Никола Попфилипов
| Никола Попфилипов | |
| български учител | |
 | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | 1896 г.
|
Никола Попфилипов, наричан Бобошевски и Разложанина (изписване до 1945 година: Никола попъ Филиповъ), е български общественик, църковен и просветен деец от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Попфилипов е роден в 1832 година в Банско, тогава в Османската империя, днес България. Учи в килийното училище в Банско при баща си, в Рилския манастир при Неофит Рилски, в гръцко училище в Мелник и в Копривщица при Найден Геров. Работи като учител в много селища из българските земи.[1]
| Селища, в които преподава Попфилипов | |
|---|---|
| Селище | Години |
| Калофер | 1848 – 1849 |
| Чирпан | 1849 – 1850 |
| Пирдоп | 1850 – 1854 |
| Банско | 1854 – 1856 |
| Перущица | 1856 – 1857 |
| Бобошево | 1857 – 1858 |
| Пирдоп | 1858 – 1859 |
| Банско | 1859 – 1862 |
| Калофер | 1862 – 1863 |
| Свищов | 1863 – 1864 |
| Долен | 1871 – 1873 |
| Банско | 1876 – 1877 |
| Кресна[1] | |
Въвежда взаимоучителната метода в училището във всички училища, в които преподава, открива курсове за ограмотяване на възрастни, съставя учебници на новобългарски език и се бори срещу суеверията и религиозните заблуди. Попфилипов изнася светско познавателни беседи в Банско, Разложкия и Неврокопския край.[2] Попфилипов поддържа връзки с Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Стефан Веркович. Съставя учебници, превежда книги от църковнославянски и гръцки на новобългарски и ги разпространява. Пише във вестник „Македония“.[3]
В писмо от Калофер до Найден Геров от 6 декември 1848 година той изразява несъгласие от въвеждането на някои писмени знаци в правописа (ъ, ь), като отбелязва, че за това „неще се сагласи никогаш западната наша България, които са употребителни само по някои наши краища“. Това писмо се цитира в северномакедонската наука като най-ранния регистриран случай на „македонски лингвистичен сепаратизъм“.[4]
След Руско-турската война Попфилипов приема монашески сан и се мести в София, столицата на новосъздаденото Княжество България. Умира в София в 1896 година. Автор е на множество трудове на църковно-нравствена тема.[5][6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „С. Белица (Реката Места в най-горното си течение)„, публикувано в сп. „Искра“, Шумен, 1894 година
- „Никола Попъ Филиповъ„, статия от Антон Попстоилов, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 262, София, 26 август 1927 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 143.
- ↑ Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр. 194.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 144.
- ↑ Keith Brown, Sarah Ogilvie, Concise Encyclopedia of Languages of the World, Elsevier, 2010, ISBN 0-08-087775-3, 665.
- ↑ Кеповъ, Ив. Никола попъ Филиповъ // Илюстрация Илиндень 8 (58). Илинденска организация, Юний 1934. с. 16 - 20.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 672.
