Никулицел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никулица (Никулицел)
Niculiţel
— село —
Центърът на селото с общината
Центърът на селото с общината
Никулица (Никулицел) (Румъния)
Red pog.png
Никулица (Никулицел)
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тулча
Надм. височина 90 m
Население (2002) 4 715 души
Пощенски код 827165

Никулица (Никулицел) (на румънски: Niculiţel) с предишни имена Николица и Манастир (на румънски: Nicolitza, Monaster) е село, център на едноименната община, с площ 93,67 кв. км в окръг Тулча, Северна Добруджа, днес в Република Румъния. Разположено е на 29 км западно от Тулча и на 11 км източно от Исакча в гориста местност с хълмове високи до 340 м - част северните склонове на Бабадашката планина, недалеч от десния бряг на Дунава.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Валът на Аспаруховия лагер

В античността районът е населяван от тракийското племе Гети. За това има данни от IX в. пр. Хр. Известно е било местното вино. То се е търгувало по търговския път свързващ отвъддунавските земи с ориента. Към 430 г. пр. Хр. Ситалк включва местните траки към Одриската държава, гетите от Добруджа участват в походите му в Македония[1]. По открити монети датирани около 341 г. пр. Хр. открити в Тулча е известно името на Mokson - вожд на силно тракийско племе от тукашните гети. По късно по черноморското крайбрежие се разиграва конфликта на скитският цар Артей (Atheas) с Филип II Македонски в 339 г. пр. Хр. довел до установяване за кратко на номинална зависимост на тези земи от Македонската империя. През пролетта на 335 г. пр.н.е. в този район е разбит от трибалите самият Александър Велики. След възраждането суверенитета на Одриската държава северна Добруджа отново е част от нея до ликвидирането и от Рим в 45 г. сл. Хр. когато тукашните земи са включени в римската провинция Мизия. В района на с. Никулица от времето на късната античност и ранното средновековие са открити римски и византийски монети и славянски находки. Разкопана и експонирана е случайно разкрилата се при наводнение в 1971 г. трикорабна базилика от IV-V в. сл. Хр. с мощите на четирима раннохристиянски светци мъченици – Зосим, Атал, Камасик и Филип просияли в близкия Noviodunum (дн. Исакча). Нейният архитип е добре познат от днешните граници на България и в северна Добруджа. Укрепен град от това време тук не е открит. В IV в. в тези земи настъпват готите. Някъде тук е роден краля на вестготите - Аларих I, превзел по-късно Рим. В V в. районът е опустошен и обезлюден от хуните.

Основаване на Българската държава[редактиране | edit source]

Най-голямата забележителност от първостепенно значение за българската история е внушителното землено укрепление доминиращо местността от югозапад. Тук акад. Васил Златарски и Карел Шкорпил, откривателят на Плиска, локализират мястото на битката от 680 г. в която хан Аспарух разгромява византийският император Константин IV Погонат и основава Българската държава на Балканския полуостров. Определянето на местността наречена "Онгъл" където са се развили военните действия в обширната територия на изчезналият днес о. Певки заключена между морето, река Дунав и несъществуващият ѝ вече четвърти ръкав около дн. Бабадаг потвърждава тази локализация. Преданията за намерени многобройни старинни оръжия в овразите на близката до селото местност "челик дере" заради които турците я кръщават така, също потвърждават че тук се е състояла голяма битка.

Лагерът се състои от две главни части: външен и вътрешен лагер и средни окопи между укрепленията на двата лагера, които са служили да пазят достъпа към вътрешния лагер. Външният лагер е напълно обграден с окопи, които с малки изключения вървят по най-стръмните естетсвени места. Цялото пространство на лагера е с площ 48 кв. км. Вътрешният лагер се състои от три окопни укрепления, съединени помежду си. Голямото кале има форма на правоъгълник, дълъг 300 крачки и широк 80. Калето Флорилор се състои от два успоредни помежду си окопа дълги около 300 крачки на разстояние до 35 м. един от друг. Калето Гуркой се състои пак от два успоредни окопа с дължина около 400 крачки.

Второ българско царство[редактиране | edit source]

средновековна българска църква "Св. Атанасийй"

С извоюването на независимостта от Византия след въстанието на Асеневци в края на XII в. заедно с другите български земи Никулица влиза в състава на царството. От тогава е средновековната българска църква “Свети Атанас Летни”. Тя е строена през XIII-XIV век като почти идентична с Боянска черква и е най-старата запазена в Добруджа. Съществуването ѝ навежда на мисълта че Никулица е било болярско село, а възможно и укрепление на меснтият български феодал изградил храма. Съвременните рзкази разпространявани сред румънските колонисти, че храма е влашки имат пропаганден характер и не почиват на исторически факти. През 80-те години на миналия век българските стенописи са свалени и отнесени в Букурещ. Днес ясно се виждат празните места за външни фрески в предната част на храма, а автентичният му вид е покрит от съвременната мазилка. Икономическо значение на района в тази епоха се потвърждава и от намерените при църквата "Св. Атанас летни" 13 монети от времето на цар Иван Александър. Не е изключено в тази епоха да е създаден манастир чиито наследник е манастирът Кокош, великолепен паметник на българското национално възраждане от XIX в. До падането на България под турска власт Никулица е част от владенията на деспот Добротица.

