Никола Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Стойков
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
1932 г. (54 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Никола Стойков, известен като Кусото[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Стойков е роден през 1878 година в град Крушево[2], тогава в Османската империя. По професия е хлебар, а от 1900 година е ръководител на ВМОРО за Горни Демир Хисар, Битолско с Даме Груев, Георги Пешков, Георги Попхристов, Анастас Лозанчев, Милан Матов и Павел Христов.

Същата 1900 година е арестуван след разкритията от Йосифовата афера и осъден на 101 години затвор. Получава амнистия през февруари 1903 година[3] и през 1907 година е избран за член и председател на Битолския околийски комитет. В края на същата година е повторно арестуван и освободен след Младотурската революция от юли 1908 година.[4] През 1910 година набеждава Георги Попхристов пред битолската полиция, и Попхристов е заточен в Мала Азия.[5] Умира в София[6] от естествена смърт в 1932 година.

Милан Матов го нарича:

добър патриот и много полезен работник.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 246.
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
  5. Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  7. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 328.