Никола Мильовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Мильовски
български революционер

Роден
Починал
5 март 1940 г. (56 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия

Никола Ставрев Мильовски е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мильовски е роден на 19 декември 1883 година в преспанското село Янковец, тогава в Османската империя.[1] Баща му е Коте Павлев, вуйчо на майката на Симеон Радев, който си спомня за него:

Коте Павлев беше горещ българин. Неговият син Никола Милъовски, български учител, през време на сръбското владичество никога не се е съгласил да каже една сръбска дума. Коте Павлев беше къс, дебел, с мургаво лице и дебели черни вежди. Физиономията му беше чисто татарска.[2]

Никола Мильовски има вроден физически недъг. Учи в родното си село, а по-късно в гимназия в Битоля, но не успява да завърши средно образование. Влиза във ВМОРО в 1902 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Десет години е учител в горнопреспанските села Лева река, Дърмени, Царев двор и Болно и в долнопреспанските Щърково, Медово и Опая, като навсякъде е ръководител на революционните комитети.[1]

В 1912 година по време на Балканската война в Царев двор, където е учител Мильовски, влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват Мильовски и свещеника от Царев двор Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[3]

В 1915 година емигрира в България и става чиновник в Сметната палата.[1] Участва като делегат от Кулското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Ресенска околия.[5]

Умира на 5 март 1940 година.[1][6]

Баща е на югославския учен и политик Кирил Мильовски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Т., Л. Никола Ставревъ Мильовски // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 13.
  2. Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
  3. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  4. НБКМ-БИА C VIII 38
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 295.