Съвременна история[редактиране | edit source]

гробовете на български войни прогребани в манастира Кокош 1916 г.

Манастирът "Кокош" (на румънски: Monaster Kokoŝ) на 6 км северно до селото е значим паметник на културата. Едно от предходните имена на селото - "Манастир" се дължи именно на него. Според акад. Стефан Младенов "кокош" е старата българска дума за петел[2] какъвто е изобразен на резбован висок дървен кръст стоящ върху поставмент в двора на манастира. Това е най-старият запазен манастир в цяла Добруджа. Той е построен през 30-те години на 19 век от български монаси, договорили закрилата на местния турски бей. Върху повредена каменна плоча в старата част на манастира се чете български надпис за построяването му[3]. Първата църква е издигната в 1833 г. Втората с 30 метрова камбанария е от 1853 г. В 1910 г. двете черкви са разрушени, а сегашния храм е завършен в 1913 г. Оцелялата възрожденска жилищната постройка в манастира е с типичната българска архитектура. Външната пристройка е по руски или атонски образец – с аркоподобни подпори, нещо подобно може да се види в Рилския манастир и неговите метоси. През 70-те години на 20 век българските икони са подменени с румънски. Манастирът Кокош днес е паметник на културата и е обитаван от румънски монаси. Тук се пазят произведения на религиозното декоративно изкуство, стари монети, археологически находки и откритите в базиликата при селото мощи на четиримата най-стари християнски мъченици намерени в Европа.В манастрирското гробище са погребани четирима български войници, загинали при освобождението на Добруджа през 1916 г. В отделен гроб е погребан подпоручик Неделчо Ламбов от Преслав, загинал край манастира на 23 декември 1916 г., десет дни преди края на военната кампания в Добруджа.

Със създаването на Българската екзархия в 1870 г. с. Никулица е в Тучанска епархия на добруджанския ѝ диозез. Целият район на Тулчанско и Бабадашко, където е с. Никулица, е значим български център от епохата на националното ни възраждане и национално освободителното движение. Васил Левски две години е учител в тукашното българско село Еникьой където пее в църквата, развива революционна пропаганда и организира патриотични дружини. Стефан Караджа е дълги години е живял и е започнал поборническия си път в бликия чисто български тогава град Тулча. Никола Обретенов - синът на баба Тонка в 1864 г. основова българското училище в съседния град Исакча отстоящ само на десетина км от Никулица. Легендарният поп Харитон първом е свещеник в българските села Касапкьой и Карапанкьой, а в 1875 г. като войвода на бунтовническа чета излиза в Бабадашката планина в северната част на която е разположено с. Никулица. Любен Каравелов и Левски също не забравят севернодобруджанската земя в планновете на национално-освободителната революция. В непосредствена близост през Дунава е Браила - средището на Ботев и хъшовете и революционната ни емиграция и организации за което Вазов пише драмата "Хъшове". Българската земя която те често излизат да гледат от другия бряг на Дунава е именно тукашната.

На Цариградската конференция в 1877 г. селото е в бъдещия "Източен Български вилает". След Освободителната война заедно с другите български земи на северна Добруджа като компенсация за румънските земи на Молдова присъединени от Русия е дадено на Румъния. На 24 ХІІ 1916г. българските войски освобождават Никулица. По Берлинския протокол е в границите на България.[4] След Ньойският диктат е в Румъния. При сключването на Крайовският договор в 1940 г. СССР настоява за възстановяването на българския суверенитет и в северна Добруджа, на което никой освен Румъния решително не се противопоставя, но цар Борис III страхувайки се от обща граница с комунистическа Русия не се решава да освободи и Северна Добруджа. В останалите извън българските граници земи е извършено етническо прочистване. Днес с влизането на България и Румъния в Европейският съюз след премахване на добруджанската граница перспективите за района са най-оптимистични.

Личности[редактиране | edit source]

  • България

Източници[редактиране | edit source]

  1. Thucydides, The Peloponnesian war, Book VII, Ch. 98
  2. акад. Стефан Младенов "Geschichte der bulgarischen shpraehe (Berlin, Leipzig - 1929)"
  3. Пламен Петков "Българите история на едно пътуване - 30000 км в търсене на прародината" ИК Труд София 2007 стр. 47
  4. научна експедиция в Добруджа 1917

Външни препратки[редактиране | edit source]