Нови Искър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
- За административния район на София вижте Нови Искър (район).
Нови Искър е град в Западна България. Той се намира в Област София-град и е втори по големина в областта след София.
| Нови Искър | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 14 044 [1] | ||
| Надм. височина: | 509 m | ||
| Пощ. код: | 1281 | ||
| Тел. код: | 02991 | ||
| МПС код: | С, СА (А, ААВ, АВС) | ||
| Администрация | |||
| Област: | София-град | ||
| Община: - кмет |
Столична Бойко Борисов |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Нови Искър се намира на около 16 km северно от град София. Градът се е развил като една тясна формация (Кумарица – Курило), западно от жп линия София – Мездра. Източно от града и река Искър е разположено бившето село Гниляне. На запад, на 4,5 km се намира село Кътина.
Градът има 5 квартала : Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне.
На запад от Кумарица на 4-5 km се намира бившето летище Доброславци. В комуникационно и транспортно отношение град Нови Искър се свързва директно със София, по жп линия и с автобус. Автобусни линии свързват града със селата Кътина и Доброславци. Близостта на град София и удобните транспортни връзки, са оказали силно влияние върху развитието на града. Именно това му географско положение обуславят високия процент на ежедневните трудови пътувания към столицата. От своя страна градът благодарение на изградената си промишлена зона привлича трудови кадри от селата, разположени по Искърското дефиле. Сравнително бързото развитие на града, особено на ядрото Кумарица – Курило се дължи на редица фактори: - извънредното благоприятно разположение на главно транспортно направление (връзка на София със Северна България), което по отношение на столицата се явява като северна ос на урбанизация; - непосредствената близост и удобните транспортни връзки със София - изградената материално – производствена база на промишлеността; - наличието на селскостопанска земя с добри условия за поливане и механизира обработката; - сравнително добре развитата регионална инфраструктура. Съвкупността от тези фактори, наред с благоприятните природни условия характерни за Софийската котловина ни дават основание да твърдим, че град Нови Искър има много добро астрономическо, транспортно и стопанско географско положение.
За цялостното развитие на селището, съществена роля играят природните условия и ресурси. Характера на терена е равнинен на юг, до слабо хълмист на север, с надморска височина 520 метра. В геоморфоложко отношение теренът е изграден от алувиалните наноси на река Искър, представени предимно от едър чакъл и валуни. Река Искър е главната отводнителна артерия на района, пресичайки го в посока юг-север. При Курило реката напуска полето и навлиза в Старопланинския пролом. Стойностите на водното количество на реката, при Курило са високи 9 мл/сек. Голяма площ заема залив над тераса, която при пролетния максимум на водите причинява заблатявания. Причина за заблатяванията, особено в района на Гниляне са и подпочвените води. На места водите с дълбока циркулация излизат на повърхността. При Гниляне това става чрез сондаж. Водата е с дебит 6 л/сек, t° +44° алкална, средно минерализирана. Такава вода е открита чрез сонда и в Кумарица, където е построена балнеолечебница. В резултат на съвременната ерозионна дейност, в северните части на района са развити образи с дълбочина 5-6 метра. На места са се образували ровини със загаснал стадий на развитие и силно затревени. Наносни конуси, представляващи своеобразни акумулатори на подпочвени води, се наблюдават в северозападната част на Гниляне. Еднообразния скален състав и растителна покривка, са предпоставка за наличието и на еднообразни почви. Широко разпространение имат алувиалните и алувиално-ливадните почви, характеризиращи се с голяма влагозадържаща способност. Поради това върху тях се отглеждат зеленчукови култури, ягоди и други. Тези почви са развити южно, източно и западно от Кумарица и източно от Курило и Гниляне. Други видове почви, разпространени в района са слабо изложените черноземи, смолници и канелени горски почви. Изхождайки от агропроизводителните им свойства, върху тези почви с успех може да се отглежда пшеница, ечемик, овес, и редица овощни видове. Смолниците и канелените горски почви са развити западно от Кумарица, северно и южно от Гниляне и западно от Курило. В града единственото находище на полезни изкопаеми е това в землището на кв. ”Курило”, за добив на глина, което обаче е почти изчерпано. Между Курило и Кътина е разположено изчерпано вече находище на лигнитни въглища. Климатът в района е умереноконтинентален, специфичен