Нови Искър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град в Столична община. За административния район вижте Нови Искър (район).

Нови Искър
България
Red pog.png
Нови Искър
Област София
Red pog.png
Нови Искър
Общи данни
Население 13 956 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 14 041 (НСИ)
Землище 52,80 km²
Надм. височина 509 m
Пощ. код 1280
Тел. код (02)991
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 357
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града в Столична община, заедно с гр. София, гр. Банкя и гр. Бухово.

Град Нови Искър е административен център на столичния район "Нови Искър", който е един от 24-те района на Столична община.

Нови Искър, квартал Курило

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на 14 km северно от София. Район "Нови Искър" включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район "Нови Искър" живеят постоянно малко над 32 000 души. Районът е втория най-голям по територия (след район "Панчарево") измежду 24-те столични района. Той е разположен на територия от общо 220 000 дка. Обработваемата земя в район "Нови Искър" е 150 000 дка, което го прави най-земеделския район в Столична община. Кмет на район "Нови Искър" е г-ца Даниела Райчева. Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение - той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър - кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. За съжаление, на територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район "Нови Искър" влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.

Град Нови Искър е изграден върху двата бряга на река Искър. За град е обявен през месец май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна Република България (днес Президентство на Република България). Днес в него (по данни към 01.01.2011 г.) живеят малко над 15 000 души. Градът се състои от общо 5 квартала: "Славовци", "Кумарица", Курило", "Изгрев" и "Гниляне".

История[редактиране | edit source]

Селищата от днешния столичен район "Нови Искър" са възникнали върху дъното на голямо езеро, което е в пределите на Софийското поле. Историческите извори сочат, че 5 000 години преди н. е., тук е имало живот, за което свидетелстват тракийските селищни могили в днешните села Негован, Световрачане и Чепинци.

Трайни следи тук са оставили римляните. Главният път - Трояновият, през 1-ви и 2-ри век от н. е. е минавал в подножието на Стара планина край днешния град Нови Искър.

В турските данъчни регистри от началото на 15-ти век, голяма част от днешните селища от столичния район „Нови Искър", са записани с днешните си имена - факт, които неоспоримо показва, че те са съществували като селищни образувания още по времето на Второто българско царство.

История на селата в район "Нови Искър"[редактиране | edit source]

с. Балша[редактиране | edit source]

В праисторическа легенда се разказва, че Софийската котловина била залята от езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша. По това време три сестри се омъжили в различни селища, които били кръстени на младите жени – Балша, Яна и Бояна.

Друга легенда разказва, че с. Балша носи името на местен болярин, който бил основния спомоществовател на църквата в селото и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат”. Село Балша е родното място на големия български родолюбец Иван Денкоглу. Първата обществена сграда в селото е училищната, построена през 1912 г.

с. Войняговци[редактиране | edit source]

Сведения за селото черпим от историческите извори и изследвания, които по неоспорим начин доказват, че в праисторическо време е било населено от славяни. В това ще се убедим и от изследванията в областта на топономията: “Карпузов рът”, “Ръждавица”, “Голямата” и “Малката падина”. Преди завладяването на тукашните земи от османските войски, край селото имало два манастира, които са били разрушени. В с. Войняговци фолклористи са записали над 300 народни песни, в които народният гений е възпял хайдутите, бродили в горите, опасали селото като защитен пояс.

с. Доброславци[редактиране | edit source]

За възникването на с. Доброславци сведенията са оскъдни. В записана местна легенда се казва, че първото име на селото е Пъшлево. Една циганка временно се установила в него. Изключителното гостоприемство на хората от селището трогва сърцето ѝ и тя го именува Доброславци, което ще рече, че жителите на селото занапред ще се славят с добро. В друга легенда етимологията на името се свързва със заселването на дубровнишки търговец, който съградил ханче в селското землище. За пръв път с. Доброславци се споменава в турски протоколни регистри на софийските кадии от 16-19 век. През 1875 г. отец Велко Минков открива килийно училище в Доброславци, в което започват да се учат селските деца.

с. Житен[редактиране | edit source]

Първото заселване в землището на с. Житен е станало през 1712 г. в местността Гергьовски кръст. Селото е било наречено Могилка. По време на една от чумните епидемии, селото се затрило. Останал само родът на Глухчината, който се заселил между р. Блато и Крива река. Бързо се замогнал, а челядта му се умножила. Всички започнали да го наричат Житара. Днес в с. Житен все още съществува Глухчина махала, в която живеят потомци на стария Глухчината или Житара. През 13 век в с. Житен е построен манастир, който по време на едно от турските безчинства бива опожарен. Възстановен е през 1880 г. След време започва отново да се руши, а сега е изготвен проект за неговото ново въздигане.

с. Кубратово[редактиране | edit source]

Първоначално селото е носело името Куманиче. Появилата се през 11 век чума, принуждава жителите да се заселят в Лозенската планина. И днес съществува местност, която се нарича “Куманичките кошари”. След около половин век, родствениците на първите куманичени се връщат в родната земя. В началото на 15 век, селото се преименува в Кумандже, но в края на века и в 16 век продължава да носи първото си име Куманиче. Интересен е фактът, че през 1859 – 1860 година жителите на селото събират средства, които предоставят на Софийската Света Митрополия за построяването на катедралния храм “Св. Неделя” в столицата. В първата половина на 20 век, селото се преименува в Кубратово, име, което носи и до днес.

с. Кътина[редактиране | edit source]

Сведения за селото намираме в турските регистри от 1440 г. В една легенда се разказва, че около първи век от новата ера, една юначна жена, довела своите съселяни по тукашните земи. Тя носела името Катина. Така че името на с. Кътина, произхожда от името на смелата Катина. Християнските светилища, каменни кръстове и могили, ни навеждат на мисълта, че в землището на с. Кътина са живели хора, които са били изключително религиозни. Най-голямата забележителност са Кътинските пирамиди, които представляват скални образования с причудливи форми.

