Новград
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Нов град.
| Новград | |
 Новград
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 941 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 27,955 km² |
| Надм. височина | 48 m |
| Пощ. код | 7133 |
| Тел. код | 08124 |
| МПС код | Р (Р) |
| ЕКАТТЕ | 51977 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община - кмет |
Ценово Петър Петров (НДСВ) |
| Кметство - кмет |
Новград Тодор Асенов (БСП) |
Новград е село в Северна България. То се намира в община Ценово, Област Русе.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Праистория
Районът на с.Новград с благоприятния си климат, плодородна почва и близостта на реките Янтра и Дунав е привлякъл заселници от най-дълбока древност. Най-старите познати материали са от каменно-медната епоха/5-4 хил. години пр. Хр./. През бронзовата епоха/2750-1200г пр. Хр./ и желязната /12-1 в. Пр Хр./епохи районът бил заселен от траките.Тяхното присъствие е засвидетелствано от множество тракийски надгробни могили, глинени съдове, железно сечива и инструменти. През 1937 година ,при изграждане на дигата на река Студена при мелницата со открити 10 броя бронзови брадвички,които се намират в Националния археологически музей.
Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от османците на съществувалата в близост крепост Неокастро (Новакесри). Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на Новград. Крепостта се е намирала на 4 км североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река Янтра. Издигната е била на високо и непристъпно място над реката и единствената ѝ достъпна страна е била откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините ѝ новото селище, носещо името на унищожената крепост - Новград.
[редактиране] Обществени институции
Училището е основано през 1872 година.През 1972година се чества 100 годишен юбилей и бе наградено с орден Кирил и Методий втора степен.Сега в училището учат децата от с.Новград, Кривина,Джулюница и Беляново. Читалището е основано през 1927 година.
ПАМЕТНИК НА ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
През лятото на 1868 г. воеводите Х. Димитър и Ст. Караджа застават начело на чета от близо 130 човека. Предварителният план предвижда, след прехвърлянето на българска земя, да бъде обявено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително движение.
След като приключва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, прехвърлят се на малък остров на р.Дунав и от там на 18 юли със закрита гемия достигат до българския бряг. Мястото на преминаването е западно от устието на р. Янтра при “Бостанската курия”, в близост до месността “Янково гърло”. Тогава околният терен е представлявал блатиста низина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на р. Студена. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турците, воеводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов, и възможно най-бързо да се достигне Балкана. Оттук започва саможертвеният им боен път, преминал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.
Послучай 100-годишнината от тези величави събития, през 1968 г. на мястото, където четата е стъпила на българския бряг, е открит голям паметник обелиск.
СКАЛНИ ОБИТЕЛИ
Скалните манастири в границите на днешна България се появяват още преди създаването на Първото българско царство, подновяват съществуването си след приемането на християнството за официална религия на България през 864 г. и достигат до най-голямото си разпространение през периода на Втората българска държава (XІІ-ХІVв.)
Скални монашески обители по най-долното течение на р.Янтра могат да се наблюдават тук, край входа на пещерата “Пенината дупка” и в северните покрайнини на с.Беляново. Използвани са естествените ниши в скалния венец, които допълнително са дообработени, за да се създаде молитвен храм или монашеска килия. В Беляновската скална църква се виждат вдлъбнатини, към които е бил прикрепен иконостасът, покрай стените на наоса има издялани пейки, а до преди няколко десетилетия на тавана е имало частично запазени участъци от стенописната украса. Трудно е да се посочи времето на тяхното възникване. То може да бъде търсено в нуждите на новопокръстените християни от собствен храм (ІХ-Х в.), но може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появата им да е свързана с разпространението на исихазма през ХІV в.-исихазмът е допуснат като религиозна доктрина от българската православна църква. Монасите-исихасти, като последователи на идеите от времето на ранното християнство се стремят към единение между човек и Бог, чрез безмълвие, смирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р.Янтра дават възможност за уединение на търсещите духовно израстване аскети.
