Никола Радев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Никола Радев е български писател.
През 1973 г. завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. В продължение на седем години служи във военноморския флот и параходство „Български морски флот“ като първи помощник-капитан и плава във всички райони на света. После работи като журналист и книгоиздател.
Десет години е бил директор на издателство „Профиздат“ и осем години — на издателство „Земя“. От 1999 до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели.
Никола Радев е автор на 12 книги в общо 22 издания. По-значимите измежду тях са: „Истина без давност“, „Когато господ ходеше по земята“, „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Няма мъртва земя“, „Седем ключа на вода“. Превеждан е на немски, унгарски и руски. През 2006 г. печели литературна награда на страните от ОНД „Михаил Шолохов“, с което става първият носител на наградата от страна извън общността.
[редактиране] Външни препратки
- „Книга с матроска снимка“ — Никола Радев разказва за себе си, в-к „Българска армия“
- Интервю-портрет, в-к „Сега“
- Разкази на Никола Радев: „Ая“, „Хамсин“
- Литературна критика от Никола Радев
