Никомидийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никомидийска епархия
Карта на малоазийските епархии около 1880 г.
Местно имеΙερά Μητρόπολη Νικομηδείας
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаОсманска империя
ЦентърНикомидия
Дата на основаване325 г.
Дата на закриване1922 г.
Предстоятелвакантна
Санмитрополит
„Свети Йоан Богослов и Свети Прохор Никомидийски“, смятан за пръв никомидийски епископ. Илюстрация от края на XVI век от южнославянски зограф. Сигнатурите са славянски, текстът на Евангелието е гръцки. Британската библиотека

Никомидийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Νικομηδείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Никомидия, на турски Измит. От 2008 година титлата Митрополит на Никомидия, ипертим и екзарх на цяла Витиния (Ο Νικομηδείας υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Βιθυνίας)[1] се носи от Йоаким.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Никомидия е основан на източния бряг на Мраморно море от витинския цар Никомед във II век пр. Хр. Никомидийската митрополия е основана в 325 година. Първоначално под почетния примат на Кесарийската митрополия, Никомидия става митрополия на Константинохолската патриаршия в 451 година. В VII век има 8 епископии, които стават 12 в IX век и остават толкова до XII век. След османското завоевание обаче броят на епископиите постепенно намалява – в 1600 година е останала само Аполонийската, а скоро след това митрополията остава без епископии.[1]

Епархията се състои от две отделни, несвързани помежду си части. Основната граничи с Халкидонската митрополия на севет и изток, Никейската на юг и Мраморно море на запад. Освен Никомидия тука градове са Сангария (Сакария), Хандакас (Хендек), Софона (Сапанджа), Пренетос (Карамюрсел) и Еленополис (Ялова). Аполонийската част граничи с Мраморно море на север, Бурсенската митрополия на изток и Никейската (Милитотопоската част) на юг и запад. Градовете тук са Аполония (Гьолязи), Армутли (Армутлу), Калолимнос (Имралъ) на едноименния остров.[1]

След обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[2]

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Управление Забележка Години
Прохор Никомидийски Πρόχορος I век апостол от 70-те
Герасим Γεράσιμος 1782 – 1786 от визенски м., в деркоски м. ? – 1797
Атанасий Каридис Αθανάσιος ноември 1791 - 10 април 1821 † от либийски м. (Александрийска патриаршия), екзекутиран от османците 1755 – 1821
Панарет Πανάρετος април 1821 - април 1837 † от бурсенски м. ? – 1837
Антим Тамвакис Άνθιμος август 1837 - 20 февруари 1840 от лариски м., в константинополски п. 1788 – 1878
Дионисий Котакис Διονύσιος февруари 1840 - 22 август 1877 † по-рано амасийски м. ок. 1790 – 1877
Филотей Вриениос Φιλόθεος 24 август 1877 – 25 ноември 1910 от серски м. 1833 – 1917
Александър Ригопулос Αλέξανδρος 25 ноември 1910 – 27 юни 1928 † от солунски м. 1851 – 1928
Симеон Амарилиос Συμεών 9 юли 2002 - 18 октомври 2003 † от принцовоостровен м. 1916 – 2003
Йоаким Нерандзулис Ιωακείμ 21 март 2008 - 14 април 2023 † от халкидонски м. 1942 – 2023[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 8 септември 2014.
  2. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 80. Посетен на 8 септември 2014.