за високите полета в тази част на страната. Характерно за цялата територия е задържането и допълнителното радиационно изстиване на въздушните маси, при което се получават доста ниски температури – до -28°; -30° ТС. Средните януарски температури са в порядъка на -1°; -3° ТС, а средните юнски температури са 19,5-20° ТС. Голямо значение за температурния режим в разглежданата територия имат чести възникващите температурни инверсии. Голямата честота на инверсиите и високата влажност (80%) обуславят значителния брой на мъгливи дни с – около 40-50 дни годишно. С най-много мъгливи дни се очертава месец декември. При това положение се създават благоприятни условия за масирано замърсяване и достигане на концентрации на вредни вещества. Валежите имат фронтален характер и континентален режим. Годишно 72% от валежите са от дъжд , 21% от сняг и 7% и от двата вида валежи. Те са общо взето недостатъчни, максимума се явява – юни, а минимума – февруари. През зимните месеци броя на дните със снежна покривка е 106 дни. Районът се отличава със сравнително ниска скорост ветровете, които имат предимно западно-източна посока. Наличието на промишлени предприятия от такива замърсяващи отрасли, като химическа и керамична промишленост, съчетано с големия брой мигливи дни, ниската скорост на ветровете и други, води до силно замърсяване на околната среда, най-вече на въздуха. А именно това замърсяване е един от водещите проблеми на град Нови Искър. В последните няколко години, когато промишленото производство претърпява известно стеснение, остротата на екологичния проблем понамалява, но все още има какво да се желае в тази насока. Демографското развитие на всяко едно селище е пряко свързано с историческото и стопанското му развитие. Както вече беше споменато, четирите селища, които образуват град Нови Искър, са били населени от дълбока древност, като официално се счита, че първите заселници са били славянски племена. През отделните исторически периоди, населението не е търпяло съществени промени, като брой и етническа принадлежност. Едва през първата половина на ХХ век се забелязва съществено демографско развитие, което се дължи на зараждащата индустрия и удобното транспортно-географско положение на района. Заселването на Курило, Кумарица, Славовци и Гниляне, започва по-активно през 30-те, 40-те години, когато вече врати са отворили и първите фабрики, но най – масовото заселване е 50-те – 60-те години. Заселниците са предимно от селата по Искърското дефиле и от старопланински села в околността. Друга част от населението на града са дошли от Северна България – предимно от Ломско, Монтана, Видинско. Друга голяма група преселници са дошли от близките села в Софийското поле. Най-общо взето може да се каже, че хората, заселили се в района са дошли предимно от Северозападна и въобще от цяла Западна България. Изхождайки от това и от преки наблюдения, може да се съди и за антропологичния облик на населението в град Нови Искър. Сред населението преобладават представители на понтийския расов тип, чийто представители се характеризират със средна височина, умерено широка глава, меки чупливи коси, кестеняви с кафяви или пъстри очи. Друга голяма група хора, отличаващи се по антропологични белези са тези от алпийския расов тип – средна височина, набити, кестеняви коси, предимно кръгли лица, светло кафяви или сивосини очи. Първите официални данни за броя на населението в четирите квартала са от 1934г. - 4 249 души. През 1946г.– 5 043 души, а 10 години по-късно – 8 865. През 1965г. - населението е вече 12 267 души. По окончателни данни от преброяването на 02.12.1975г. град Нови Искър наброява 14 064 души. За периода 1946 – 1975 населението се е увеличило с около 10 500 души или средногодишно с 37%. В годините след 1975г.– в следващите 10-15 години броя на населението остава почти непроменен, като от 1989 година се наблюдава и намаляване броя жителите на града, за да достигне през 1994 година – 13 521 души. През 1995г., населението е 13 581 души. Това малко увеличение се дължи преди всичко на положителната миграция за града в последните години. Ако разглеждаме периода 1985 – 1995 година данните за броя на населението, темпа на прираст показва ясно, че населението намалява: -3,9%. Географската гъстота за община Нови Искър е 125 души km2, което нарежда общината на едно от последните места по гъстота, за област София град. За град Нови Искър, обаче гъстотата е 230 души km2, като се има предвид, че територията на града е 58,95 km2, а населението за 1995 година е 13 581 души. Етническата структура в града е еднородна, всички жители са българи. В общината няма наличие на данни, които да показват различия в етническата структура.
