Никола Попиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За актьора вижте Никола Попиванов (актьор).

Никола Попиванов
български учител и революционер
Роден
Починал
13 ноември 1918 г. (38 г.)
Никола Попиванов в Общомедия

Никола Попиванов Попгеоргиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, в първата екскурзия за обучаване в стрелба, 1898 г. От ляво надясно:
преден ред: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров
среден ред: Лазар Колчагов, Ангел Балев
заден ред: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

Попиванов е роден на 29 април 1880 година в Долно Драглища, Османската империя, днес България. През 1897 година завършва педагогическото училище в Кюстендил.

Работи като учител в родното си село, Банско, Мехомия и други. Влиза във ВМОРО под въздействието на баща си и участва активно в подготовката на въстание като член на околийския революционен комитет. През Илинденско-Преображенското въстание Попиванов е войвода на селската от Долно Драглища и взема участие в сражението при село Белица, Разложко на 18 септември 1903 година.

Преселва се в Ракитово, Пещерско, след въстанието. Там работи като учител до смъртта си на 13 ноември 1918 година.[2][1][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 374-375.