Никола Мушмов
| Никола Мушмов | |
| български нумизмат и музеолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Народен археологически музей |
Никола Анастасов Мушмов е виден български нумизмат и музеен деец.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Мушмов е роден в град Струга на 14 май 1869 година в семейството на Анастас Мушмов, кмет на Струга.[3] Следва няколко семестъра политически науки в Сорбоната в Париж,[4] но поради липса на средства прекъсва и се връща в България. През юли 1898 година е делегат от Провадийското македонско дружество на петия конгрес на Македонската организация.[5]
Интересите му го насочват към областта на музейното дело. Дълги години работи като секретар-счетоводител (1894-1918 г.) на Народния археологически музей. Едва през 1918 е назначен от директора, д-р Богдан Филов, за уредник на Нумизматичния отдел. От 1928 до 1931 г. е и директор на Народния музей. Благодарение на благия си характер, нюх и добри контакти успява да спаси за музея редица забележителни монетни съкровища (Девненското, от Базаурт, Николаево) и няколко големи частни колекции (Васил Аврамов и др). За да издаде през 1912 г. скъпата си книга „Античните монети на Балканския полуостров“ (библиографска рядкост сега), Мушмов ипотекира къщата си в София. Никога не успява да си възвърне инвестицията поради хиперинфлацията от войните.
Мушмов основно изследва в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и над 90 научни статии и съобщения. През 1934 г. Мушмов обнародва и първата обобщителна публикация за византийските печати от колекцията на Народния музей.
Никола Мушмов е действителен член-основател на Българския археологически институт (1920), на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Австрийското нумизматично дружество, на румънското, и други. Член-учредител е на Македонския научен институт.[6]
В края на живота си загубва зрението си. Умира в София на 31 януари 1942 година.
По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе“, София, 1912.
- Съавтор (заедно с Рафаил Попов) – „Ръководство за събиране на старини и монети“, София, 1922.
- Съавтор – „Водач на Народния музей в София“, София, 1923.
- „Монетите и печатите на българските царе“, София, 1924
- „Монетите и монетарниците на Сердика“, София, 1926.
- „Нумизматичното съкровище от река Девня (Марцианопол)“ ((fr)), София, 1934, и др.
- „Баба Кръста. Спомен от Струга“
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Никола Мушмов | Кръста Христова Хаджова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Анастас Мушмов (? - 1876) | Стоян Мушмов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Мушмов (1869 - 1942) | Теофил Мушмов (1861 - 1928) | Елисавета Матова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Добрин Мушмов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Добрин Мушмов | Марин Мушмов (1935 - 1994) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Камен Станев: Македонските бежанци в България Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Ancient Coins of the Balkan Peninsula by Nikola Moushmov
- Гайдаров, Н. Никола Мушмов – основоположник на нумизматичната наука в България. – Нумизматика, 1975, № 1, 3–8;
- Юрукова, Й. Никола Мушмов и българската нумизматика. – Нумизматика, 1975, № 1, 9–25.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ан.Ив. Явашов. Разград - неговото археологическо и историческо минало, Част I. Изд. Читалище „Развитие“, Разград, 1930.
- ↑ Иван Йорданов. "Византийската сфрагистика в България(1900-2010)". Исторически преглед 5-6:237. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=12859 - Посетен на 04 януари 2023 г.
- ↑ Мушмовъ, Н. А. Баба Кръста: Споменъ отъ Струга // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (109). София, ноемврий 1937. с. 8.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 128.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
|
