Нишка операция (1944)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нишка операция.
| Нишка операция | |||
| Втора световна война | |||
 Танк Panzerkampfwagen IV, взел участие в боевете за Ниш, при посрещането на завръщащите се от Първата фаза български войски на 2 декември 1944 г. в София. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 8 октомври – 14 октомври 1944 г. | ||
| Място | Ниш | ||
| Резултат | победа на съюзниците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
.svg){kind=small}
Нишката операция е настъпателна операция на Червената армия и поставената под съветски контрол българска армия по време на участието на България във Втората световна война срещу Хитлеристка Германия с цел осигуряване на левия фланг на Трети украински фронт от Червената армия. Проведена от 8 до 14 октомври 1944 г.
Втора българска армия, под командването на генерал-майор Кирил Станчев, във взаимодействие с XIII корпус от т.нар. Югославска народоосвободителна армия и IX авиационен корпус на Червената армия настъпва в полосата с граници: от север – Кална, Варош, Алексинац и от юг – Брезник, Видрар, Сурдулица с цел да унищожи противника и да овладее Ниш. Отсреща е разположена 7-а СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген, водила до момента серия победоносни боеве срещу югославски партизани и немското бойно училище в Ниш. В състава на българската армия влизат 4-та пехотна дивизия (7-и, 8-и, 19-и пехотни полкове, 5-и дивизионен артилерийски полк), 6-а пехотна дивизия (1-ви пехотен попълващ полк, 15-и, 35-и пехотни полкове, 2-ри дивизионен артилерийски полк), 9-а пехотна дивизия (4-ти, 25-и, 34-ти пехотни полкове, 9-и дивизионен артилерийски полк), 12-а пехотна дивизия (31-ви, 32-ри, 46-и пехотни полкове, 12-и дивизионен артилерийски полк), Бронираната бригада (с моторизирания, бронирания и артилерийския полк), 2-ра конна дивизия (4-ти, 5-и, 8-и, 10-и конни полкове, 2-ри преносим полк), 1-ва гвардейска пехотна дивизия (1-ви, 2-ри, 3-ти гвардейски полкове), 4-та пехотна гранична бригада. Армията разполага с 91 158 души, 32 400 коня, 760 оръдия и минохвъргачки и 91 танка[2]. Германските войски наброяват около 21 500 души от 13 пехотни батальона, разполагащи със 154 оръдия, 164 минохвъргачки, 38 танка и 18 самолета. Те се намират в трудно проходим и удобен за отбрана планински район. Задачата им е да прикрият отстъплението на 300 000 германски войници от състава на група армии „Е“[3].
Настъплението на 2-ра армия започва на 8 октомври след масирана артилерийска подготовка и авиационни бомбардировки. Българските войски нанасят основния удар по направление Власотинци-долината на река Българска Морава и спомагателен – Станянци-Свърлиг-Ниш. На 10 октомври Бронираната бригада извършва пробив в отбраната на противника и го принуждава да се оттегли западно от река Българска Морава. На 12 и 13 октомври българските войски продължават преследването. На 14 октомври части на 6-а пехотна дивизия, с помощта на внезапен удар от юг на Бронираната бригада овладяват Ниш и напълно разгромяват частите на Вермахта.
Загубите на германците възлизат на 5200 убити и 3850 пленници, но успяват да удържат позициите си при Вардарския коридор до изтеглянето на останалите войски[3]. Операцията има както стратегически – овладян е важният пътен възел Ниш, така и политически – отечественофронтовска България доказва решимостта си да воюва срещу Нацистка Германия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 651.
- ↑ Ташев, Т. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. С., 2008, с. 257 – 259
- ↑ а б Williamson, Gordon. The Waffen-SS (2) 6. to 10. Divisions. Osprey Publishing, 2004. ISBN 1 84176 590 2. с. 14.