Нихор
- Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.
| Нихор Νεοχώρι | |
| — село — | |
  Нихор  Нихор  Нихор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 604 души (2001) |
Нихор или Ново село (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Довища.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 6 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век, Нихор е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Неохори (Néohori) е посочено като село с 30 домакинства и 92 жители цигани и черкези.[1]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Ново село (Нихор), правителствен чифлик (махлюл) с 40 къщи и 200 жители българе. Гръцка църква. Земята се пои от Та Янската река и е твърде плодородна. Нихор (Ново село) е на ЮИ от Сяр, близу 3 часа, едно от най-плодовитите села по цялото поле.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ново село брои 180 българи християни и 48 цигани.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Нихор (Nihor) се състои от 272 българи гъркомани, 18 албанци и 54 цигани.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Нихор попада в Гърция. Населението му се изселва и в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 106 бежански семейства с 457 души.[5]
В 1970 година е построена църквата „Свети Нектарий“.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бююк Валта[7] | Μπουγιούκ Βάλτα | Мегалокамбос | Μεγαλόκαμπος[8] | местност на ЮЗ от Нихор, на десния бряг на Бродската река[7] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124 – 125.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ἱερός Ναός τοῦ Ἁγίου Νεκταρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
| ||||||||||||||
