Никта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за богинята. За спътника на Плутон вижте Никта (спътник).

Древногръцки богове
Титани и Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Изначални богове

Никта (на старогръцки: Νύξ, Нюкта, на гръцки: Νύκτα, Никта или Νύχτα, Нихта, в превод нощ) в древногръцката митология е богиня, олицетворение на нощта. Нукта е родена от Хаоса, заедно с бога на мрака Ереб, Ефир и Химера и се явява една от първичните сили. Никта е майка на много божества: Танатос (смъртта), Хипнос (съня с тежки видения), Ерида (богинята на раздора), Ату, Кери, Немезида (богинята на отмъщението), Мом (злословие и насмешка), мойрите (богините на съдбата) и Хесперидите - все сили, държащи живота и смъртта.

Никта е живеела в Тартар. Там, където ежедневно се срещат нощта и деня, разменят местата си и обхождат земята. Там се намират и домовете на Танатос и Хипнос. Място, което Хелиос никога не вижда.

Никта участва в битката с титаните на страната на олимпийските богове. Изобразявана е със закрито лице и тъмни дрехи. Нейни земни деца са вампирите, които тя бележи със знак - полумесец на челото, те са нейните очи и уши на земята. От тях се иска само да следват пътя на богинята си и биват дарявани с неповторими божествени дарове като връзки с някоя от петте природни стихии - Земя, Огън, Вода, Въздух и Дух. Върху северния фриз на Пергамския олтар е изобразена като млада жена с полумесец или Луната в ръка. Често държи в ръце невъстните Танатос и Хипнос

Вижте също[редактиране | edit source]