Никомед IV Филопатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Никомед IV Филопатор (на латински: Nikomedes IV. Philopator; † 74 пр.н.е.) e цар на Витиния от ок. 94 г. до 75 г./ 74 пр.н.е.

Никомед е син на Никомед III. Никомед скоро е смъкнат от своя половин брат Sokrates Chrestos, който се ползва с помощта на Митридат VI, краля на Понт. Никомед бяга в Рим и през 92 пр.н.е. с римска помощ е поставен отново на трона. През 88 пр.н.е. напада по заповед на римския Сенат Понт, но е напълно победен и при започване на първата Митридатова война е изгонен от страната си.

Той бяга първо в римската провинция Азия, по-късно в Италия; 84 пр.н.е. е сложен отново за цар.

Никомед умира 75/74 пр.н.е. и завещава своето царство на римляните, което дава повод на Митридат VI да започне третата Митридатова война.

Външни препратки[редактиране | edit source]