В последните години се наблюдават процеси на заселване, което неминуемо се дължи на удобното транспортно – географско положение на града, близостта до столицата и не на последно място, на наличието на обработваема земя. Пред Нови Искър съществуват много и разнообразни перспективи за развитие, но само бъдещето ще покаже дали те ще са станат реалност!
[редактиране] История
Добрите природни условия – алувиалните и черноземните почви, близостта до вода – река Искър и умереноконтиненталния климат, са условия, които са позволили на този район да бъде населен още от дълбока древност ( около 4000 г. пр. н. е. ). Голяма роля в античния живот оказва Искърският пролом, през който се е осъществявала връзката между населяващите го племена и жителите на Софийското поле. До сега около Искърския пролом са регистрирани шест укрепления от предримския период, които заедно с крепостта „Белиград” край Курило са изграждали стройна система от укрепителни съоръжения. Крепостта „Белиград” имала важно стратегическо значение, тъй като пазела входа на планината и пътя, свързващ Софийското поле важни провинции оттатък планината. Изградена е по времето, нашите земи са населявани от славяните, и е характерна за техния начин на живот. Край Курило са намерени редица находки, които говорят за една високоразвита култура още по времето на неолита. (VІІІ – VІ в. пр. н. е.) Открити са каменни оръдия на труда, накити, керамични съдове, идолна пластика от глина и други. Край Гниляне в местността „Околглава”, са открити още по-интересни находки: тежести за стан и прешлени за вретено, които говорят за възникването на занаятите. Всички тези находки са дали основание на учените да определят културата на населяващите северозападни краища на Софийското поле, като „ Култура – Курило”. И четирите квартала на града – Славовци, Кумарица, Курило и Гниляне, техните имена са свързани или имат славянски корени. Така например, за възникването на селището Кумарица няма писмени документи. Предполага се, че не е съществувало през тракийската и римска епоха. За заселването и произхода на имената на Кумарица и Славовци се разказва в една стара легенда. Според нея първите заселници тук били славяни, което се приема за достоверно от учените. Един керван от тях се движел по римския път за Сердика, воден от своя старейшина Кумарин. Той искал, да се засели в околностите на града. Когато спрели да пренощуват, Кумарин който вече бил болен, починал. Новоизбраната старейшина, решил да остане и основал селището Кумарица. Един славянски ред се отделил и се заселил по – настрани. Така се е образувало по-малкото селище Славовци, което получило името си от родоначалника – Слава. Съществува и предположение, че първите жители на селището, са били преселници – кумати, откъдето идва и името – Кумарица. Това обаче се оспорва, защото куманите са минали по тези земи през ХV век, когато вече е била построена християнската църква – „Света Троица”, от местното население. Курило пък е едно от най-старите селища в началото на Искърския пролом. Първите исторически жители били траките, а по-късно се заселили славяните. Има исторически сведения, според които бившето село Скрино (Курило) е родното място на Свети Иван Рилски. Старото име – Скрино се променя на променя Курило през 1829г. Тогава при навлизането в България, на генерал Курило, със задачата да прикрива тила на войската и да води разузнаването. Генерал Курило, начело на малкия гарнизон, по време на пребиваването си в селото, изградили множество постройки, които при оттеглянето си предали за ползване на местното население. В знак на благодарност, жителите на село Скрино го преименували на Курило. Наименованиието на Гниляне, по всяка вероятност е във връзка с наличието гниещи вещества, превърнали се в глини след пресъхването на езерото, разположено на територията на селището в праисторически времена. Първите заселници са били от славянски произход и са се занимавали главно, със скотовъдство и земеделие. По времето на Първата и Втората Българска държава, сведения за селищата, формиращи днес град Нови Искър почти липсват. По време на турското робство, сведения за селищата и хората, които са ги населявали, можем да почерпим от някои документи за данъци и налози. Така например, през 1446 година в подробния опис на поземлените владения в Софийско, е отбелязано село Славовци - с 10 домакинства и една вдовица, което принадлежи на командира Солак Али, Кумарица – 