Никола Попстефанов (общественик)
| Никола Попстефанов | |
| български общественик | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | 1895 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Илия Попстефанов |
| Други роднини | Христо Станишев (зет) Борис Светлинов (внук) Невена Стефанова (правнучка) |
Никола Попстефанов или Стефанов (изписване до 1945 година: Никола попъ Стефановъ) е български общественик и търговец, член на Солунската българска община.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1837 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя.[1] Жени се за Мария, дъщерята на големия велешки търговец хаджи Зафир Хаджиангелов Станин (1804 - ?).[3] Започва да се занимава с търговия на едро с тежки платове, чохи и фесове. В 1877 година, поради зулумите на башибозука, участвал в Сръбско-турската война, мести търговската си къща във вилаетския център Солун.[1] В Солун разширява бизнеса си[1] и търгува с Европа.[4] В Солун Попстефанов е член на арбитражния съд между търговците.[5] Избран е за училищен настоятел.[6]
Попстефанов е виден член на Солунската българска община и е сред дейците допринесли най-много за основаването на Солунската българска мъжка гимназия.[5][7][8] Той успява да издейства от турското правителство да се даде отделно място от гръцките гробища за български гробища.[5]
Умира в Солун в 1895 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| поп Гено (1738 – 1807) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсте Попгенов (1778 – 1839) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоя (1810 – 1872) | Стефан (Тео) Попкръстев (1804 – 1868) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Попстефанов (1837 – 1895) | Мария Хаджизафирова (1841 – 1910) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Роксандра Богданова (1871 – ?) | Илия Попстефанов (1866 – 1936) | Евтимия Станишева (1873 – 1936) | Христо Станишев (1863 – 1952) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Стефанов (1891 – 1915) | Борис Светлинов (1896 – 1954) | Николай Станишев (1897 – 1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Невена Стефанова (1923 – 2012) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, Издателство Орбел, 1995. с. 45.
- ↑ Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 10.
- ↑ Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 9.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 223, 224.
- ↑ а б в Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, Издателство Орбел, 1995. с. 46.
- ↑ Панчевъ, Младенъ. Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 6 (46)). София, Илинденска организация, 1933. с. 13.
- ↑ Райнов, Божил. Две години в Солун, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 38.
- ↑ Татарчев, Христо. Спомени. в: Д-р Христо Татарчев. Спомен. Документи. Материали, съставител Цочо В. Билярски. София, Наука и изкуство, 1989. с. 71.