На центъра на селото се намира и огромен паметник на Ленин, който представлява вече историческа атракция за ценителите на историята.
[редактиране] Редовни събития
Съборът на селото е първата неделя на ноември
[редактиране] Други
МАРКОВ КРЪСТ
Марковият кръст се намира на левия бряг на р. Янтра, близо до с. Джулюница. Разположен е високо в скалите и представлява издълбан кръст в предварително заравнена основа. Някои свързват появата му с дейността на Дели Марко и реални исторически събития, повдигнали духа на поробените българи. В края на ХVІ в. започва австро-турска война, в която на страната на австрийците се включват Влашко, Молдова и Трансилвания. Южно от р. Дунав действа в унисон с влашкия владетел Михаил Храбри голям конен отряд, предвождан от Дели Марко и Баба Новак. Други обвързват Марковия кръст с подвизите на Крали Марко. С течение на времето се е получила приемственост между едноименните персонажи, като започва да доминира по-популярният епически герой-Крали Марко. Местните хора разказват легенди, сред които и тази: „Турците отвлекли млади български девойки. Крали Марко ги освободил, но докато се борел за свободата им разсякъл скалата и така се образувал Марковият кръст.„
OСВОБОЖДЕНИЕТО на НОВГРАДСКИЯ КРАЙ през 1877 година
Българите от селата по долното течение на река Янтра имат щастието да посрещнат свободата в самото начало на войната. На 15/27/ юни 1877 година в раьона на град Свищов руската войска успешно извършва главното форсиране на р. Дунав. Организират се три отряда, най-големиятот които /Русчушкия/ напредва на изток и предните му части заемат на 24юни /6 юли/ позиции при с . Новград.
В следващите дни са освободени околните села , изгражда се понтонен мост над
р. Янтра, по който русите продължават настъплението си към укрепения от турците четириъгълник Русе – Силистра-Варна –Шумен.
Голяма част от местното население преминава в услуга на руската армия.
Със своите каруци селяните превозват ранени и заболели войници до военните болници в с. Ценово и с. Джулюница , карат храна и боеприпаси. Опълченци родени и живяли в с. Новград Началото на Българското опълчение е поставено в края на 1876 година
в град Кишинев. В него участват български доброволци – емигранти.
До началото на войната се създават шест дружини, под командването на генерал Н.Г. Столетов. След преминаването на р. Дунав се пристъпва към сформирането на още шест дружини , но сега вече от местното българско население.
За да ускори набирането на доброволци българският офицер в опълчението Райчо Николов предприема обиколка в освободените села около град Свищов. От този край се записват 354 младежи , които преминават подготовка и стават неразделна част от тази българска доброволческа войска.
Панайот Радков (Рашков) Роден на 20.07.1841година в Търново, починал в с. Калтинец 1903 година. През май 1876 година постъпил в четата на Панаьот Хитов и взема участие в Сръбско- Турската война. На 18.05.1877годинае записанв 4 дружина, 2 рота. Напуска Опълчението на 13 май 1878 година. След Освобождението живее в град Свищов
и село Новград. По занятие е бакалин.
Петко Василев Роден 1850 год. В гр.Свищов. Постъпил в Опълчението на 10 юли 1877 година в 11 дружина. Уволнен на 27 юли 1878 година. След това живее в село Новград и се занимава със земеделие.
Димитър (Митьо ) Илиев Павлов Роден в село Новград , починал в същото село на 9 декември 1905 година. Според дружинното му свидетелство служи в 5 дружина , 4 рота от 4 август 1877година до 21 юни 1878 година .Награден със сребърен медал. След войната живее в родното си село. Занимава се със земеделие .
Лазар Николов ( Николаев) Роден около 1860 година в град Разград. На 8 юли 1877 година постъпил в Българското Опълчение.Последователно служи в 12 ,10 и 5 дружина . Награден със сребърен медал. След Освобождението живее в село Новград и се занимава със земеделие.
