Нишавска армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нишавската армия е военна групировка, образувана от сръбското главно командване през септември-октомври 1885 за нашествието в Княжество България през ноември същата година. Тъй като на нея се пада изпълнението на основната стратегическа цел във войната – овладяването на София, в тази армия са включени над ⅔ от всички мобилизирани войници (44 000 – 47 000 от общо 62 000 – 65 000 души) със 116 оръдия, разпределени в четири пехотни дивизии (Дунавската, Шумадийската, Дринската и Моравската) и една конна бригада.[1] Названието „Нишавска“ е дадено официално след поражението при Сливница, когато тези войски се оттеглят в долината на Нишава за отбрана на Цариброд и Пирот. Дотогава под прякото командване на крал Милан Обренович, след Сливница те са поставени под началството на полковник Петър Топалович.[2] В Пиротското сражение (14-15 ноември) Нишавската армия наброява 35 500 бойци (без обозните части).[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985, стр. 128; История на сръбско-българската война 1885 год. Държавна печатница, София 1925, стр. 202, 235-236
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. Том 3, стр. 290-291 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 10 януари 2013)
  3. История на сръбско-българската война 1885 год. Държавна печатница, София 1925, стр. 613