38 домакинства и три вдовици, което принадлежи на Махмуд, и Курило – с 46 домакинства и шест вдовици, което се е владеело от Дурсун. Според този първи документ, където са отбелязани селищата на днешния град Нови Искър, се вижда, че те са били едни от големите села в Софийската котловина, които са давали доста голям приход на владетелите си. Повече от век няма писмени сведения за селищата. Едва през 1576г. в подбрания регистър на овцевъдите, съставен от пазарджишкия кадия Джафер, се спомена за Гниляне с трима едри овцевъди, Кумарица – със седем големи овцевъди и Курило – с един овцевъд. Реформаторският дух на възраждането се предава и на местното население. Кумаричани с цената на много злато измолили разрешение за построяването на църква. Хора от селищата помагали за възстановяването на Курилския манастир. В началото на ХІХ век в Курилския манастир било открито килийно училище, а по-късно такова възникнало и в Кумарица. След Освобождението, главният поминък на преобладаващата част от населението, бил земеделието и скотовъдството. Занаячийството било примитивно и удовлетворявало само някои местни потребности. В началото на ХХ век, Курило започва да се развива като гарово селище. Новооткритата линия София – Мездра позволила на много хора от района, да намерят работа по нейната поддръжка, както и по поддръжката на съседните гари. През 1927г. в Курило е построена термична централа. В нея са инсталирани три турбини агрегата с обща мощност 27450 конски сили. Непосредствено след пускането на експлоатация ТЕЦ „Курило”, група индустриалци решават да построят химическа фабрика в района на гара Курило. Мотивите за този избор били наличието на води – река Искър и достатъчно свободна работна ръка от Гниляне, Курило и Кумарица. На 07.10.1929г. е регистрирано събирателно дружество „Зебра”. Архивни документи сочат, че преди „Зебра”, в село Курило работят още няколко предприятия. Това са маслобойната на Миланов, няколко малки мелници и разбира се, ТЕЦ „Курило”. Едва през 1932-1934г. в района са открити предприятие за суха дестилация на дървен спирт и бензол, както и фабрика за пресукани прежди „Принц Кирил” (днес „Текстил”). През 1936-1937г. в непосредствена близост до „Зебра” врати отваря и оловната фабрика на Макс Оуелф Дамбориц. Удобно географско положение и зараждащата се индустрия, оказват решаващо значение за развитието на селищата, които през 1974г. са обединени в град Нови Искър. Бързото развитие се потвърждава и от увеличението на населението. За 1946-1975 година населението се е увеличило с около 10 500 души или средногодишно с 37%. За цялостното развитие на селището, съществена роля играят природните условия и ресурси.;
[редактиране] Религии
Православно Християнство
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Застроената жилищна площ за града е 273 800 m2, броя на жителите е 13 581, при което получаваме гъстотата на обитаване: 20 m2 / жител. Сравнявайки географската гъстота на града с тази на страната, стигаме до извода, че гъстота на Нови Искър е 3,3 пъти по-голяма. Като се има предвид, че селскостопанския фонд на града е 24 942 дка, на човек от населението се падат приблизително 1,8 дка селскостопанска земя. Заетостта на населението зависи преди всичко от възрастовата структура на жителите. През 1994 година трудоспособното население е 60,4% от цялото население, подтрудоспособно – 14,7% и надтрудоспособно – 21,9%. За сравнение през 1975 година, трудоспособното население в града е 56,5%. Най-голям дял от активното население на Нови Искър е заетото в промишлеността – 66,8%. На второ място са заетите в сферата на услугите и транспорта – общо 15%. При териториалното разположение на работните места се наблюдава диспропорция, поради факта, че те са съсредоточени предимно в кв. „Курило”. Както в цялата страна, така и за града безработицата е един от големите социални проблеми. През последните години, освободените са предимно от промишления сектор, и по точно от Керамичния завод, „Зебра”, „Минстрой” и други. Друга тенденция, която се наблюдава е големия процент на младите хора, 18-25 годишни, които са без работа. Струпването на значителен брой население в трудоспособна възраст, са неблагоприятни фактори за формиране на трудови ресурси в перспектива. В служба „Деловодство” на общината в град Нови Искър, нямат данни за броя на разводите, което прави невъзможно изчисляването на разводимостта, а от там и на устойчивостта на браковете.
