Никополис ад Нестум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никополис ад Нестум
Nicopolis ad Nestum Iz2.jpg
Местоположение
' (Област Благоевград)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Археология
Вид Град
Период II-XIII век
Епоха Античност до Средновековие
Никополис ад Нестум в Общомедия

Основите на южната градска стена и основите на една от кулите
Разкритото градско жилище
Останки от разкритите терми

Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на село Гърмен, непосредствено до първите му къщи, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 километра източно от Гоце Делчев.

История[редактиране | edit source]

Никополис ад Нестум е основан през 106 година на мястото на тракийското селище Александрополис[1] от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Нестос“. Никополис ад Нестум е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2-6 век. Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей.[2] В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис. Епископски център в периода 4-11 век. В края на 6 век (577 г.) градът е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстиниан I. През 9-10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).

В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Неврокоп влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на архиепископ.[3]

Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.[4]

Археологическо проучване[редактиране | edit source]

Археологически разкопки в района на античното селище се провеждат от 1980 г. Най-ранните находки, открити тук, са от времето на неолита. Проучената територия заема около 13 хектара. Разкрите при разкопките са около 280 m крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. В близост до укрепеното селище са открити и две раннохристиянски базилики от IV век. Едната е в центъра на село Гърмен, а втората е на около 2,5 km югоизточно в местността „Грамадето“. Открити са и могилни некрополи от I век пр.н.е. Градът е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер. Интересен паметник на късноантичната каменна пластика представлява намерената във фрагментарно състояние олтарна маса. Тя е открита в руините на постройка намираща се в северозападната част на античния град. Масата е представена в експозицията на Историческия музей в град Гоце Делчев. Представена е от седем фрагмента от откритите осем. В югоизточния ъгъл е разкрито богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с портик. В непосредствена близост до южната крепостна стена е разкрита и баня Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От епохата на Средновековието са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.

Крепостна стена[редактиране | edit source]

Част от първоначалната територия на града е заградена със стена с дебелина 2,40 - 2,60 m. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 - 6 m височина. Изпълнението на зидарията е от типа opus mixtum - градени със споени с хоросан камъни, редуващи се с пояси от четири реда тухли. От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с 4 кръгли кули. Южната порта е отворена в 40 метрова екседра, защитена с квадратни кули.

Градско жилище[редактиране | edit source]

Богатото жилище е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Жилищните помещения са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. Най-голямото помещение е кухнята. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий), който на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдъръм.

Късноантична баня[редактиране | edit source]

Архитектурният план на банята я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокаустно отопление. Построена е около 20-те години на 4 век, като отново изграждането ѝ е предхождало това на крепостната стена. В края на 4 или началото на 5 век сградата е опожарена. Вероятно е унищожена при готски набези в края на Втората готска война. В края на 5 век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на император Зенон открита при разкопките. Вероятно е била функционираща до края на третата четвърт на 6 век.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ваклинов, Михаил. Паметници от римската епоха, късната античност и средновековието. // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев - Драма 1998 - 1999 г.. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 50.
  2. Колектив. Голяма енциклопедия България. Том 8. София, БАН, 2012. с. 3104.
  3. Колектив. Гръцки извори за българската история. Том III. София, БАН, 1960. с. 187.
  4. Никополис ад Нестум
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.