Никола Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за карловския архитект. За друго значение вижте Никола Лазаров (пояснение).

Никола Лазаров
български архитект
Роден: 1 април 1870
Карлово, Османска империя
Починал: 14 юни 1942  (на 72 години)
София, България

Никола Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Лазаров е роден на 1 април 1870 година в Карлово. Завършва архитектура като държавен стипендиант в Париж. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в княжеството, след което открива в София частно архитектурно бюро. Довършва сградата на Военния клуб, проектира банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца Врана, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града — къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 година построява на ул. „Братя Шкорпил“ №2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет — Варна) и Драматичен театър. През с.г. по негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев (днес хотел „Сплендид“) и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като „Малкия патрициански дом“. Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация — барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.

Арх. Лазаров умира в София на 14 юни 1942 г.

Известни проекти[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]