Никос Казандзакис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никос Казандзакис
гръцки писател
Никос Казандзакис 

Гробът на Казандзакис в Ираклио
Роден: 18 февруари 1883 г.(1883-02-18)
Ираклио, Османска империя
Починал: 26 октомври 1957 г. (на 74 г.)
Фрайбург, Германия

Никос Казандзакис (на гръцки: Νίκος Καζαντζάκης) е гръцки писател, поет, драматург и мислител.

Приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.

Биография[редактиране | edit source]

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари през 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя.

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема "Одисея", съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция — изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един единствен глас — печели я френският писател Албер Камю.

Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец.

Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Университета на Атина, където през 1906 завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906.

През октомври 1907 Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 следва и философия в известния „Колеж дьо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е на 51 години.

Писателят прекарва много време работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи.

„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.“
Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о.Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“

Произведения[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]