Нови Искър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нови Искър.

Нови Искър
Общи данни
Население 13 964 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 14 041 (НСИ)
Землище 52,80 km²
Надм. височина 509 m
Пощ. код 1280
Тел. код (02)991
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 357
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града в Столична община, заедно с гр. София, гр. Банкя и гр. Бухово.

Град Нови Искър е административен център на столичния район "Нови Искър", който е един от 24-те района на Столична община.

Нови Искър, квартал Курило

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 14 km северно от София. Район "Нови Искър" включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район "Нови Искър" живеят постоянно малко над 32 000 души.

Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение - той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър - кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. За съжаление, на територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район "Нови Искър" влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.

Град Нови Искър е изграден върху бреговете на река Искър.

История[редактиране | редактиране на кода]

За град е обявен през май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна Република България. Днес в него (по данни към 01.01.2011 г.) живеят малко над 15 000 души.

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към квартал Изгрев

Градът се състои от общо 5 квартала: "Славовци", "Кумарица", Курило", "Изгрев" и "Гниляне". Те имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство.

Имената на повечето от тях (без „Изгрев“), препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че са със славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.

"Най-младият" квартал в град Нови Искър е квартал "Изгрев". Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал "Изгрев" живеят постоянно над 3 000 души и той е важна част от града.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общината

Като част от Столична община, район "Нови Искър" се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район "Нови Искър" г-жа Даниела Райчева. Тя е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова през ноември 2011 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение”. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован, църквата „Св. Николай” в кв. Кумарица, църквата „Св. Рождество Богородично” в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка” в с. Балша.

Манастирската църква „Св. Иван Рилски” и „Св. Йоан Кръстител” в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст”. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмчк Димитър”, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.

Друг паметник, който е в много добро състояние, е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.

"Марковата къща" в с. Доброславци е една от малко запазените къжи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.

С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица” в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители” с. Чепинци и църквата „Всех светих”.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местният футболен клуб се казва "Нови Искър" и играе мачовете си на стадиона в квартал "Кумарица".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумрарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови,световни шампиони по самбо и бойно самбо,две от звездите в българският боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода "Косове",многократни републикански шампиони по карате-до,членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова. Йордан Стойков - Бумбо, дългогодишен капитан на футболния Локомотив София и впоследствие футболен треньор е израсъл в Кумарица.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Юрдан. "Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско", София, 1932 г.;

Други[редактиране | редактиране на кода]

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолколора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година,заедно с общините Своге и Мездра, "Празници на Искърското дефиле", кото дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.

Морският нос Курило на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селището Курило.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kurilo Point.