Нов скит (Света гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Новия скит (Атон))
Нов скит
Νέα Σκήτη
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение на Света гора
Вид на храмаправославен скит
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
РелигияВселенска патриаршия
ИзгражданеX век
Състояниедействащ мъжки скит
Сайтwww.neaskiti.gr

„Въведение Богородично“ или Новият скит (на гръцки: Νέα Σκήτη, Σκήτη Εισοδίων της Θεοτόκου) е гръцки православен идиоритмичен скит в Света гора, разположен на около 20 минути пеша от манастира „Свети Павел“, на който принадлежи. Скитът се намира под юрисдикцията на Вселенската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Новия скит започва през X век, когато той се намирал на друго място, над сегашното място на скита „Света Анна“. Тогава скитът се наричал Венедикта. През втората половина на ХІ век скитът се премества по-близо до морето. Тогава е построена и кула с параклис „Света Анна“. Заради тази кула скитът започва да се нарича Скит на Кулата, което име носи до 1819 г., когато константинополският патриарх Григорий V с изричен акт подчинява скита на атонския манастир „Свети Павел“. През 1760 г. скитът е заселен с гръцки монаси.

Константин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, икона от 1768 г.

Съборната църква на скита е посветена на Въведение Богородично. Строителството на храма започва през 1730 г. и приключва през 1757 г. В църквата се съхраняват две чудотворни икони от XIV век: икона на Исус Пантократор (Вседържител) и икона на Богородица Сладка целувка. Съхраняват се и частици от мощите на Св. Харалампий, Св. Георги, Св. Василий Велики, Св. Антип, Св. Пантелеймон и др. Освен съборната църква (кириакон), в скита има и църква, посветена на Вси Светии, с костница, в която се погребват монасите в продължение на повече от 400 г. В библиотеката на скита се намират 20 ръкописи, 200 ръкописни и 500 старопечатни книги.

В наши дни скитът се състои от 27 килии и каливи, от които са населени 22. В тях живеят около 40 монаси, голяма част от които се занимават с агиография, иконопис и художествени занаяти.

Карта с легенда[редактиране | редактиране на кода]

Номер Гръцки Транслитерация
1 του Δαμασκηνού тоу Дамаскиноу
2 του Δανιήλ тоу Данил
3 του θυνί тоу Тхйни
4 Ευαγγελισμός Евангелисмос
5 του Ιωσήφ тоу Иосиф
6 Γενέσιον Προδρόμου Генесион Продрому
7 Αγ. Σάββας Аг. Саввас
8 Σταύλος Ставлос
9 Πύργος Пйргос
10 Ευαγγελισμός Евангелисмос
11 Αγ. Νικόλαος Николаос
12 Αγ. Χαράλαμπος Аг. Харалампос
13 Γενέσιον Προδρόμου Генесион Продрому
14 Αγ. Δημήτριος Аг. Димигриос
15 Ζωοδόχου Πηγής Зоодочоу Пигис
16 Αγ. Σπυρίδων Аг. Спйридон
17 Εισόδια Θεοτόκου Исодиа Теотоку
18 Κοίμησης Θεοτόκου Кимисис Теотоку
19 Αγ. Χαράλαμπος (2) Аг. Харалампос (2)
20 Αγ. Ανδρέας (Αβραμαίοι) Аг. Андреас (Аврамеи)
21 Αγ. Ανάργυροι Аг. Анаргйри
22 Κοίμησις Θεοτόκου Кимисис Теотоку
23 Αποτομής του Προδρόμου Апотомис тоу Продрому
24 Αγ. Ανάργυροι Аг. Анаргйри
25 του Παπαλού тоу Папалоу
26 Υπαπαντή Хйпапанти
27 Αγ. Χρυσόστομος Аг. Хрйсостомос
28 Αγ. Σπυρίδων Аг. Спйридон
29 Αγ. Ιωάννης θεολόγος Аг. Иоаннис Теологос
30 Αγ. Γρηγόριος Παλαμάς Аг. Григориос Паламас
31 Κυριάκόν Кйриакон
32 Κοιμητήριο Кимитирио
33 Αγ. Γεώργιος Аг. Георгиос

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]