Никола Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Милев
български историк
Никола Милев 
Роден: 8 май 1881 г.
Мокрени, Османска империя
Починал: 13 февруари 1925 г.  (на 43 години)
София, България
Народен представител в:

XXI ОНС   

Никола Илиев Милев с псевдоними Ненко и Спектатор[1] е виден български историк, публицист, държавен деец, дипломат и участник в македонското революционно движение.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Милев е роден в Мокрени, голямо българско село в Костурска каза, в семейството на млекар и хлебар, който работи на гурбет. След като завършва българското основно училище в Мокрени, Никола Милев заминава с баща си за Кайро, където живее известно време. След завръщането си учи във Фенер, а по-късно по препоръка на Екзархията постъпва в цариградския лицей „Галатасарай“, където е съученик със Симеон Радев. След завършването на лицея през 1902 година учителства в Цариград и работи във вестника на Симеон Радев „Вечерна поща“. През 1903 година постъпва да учи история в Софийския университет, който завършва през 1909 година. С препоръки на професор Васил Златарски и стипендия „Марин Дринов“ Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. След Балканските войни става доцент в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет (1915 - 1922).

През 1918 година Милев е директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията. Противопоставя се активно на установения след Първата световна война земеделски режим и е сред основателите на партията Народен сговор. След убийството през 1922 година на Александър Греков от страна на анархокомунисти, Никола Милев е директор на всекидневника „Слово“. Като председател на Дружеството на столичните журналисти, защитава свободата на словото и печата, а като първомайстор на масонската ложа „Зора“ се застъпва за каузата на македонските българи и за автономна Македония. Независимо от отрицателното си отношение към политиката на Стамболийски е включен в българската делегация на конференцията в Лозана през 1922 година.

Никола Милев е включен в проекта на състава на деветоюнското правителство като министър на външните работи, но се отказва поради опасения от реакцията на КСХС и Гърция[2]. Народен представител е в 21 Обикновено народно събрание (1923-1927). Работи като съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева. Пише в списанието на Димитър МишевПолет“ (1924 - 1925).[3]

Според някои източници през 1925 година е определен за представител на България в САЩ, но е убит дни преди заминаването му.

Никола Милев и македонското движение[редактиране | edit source]

Портрет на Никола Милев

Никола Милев се включва се в редовете на ВМОРО като ученик през 1898 година, но по-активно се намесва в живота на организациите на македонските българи едва след 1919 година. Участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно на периодичния печат на македонските българи. Макар че не член на ВМРО след Първата световна война заедно с професорите Любомир Милетич и Иван Георгов Никола Милев е съветник и близък сподвижник на Тодор Александров. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и другите македонски организации и се противопоставя на Майския манифест.

Никола Милев е един от безспорните интелектуални и морални водачи на бежанците от Македония. Иван Михайлов го описва по следния начин:

У него имаше чудно съчетание на кротост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но собено от речта му лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говорше просто и сърдечно. И всичко що казва е в една приятна мярка. Спечелваше с такта си, будеше удивление с ума си, побеждаваше със скромността си. Той бе образец на просветен, културен български националист. Сред елита на българската интелигенция заемаше избрано място, каквото мъчно се запълва.[4]

През 1923 година Никола Милев става един от основателите на Македонския научен институт и е избран в първия му Управителен съвет.[5]

Георги Занков го нарича:

първият консултант по международните въпроси на ВМРО.[6]

Убийството на Никола Милев[редактиране | edit source]

Паметна плоча на мястото на убийството на Никола Милев в София

През 1924 година във Виена групата македонски дейци около Димитър Влахов, свързали се със съветските служби, взима решение за убийството на своя опонент Никола Милев. Смята се, че Милев е един от основните идеологически противници на Коминтерна и неговите привърженици в македонското движение. Изборът е одобрен от Станке Димитров и Централния комитет на БКП. По решение на Специалната наказателна тройка в състав Станке Димитров, Иван Минков и Вълко Червенков терористичната група на Петър Абаджиев подготвя покушението над професор Никола Милев, което е извършено на 13 февруари 1925 година на булевард „Дондуков“, в центъра на София. Физическият убиец е кукушанинът Милан Манолев, осъждан по атентата в Софийското казино през 1915 година и амнистиран при управлението на Александър Стамболийски. Според някои източници не Манолев е убиецът, а анархокомунистите Георги Шейтанов и Желю Грозев[7].

