Никола Пушкаров
|
||||||||
Никола Петков Пушкаров е първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието у нас, както и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Никола Пушкаров е роден на 14 декември 1874 година в Пирдоп, тогава в Османската империя. Брат е на генерал Стоян Пушкаров. Основното си образование завършва в родния си град, завършва гимназия в София и преподава като учител в Мирково. В периода 1898-1901 година следва естествени науки в Софийския университет.
Преподава в Скопската българска гимназия, където става член на ВМОРО. В 1902 година получава задача от Гоце Делчев да укрепи Скопски революционен окръг. Никола Пушкаров е избран и за председател на Скопския революционен комитет. Преди началото на Илинденско-Преображенското въстание довежда от България чета от 18 души, сред които търновлиите Димитър Боянов, Тодор Николов и Диме Баев, с които пренасят 100 кг динамит и 200 бомби.
При избухването на въстанието е началник на въстаническите сили в Скопски окръг. Четата му се състои от 18 души, между които трима дезертирали от Ломския полк войници от Търновско — подофицер Димитър Боянов, Тодор Николов и Димитър Баев, учителите Милан Ангелов и Александър Антонов, студентът от Петербург Христо Шалдев, руснакът гимназист от Тифлис Роман Стефанович, а останалите са от Щипско, Кумановско и Велешко.[1]
Четата му участва и в ново сформирана чета, заедно с войводите Сотир Атанасов, Атанас Мурджев и Димитър Ганчев. На 1 август четата на Пушкаров взривява линията при Новачани и дерайлира военна композиция с 32 вагона. На 3 и 5 август съответно, разбиват турско охранително отделение на моста на река Вардар и дават сражение във Ветърския манастир. На 20 август четата бяга през Враня в Кюстендил. Никола Пушкаров сформира нова чета, с която навлиза в Македония към Крива паланка, и през октомври след сражение в Прелесия се връща в България. Пушкаров е редактор на организационния бюлетин „Свобода или смърт".
След въстанието Пушкаров се връща в България и се посвещава на научна работа. Занимавал се е с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България през 1931 г. Жени се за Славка Чакърова-Пушкарова от Струга. Умира на 18 февруари 1943 година[2].
Родната му къща в Пирдоп днес е къща – музей (Пирдоп, ул. “Никола Пушкаров” № 4).На неговото име е кръстен и Институтът по почвознание в София[3].
[редактиране] Източници
- Онлайн публикация на спомените на Никола Пушкаров "Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ", София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица "Материали за историята на македонското освободително движение", Издава "Македонскиятъ Наученъ Институтъ", Книга VII (текст).
- Енциклопедия България, том 5, издателство на БАН, София, 1986.
[редактиране] Бележки
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 352.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 141.
- ↑ Кратка биография от сайта на ВМРО
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
