Никола Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Сарафов
български революционер
Никола Сарафов 
Роден: ?
Саса, Османска империя
Починал: 1921
Щип, Югославия
Войводи в Осоговския балкан (1903). Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и Кольо Сарафчето.

Никола Сарафов, известен като Кольо Сарафчето[1], е български революционер, куриер на ВМОРО.

Биография[редактиране | edit source]

Сарафов е роден в кочанското село Саса, Османската империя, днес Република Македония. През пролетта на 1903 година край Радомир се образуват пет чети с войводи - Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Байчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев. По време на Илинденското въстание Сарафчето е куриер на посочените чети и се сражава в Кочанско. Става войвода на първата организирана чета в Кочанско.

След Илинденско-Преображенското въстание продължава да работи като куриер към пункта на организацията в Кюстендил, където се занимава с организиране на пренасянето на оръжие, материали и други към вътрешността.[2] На Скопския конгрес на ВМОРО от 1905 година е решено Мише Развигоров да разследва Никола Сарафов за парични злоупотреби, в случай на констатирани нарушения да бъде наказан със смърт, а в противен случай да бъде изолиран от организацията[3].

След Първата световна война, през 1921 година е пребит до смърт от сръбската администрация във Вардарската бановина.[4] Умира със строшен гръбнак в болницата в Щип.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 80.
  3. Протокол от Скопския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.437-441
  4. Михайлов, Иван. Спомени, A. Rossels printing co., 1958, стр. 574.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.