Никълъс Трокмортън
|
||||||||||
Сър Никълъс Трокмортън (на английски: Sir Nicholas Throckmorton, c. 1515/1516 – 12 февруари 1571) е английски дипломат и политик, който е посланик във Франция и играе ключова роля в отношението между Елизабет I и Мери Стюарт.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Никълъс Трокмортън се запознава с младата лейди Елизабет когато служи в домакинството на Катрин Пар и новият ѝ съпруг Томас Сиймур и става близък довереник. В младостта си също става благосклонен към английската рволюция.
След екзекуцията на Томас Сиймур през 1549 и падението на Едуард Сиймур през същата година, Трокмортън успява да се дистанцира от тези афери и в крайна сметка става част от кръга на Джон Дъдли и довереник на крал Едуард VI.
Той е член на парламента от 1545 до 1567, първоначално като член за Девизис (пост държан преди това о брат му Клемънт Трокмортън). По време на царуването на Едуард VI той не намира благодетелство сред регентите.
През 1547 г. присъства в битката при Пинки Клуг по време на нашествието на Шотландия. Посветен е в рицарско звание през 1551 и титлата включва много ползи, включително земевладелски права, които му осигуряват финансова сигурност. Държи поста подковежник на Кралския монетен двор от 1549 до 1552 г.
Тюдорови наследявания [редактиране]
След смъртта на Едуард VI през 1553, по време на краткосрочния опит да се постави лейди Джейн Грей на трона, Трокмортън се опитва да поддържа контакти с нейните поддръжници и с поддръжниците на Мери Тюдор. В крайна сметка той започва да подкрепя втората.
През януари 1554 обаче е заподозрян в съучастие в бунта на Уайът и е арестуван. По-късно историци подозират, че е участвал заради протестантството си или заради тревогата си от растящото испанско влияние в двора.
Срещу Трокмортън започва дело в Гилдхол, Лондон на 17 април през същата година. Той успява да убеди съдебните заседатели в невинността си. Сред съдиите е сър Роджър Чолмли, който се опитва да впечатли католичката Мери. В резултат на това съдът глобява и затваря съдебните заседатели и изпраща Трокмортън в Кулата. Когато е освободен през следващата година, той бяга в изгнание във Франция. Макар че има хора, които искат отново да го изправят пред съда, той е помилван през 1557 и е нает от кралица Мери за дипломатическа работа.
Дворът на Елизабет [редактиране]
Посланик във Франция [редактиране]
след възкачването на Елизабет през ноември 1558 Трокмортън бързо израства заради личното си познанство с нея, изпращайки ѝ съвети за формирането на правителството ѝ. Тя следва някои от тези съвети. Той става Главен иконом и шамбелан на хазната и от май 1559 до април 1564 г. е посланик във Франция Трокмортън продължава да изпраща писма и послания със съвети към кралицата и тя често ги следва.
През тези години той също се запознава с Мери Стюарт. Той провежда преговорите след връщането ѝ в Шотландия и макар да подкрепя шотландската реформация, той става неин близък приятел, желаещ да ѝ помогне и да ѝ прави лични услуги.
Като посланик Трокмортън насърчава Елизабет да помогне на хугенотите, и тайно взема участие в религиозната война. Когато Трокмортън се връща във Франция от кратко посещение в Англия през 1560, лидерът на католиците Франсоа дьо Гиз го затваря като persona non grata. Гиз е убеден, е Трокмортън е участвал в Амбоазката конспирация, хугенотски заговор. Трокмортън по-късно отбелязва, че се е страхувал, че ще бъде убит, но по-късно е освободен и запазва поста си като посланик.
През 1562, когато във Франция започва да се ожесточава религиозното насилие, Трокмортън желае да подкрепи усилията за посредничество на Катерина Медичи. По-късно през 1562, когато хугенотският принц дьо Конде превзема Нюхейвън (днешен Хавър) през април, Трокмортън убеждава кралицата да изпрати военна помощ на хугенотите с така наречената Нюхейвънска експедиция. Английски войски стават гарнизон на Хавър през октомври 1562, но скоро се скарват с хугенотите. След преговорите, хугенотите се обръщат срещу англичаните. След избухването на епидемия от чума те трябва да се предадат на следващата година. Катерина Медичи обаче подозира схемите на Трокмортън, и когато Елизабет го изпраща да преговаря с нея през 1563, тя го поставя под домашен арест. Елизабет изпраща Томас Смит да уговори освобождаването му. Двамата мъже не се харесват и в определен момент почти стигат до ръкопашен бой, но Трокмортън в крайна сметка е освободен през 1564 г.
Пратеник при Мери Стюарт [редактиране]
След връщането на Трокмортън в Англия, кралицата го изпраща като посланик в Шотландия през май 1565 г.. Мисията му е да предотврати женитба на кралица Мери с лорд Дарнли, но не успява. След убийството на Дарнли, Елизабет изпраща Трокмортън в Шотландия през юни 1567 г. Шотландските барони току-що са затворили кралица Мери и Елизабет пожелава бароните да възстановят Мери във властта ѝ. Самият Трокмортън препоръчва Елизабет да подкрепи бароните.
Трокмортън работи срещу собствения си съвет и има противоречиви заповеди от кралицата и от сър Уилям Сесил. Шотландските барони го познават като приятел на кралица Мери и привърженик на претенцията ѝ да наследи Елизабет, така че той е нежелан гост. Някои от посланията на Елизабет също оскърбяват бароните. Трокмортън се опитва да осигури личната безопасност на кралица Мери, но оскърбява Елизабет, когато показва инструкциите си на шотландските барони и през август е отзован.
През 1569 Трокмортън е заподозрян в участие в заговора на Томас Хауърд в полза на Мери и е затворен известен време в замъка Уиндзор. Трокмортън може погрешно да е смятал, че идеята на Хауърд би била в съответствие с желанията на кралицата. Срещу него не е заведено дело, но той не си възвръща доверието на кралицата след това.
Никълъс Трокмортън умира на 12 февруари 1571 и е погребан в църквата Сейнт Катрин, Олдгейт, където има негов паметник.