На 04.12.1992г. при преброяване на населението в община Нови Искър, са се получили следните данни за образователно равнище на жителите: при постоянно население 15 544 души, 919 са с висше и полувисше, със средно специално „СПТУ”, средно-гимназиално – 5 767, с основно – 5 304, а с начално образование и неграмотни са – 3 557. Отказали да съобщят за нивото на образованието си са 812 души. Изхождайки от тези данни, едва 5,9% от населението на общината са с висше и полувисше образование, 37% - със средно, 34% с основно и 22,8 са с начално образование или неграмотни. Веднага прави впечатление ниската степен на образованост сред населението. Броят на хората с начално образование и неграмотните надхвърлят близо четири пъти броят на висшистите. Влошената образователна структура на населението в общината е повлияна от затварянето на населението. При сравнение с показателите за страната, се вижда, че образователната структура, наподобява тази на страната. За 1995г. детската смъртност е 16,3‰. Общия коефициент на плодовитост за 1994г. е 33,2‰ , като се има предвид, че жените във фертилна възраст са 2 884. Към 31.12.1995г. за град Нови Искър е посочена положителна миграция. Общо 149, мъже – 60, жени – 89. Положителната миграция е резултат от засиленото, в последните години заселване в града. Териториалната близост на град Нови Искър до град София, удобните транспортни връзки и относително развитата промишленост, обуславят интензитета на трудовите миграции. Ежедневно от местоживеенето до местоработата мигрират кръгло 7 900 души, от които 76% изходящи, а 24% входящи. Главен притегателен център на трудови ресурси е град София, където работят 99% от общия брой на изходящите. Общия брой на идващите на работа в град Нови Искър, трудови кадри – 1924, е 3 пъти по-малък от този на изходящите. От София за Нови Искър ежедневно пътуват 1600 души, или 84% от всички входящи. Това са предимно високо квалифицирани работници и специалисти. Друга част от входящите са предимно от селата по Искърското дефиле и са заети предимно в промишлеността. Анализът на демографските показатели, позволява да се направят следните изводи: - град Нови Искър попада в групата на малките градове; - естественото движение на населението в града, доказва и общата тенденция за страната, т.е. нарастване на отрицателния естествен прираст, което естествено води до намаляване броя на населението; - на лице е и влошаване на възрастовата структура и произтичащото от нея застаряване на населението, ще оказват неблагоприятно влияние върху формирането на трудови ресурси в перспектива; - отрасловата структура на заетостта, характеризира град Нови Искър, като селище с предимно жилищно – промишлени функции.