с. Локорско[редактиране | edit source]

Според чешките археолози – братята Шкорпил, с. Локорско е съществувало в каменната епоха. В изследователския си труд “Могили”, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото. В една тракийска легенда, Локорско се разкрива като селище, което е разположено в най-слънчевата страна на планината. Така че от праисторическо време, Локорско се е сгушило в южния заслон на Стара планина.

с. Мировяне[редактиране | edit source]

Селото е именувано на местния чифликчия Яне Миров. Запазената тракийска надгробна могила ни навежда на мисълта, че тук са живели траки. Днес най-старата сграда в Мировяне е църквата “Св. Троица”, съградена през 1871 г. В селото има красив парк, спортно-информационен център и читалище. Село Мировяне е родното място на футболния стратег Димитър Пенев и футболиста Любослав Пенев.

с. Негован[редактиране | edit source]

От 1886 г. до ден днешен жителите на селото, славят името на Пресвета Богородица. Така че всяка година на 8 септември в църквата “Св. Николай Мирликийски” се сбира мало и голямо. Черкува се, след което започва събора. Една от най-големите забележителности на Негован са останките от римска крепост и светилище, които датират от 240 година от н. е. Светилището е изградено в чест на римския император Гордиан III. Върху една от плочите на светилището има надпис на старогръцки език. Той е вписан в националния регистър на древните надписи. Днес на мястото на римското светилище е изграден параклис, носещ името на Света Богородица.

с. Подгумер[редактиране | edit source]

В 5 век пр. н. е. в околностите на селото са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят столетия, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на софийско нахлуват племената: татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската. Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали “пришълци”. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер. Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядъл Васил Левски. От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.

с. Световрачене[редактиране | edit source]

Световрачене

Първите сведения за селото са от 1450 г. То било изградено в местността Зад църквище, в която имало Света обител. В нея живеели двама братя, наричани врачове. Те лекували с извиращата в околността вода. Били канонизирани като Свети – врачове, от където дошло името на селото – Световрачене. В началото на 19 век, заселниците изоставили местността Зад църквище и се установили до мястото на днешната железопътна гара. След едно от големите наводнения се преместило по на изток. Сред забележителностите на с. Световрачене е тракийската могила.

с. Чепинци[редактиране | edit source]

Първият писмен документ, от който черпим сведения за селото, е от 1446 г. Село Чепинци е създадено в края на 12 и началото на 13 век. Тукашните жители са били вярващи християни, доказателство за това е съграденият от тях манастир “Три Светители”, в който е имало братство от 20 монаси. При едно от турските набези монасите избягали и се установили в манастира “Седемте престола”, намиращ се в Искърското дефиле. По време на Възраждането местното население не остава в страни от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато измолили решение за построяването на църква. Хора от селищата помогнали за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на 19 в. там било открито килийно училище, а по-късно такова възникнало и в Кумарица.

В началото на 20 в. с построяването на множество фабрики и заводи Курило, което е основният квартал на днешния град Нови Искър, започва да се развива като промишлено селище. За това спомагат също така и географското положение, наличието на работна ръка и близостта до железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и през 1974 г. те са обединени и провъзгласени за град с името на едноименната река Искър.

Квартали на град Нови Искър[редактиране | edit source]

Изглед към квартал Изгрев

И 5-те квартала, от които се състои днес град Нови Искър, имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство. Имената на някои от тези квартали - "Славовци", "Кумарица", "Курило" и "Гниляне", препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че тези имена са със славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.

"Най-младият" квартал в град Нови Искър е квартал "Изгрев". Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал "Изгрев" живеят постоянно над 3 000 души и кварталът е важна градска част от ареала на град Нови Искър.

Управление на град Нови Искър и района[редактиране | edit source]

Сградата на общината

Като част от Столична община, район "Нови Искър" се управлява от кмета на Столична община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район "Нови Искър" г-жа Даниела Райчева. Кметът на район "Нови Искър" - Даниела Райчева, е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова през месец ноември 2011 г.

Забележителности в град Нови Искър и региона[редактиране | edit source]

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение”. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован, църквата „Св. Николай” в кв. Кумарица, църквата „Св. Рождество Богородично” в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка” в с. Балша.

Манастирската църква „Св. Иван Рилски” и „Св. Йоан Кръстител” в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст”. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмчк Димитър”, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.

Друг паметник, който е в много добро състояние е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния наш сънародник Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.

"Марковата къща" в с. Доброславци е една от малко запазените къжи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.

С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица” в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители” с. Чепинци и църквата „Всех светих”.

Спорт[редактиране | edit source]

Местният футболен клуб се казва "Нови Искър" и играе мачовете си на стадиона в квартал "Кумарица".

Личности[редактиране | edit source]

В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумрарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови,световни шампиони по самбо и бойно самбо,две от звездите в българският боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода "Косове",многократни републикански шампиони по карате-до,членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова.

Книги за град Нови Искър[редактиране | edit source]

  • Ангелов, Юрдан. "Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско", София, 1932 г.;

Други[редактиране | edit source]

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолколора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година,заедно с общините Своге и Мездра, "Празници на Искърското дефиле", кото дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.

Морският нос Курило на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селището Курило.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

http://weather-webcam.eu/ - Уеб камера от автоматична метеорологична станция Нови Искър

http://www.noviiskar.bg/ - Нови Искър онлайн, новинарският уеб сайт на град Нови Искър, новини и събития от Нови Искър и София

http://www.novi-iskar.bg - Сайт на района

http://www.noviiskar.org- Портален сайт на район Нови Искър

Източници[редактиране | edit source]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kurilo Point.