Никола Христов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Христов.

България Никола Христов
Лична информация
Роден
Никола Христов Костов
28 май 1951 г. (1951-май-28) (72 г.)
ПостНападател
Юношески отбори
България Ботев (Враца)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1969 – 1977
1978 – 1980
1980 – 1981
1981 – 1982
Общо:
България Дунав (Русе)
България ЦСКА
България Дунав (Русе)
България Ботев (Враца)
206
65
36
27
334
(95)
(23)
(17)
(5)
(140)
Национален отбор

1973 – 1976
България България (мл.)
България България
32
7
(16)
(1)
Треньор
1987 – 1989
1991
1994 – 1995
1995 – 1996
1999 – 2000
2001 – 2002
2003 – 2004
2006 – 2007
2007 – 2008
Локомотив (Рс)
Дунав (Русе)
Корабостроител
Спартак (Вн)
Дунав (Русе)
Дунав (Русе)
Дунав (Русе)
Бенковски (Бяла)
Дунав (Русе)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Никола Христов Костов (роден на 28 май 1951) е бивш български футболист, нападател. Клубна легенда на Дунав (Русе). Играл е също в ЦСКА (София) и Ботев (Враца).[1] Общо в „А“ група има 251 мача с 87 гола, а в „Б“ група 83 мача с 53 гола. На 2-ро място във вечната ранглиста на голмайсторите на Дунав в елитното първенство с 59 попадения. След края на състезателната си кариера работи като треньор по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Христов е роден в село Крива бара, област Враца. Юноша на Ботев (Враца). На 18-годишна възраст преминава в Дунав (Русе) през 1969 г. Играе за клуба в продължение на 7 сезона и половина, 6 от които в „А“ група. Записва 159 мача с 59 гола в елита, както и 47 мача с 36 гола в „Б“ група. През сезон 1973/74 става голмайстор на Северната „Б“ група с 16 попадения, колкото има и съотборникът му Стоян Илиев. Основна част от състава на Дунав, завършил на 4-о място в „А“ група през 1974/75. По време на кампанията се отчита с 15 гола. През есента на 1975 г. играе в мачовете срещу италианския Рома от Купата на УЕФА (загуба с 0:2 в Рим и победа с 1:0 в Русе).[2]

В началото на 1978 г. преминава в ЦСКА (София). С „армейците“ печели титлата през сезон 1979/80. Общо за две години и половина изиграва 65 мача и вкарва 23 гола в „А“ група. Записва също 4 мача с 2 гола в Купата на УЕФА. Бележи по един гол в двата мача срещу испанския Валенсия през есента на 1978 г. (победа с 2:1 в София и загуба с 1:4 в Испания).

През лятото на 1980 г. Христов се завръща в Дунав (Русе), където през сезон 1980/81 вкарва 17 попадения в 36 мача във втория ешелон. След това преминава в Ботев (Враца). Изиграва един сезон за врачани в „А“ група и слага край на кариерата си.

Има 7 мача и 1 гол за „А“ националния отбор[3] и 32 мача с 16 гола за младежкия национален отбор. Балкански шампион за младежи през 1973 г. в Скопие. Веднъж е втори сред реализаторите в страната след Петър Жеков, два пъти е трети по резултатност в елитната дивизия.Рекордьор е по вкарани 3 гола в един мач /хеттрик/ - в 7 мача.

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Христов има две висши образования. Завършва Русенския университет „Ангел Кънчев“ и ВИФ „Георги Димитров“. След приключване на състезателната си дейност работи като треньор. През 1987 г. е назначен за наставник на Локомотив (Русе) и през сезон 1987/88 извежда отбора до промоция в „Б“ група. През есента на 1991 г. е начело на Дунав (Русе). В началото на 1994 г. поема втородивизионния Корабостроител (Русе), като под негово ръководство отборът успява да се спаси от изпадане. През следващия сезон 1994/95 русенци се представят силно и завършват на 5-о място в крайното класиране на Северната „Б“ група.

През лятото на 1995 г. Христов поема елитния Спартак (Варна). Под негово ръководство през сезон 1995/96 „соколите“ завършват на 6-о място в „А“ група и придобиват правото да участват в европейския турнир Интертото. След края на сезона обаче той напуска поста си заради неразбирателство с ръководството.

Като треньор на Дунав печели Купата на Аматьорската футболна лига през 2004 г. През сезон 2006/07 класира Бенковски (Бяла) в „Б“ група за първи път в историята на клуба. През лятото на 2007 г. за пети път поема Дунав, където след малко повече от година бива уволнен. Впоследствие работи като спортен директор в Аристон (Русе).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]