Основната промишлена зона е обособена на изток от Курило, между жп линията и река Искър. Промишлеността тук е представена от няколко предприятия и има мозаечна структура. Профилиращи са отраслите на химическата промишленост – 75% от заетите и от общата заета продукция, и цветната металургия – 15% от заетите и 17% - от общата промишлена продукция. Химическата промишленост е представена от ЗТКИ „Зебра” и цеховете на ДПП „Прогрес”. В „Зебра” се произвеждат каучукови изделия – главно трапецовидни ремъци и каучукови смески. Непосредствено северно от ЗТКИ е разположен ІІ цех на ДПП „Прогрес”. Той произвежда химически препарати за миене, лакове и други. Цеховете на ДПП „Прогрес” са отдалечени териториално, помещенията са тесни, неудобни с износени производствени мощности, поради което производителността на труда е изключително ниска. Износените производствени мощности и остарелите технологии, са характерни и за повечето промишлени предприятия в района. Единствен представен на цветната металургия е цех „Металургичен”. Той преработва само алуминий, тъй като преработката на олово е спряна още в началото на 1976 година. Текстилната промишленост е представена от три цеха на ДИП „Текстил”, разположен е южно от цех „Металургичен”, и произвежда памучни прежди, които са предназначени за памукотекстилните предприятия в страната. Към отрасъла „Производство, електричество и топлоенергия” се отнася ТЕЦ „Курило”. ТЕЦ-а е разположен непосредствено, източно от цех „Металургичен” на голяма територия, малка част от която се използва. Основното предназначение на ТЕЦ-а е производството на пара за промишлените предприятия в Курило. Най-големите консуматори на пара са ЗТКИ „Зебра” – 46 000 мега калории годишно и цех „Металургичен” – 75 000 мега калории. Въпреки големите възможности на ТЕЦ-а, производството му е нерентабилно, не работи с пълен капацитет, което не позволява захранването на града с топлоенергия. Керамичният завод в града почти е преустановил работа, поради изчерпването на глините, които бяха основна суровина за производството на строителни материали. Към отрасъл „Строителство” се отнася и предприятието ДЦО „Минстрой” – клон Курило. Намира се в северната част на квартала, сред жилищни сгради. Основната му дейност се състои е строителство на тунели, магистрални тръбопроводи и специално строителство за енергетиката. Предприятието има самостоятелна административна сграда, ремонтна база, складове, гаражи, жилища. Почвените и климатичните условия са най-благоприятни за развитието предимно на фуражни култури. Понастоящем структурата на обработваемата земя показва, че най-голямата част заемат нивите засети главно с зърнени култури: царевица, ечемик, пшеница и фуражи, главно люцерна. На второ място са площите заети със зеленчуци: домати, пипер, лук, зеле. Трайните насаждения са слабо застъпени – овощните градини заемат около 560 дка. По принцип животновъдството е главният подотрасъл на селското стопанство в района, но в последните години животните, предимно едър рогат добитък се намират в ръцете на частните собственици, които задоволяват предимно личните си нужди. По данни на поземлената комисия, селскостопанските земи са разпределени по квартали по следния начин:
квартал Гниляне: СС фонд – 9751 дка земеделска земя – 8785,100 дка обработваема земя – 6935 дка
квартал Кумарица: СС фонд – 7156,676 дка земеделска земя – 6724,771 дка обработваема земя – 5932,242 дка
квартал Курило: СС фонд – 3078,683 дка земеделска земя – 2948,349 дка обработваема земя – 1353,408 дка
квартал Славовци: СС фонд: 4955,17 дка земеделска земя – 4794,73 дка обработваема земя – 4356,84 дка
Както всеки друг град така и Нови Искър, има своите проблеми. Така например, замърсяването на въздуха е един от най-острите. Не по-маловажен е модернизирането на техническата инфраструктура. Ремонта и поддръжката на пътищата са абсолютно необходими, за да може града да се развива в перспектива, най-вече поради факта, че през Нови Искър преминават значително пътнико-транспортни потоци от София за Северна България и обратното.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
Местният футболен клуб се казва "Нови Искър" и играе мачовете си на стадиона в квартал Кумарица в Нови Искър.
[редактиране] Личности
В с. Кумарица е родена известната българска актриса Невена Коканова. В с. Курило е роден известният футболист и деятел на Ботев Пд и БФС - Виден Апостолов.
[редактиране] Литература
- Ангелов, Юрдан. Духовно и културно-просветните дейци в село Кумарица в Турско, София 1932, 32 с.