Погребението на Никола Милев на 15 февруари 1925 е едно от най-многолюдните в София през онези години[8]. Убийството му увеличава напрежението в българското общество през 20-те години на 20 век. Милан Манолев скоро след убийството е заловен от македонски дейци и след самопризнания след побой е убит от ВМРО и захвърлен на мястото където дни по-рано е извършено убийството на Милев, а вместо укриващите се подбудители са убити техните съпартийци – депутатите Тодор Страшимиров (17 февруари 1925) и Хараламби Стоянов (6 март 1925). Петър Шанданов години по-късно пише: „През зимата на 1929 г. аз можах да науча от най-достоверно място, че Милан Манолов не е физически убиец на Милев, а друг някой, който бил жив и сега, но извън България. Факт е, обаче, че аз отидох последния ден след като Манолов беше направил своите признания и го запитах лично дали той е убиец на Милев. Намерих го проснат на едно легло - едва можеше да си повдигне главата. Той ми отговори, че той е убиецът на Милев.“[9]

След убийството трите софийски масонски ложи „Зора“, „Светлина“ и „Сговор“ правят общо жалейно заседание, на което слово произнася Георги Кулишев.[10]

Научно творчество[редактиране | edit source]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Милев (17-и в третата колона).

Научните изследвания на Никола Милев обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ – от VII век до времето на българското Възраждане. Своите първи студии той публикува в някои научни периодически издания – „Периодическо списание“, „Известия на българското историческо дружество“ и други. Най–известни са трудовете му, засягащи католическата пропаганда в българските земи през Османския период и българите-католици. Неговата монография от 1914 година „Католишката пропаганда в България през XVIII век“ е високо оценена и му проправя пътя към кариерата на университетски преподавател. В периода 1914-1923 година Никола Милев е редовен доцент по нова история в Софийския университет, а от 1923 година е професор.

От своите колеги и съвременници Никола Милев е възприеман като един от най-добрите български историци – оценка, която поради идеологически съображения официално не се споделя в периода 1944-1989 година.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Кубрат от историята и Кубер в „Чудесата на св. Димитрия Солунски“, Периодическо списание, 71, 1910, с. 557-644
  • Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век, Списание на БАН, 6, 1913
  • Католишката пропаганда в България през XVIII век. Историческо изследване, 1914, 194 с.
  • Един неиздаден документ за българската история (1597), Известия на българското историческо дружество, 4, 1915, с. 89-99
  • Факторите на Българското възраждане, в: Иван Д. Шишманов, 1920, с. 129-157
  • Български лични и семейни имена от XVII век, Известия на етнографския музей, 3-4, 1921, с. 14-171, друго издание в: 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през XVIII век, с. 75-101, София 1988
  • Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557-1615), Известия на българското историческо дружество, 5, 1922, с. 113-128
  • Историческите връзки между българи и поляци, С. 1923, 64 с.
  • Парчевич и Владислав IV, полски крал, Полско-български преглед, 1924, с.48-64
  • Milef, Nikolas. La Macédoine inquiète. Sofia 1923, 2 изд. 1926
  • Избрани съчинения (редактори В. Златарски, Б. Пенев, Ст. Консулов и Г. Кулишев), кн. I – Под стените на Одрин. Дневник, С. 1927, кн. II (на френски език) Pages choises. Liv. II. Articles politiques et scienticles, S. 1928

Библиографски и архивни източници за Никола Милев[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Златарски, Васил. „Никола Милев като работник по история“, „Полет“, 1925, № 18, с. 279-281
  • Марков, Георги. „Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919-1947“, С. 1994, с. 66-68
  • „Професор Никола Милев. Дневници, спомени, пътиписи, писма“, ИК „Синева“, София, 2008.

Архивни източници[редактиране | edit source]

  • Български исторически архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – ф. 392 (Никола Милев, 65 док)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71, 90
  2. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  3. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 150.
  4. Иван Михайлов, Спомени, т. III, 1967, с. 585
  5. Македонски научен институт. Учредители
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 726. ISBN 954321056X
  7. Анархизмът като философия и дело - творчество, биографични бележки и спомени за Георги Шейтанов, ИК "Христо Ботер", 1994, стр. 242
  8. Марков, Георги. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919-1947, С. 1994, с.68
  9. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.229.
  10. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Ciela, София, 2007, стр. 155, ISBN 978-954-28-0163-4


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.