Нови Искър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нови Искър.

Нови Искър
България
Red pog.png
Нови Искър
Област София
Red pog.png
Нови Искър
Общи данни
Население 14 005 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 14 041 (НСИ)
Землище 52,80 km²
Надм. височина 509 m
Пощ. код 1280
Тел. код (02)991
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 357
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града в Столична община, заедно с гр. София, гр. Банкя и гр. Бухово.

Град Нови Искър е административен център на столичния район "Нови Искър", който е един от 24-те района на Столична община.

Нови Искър, квартал Курило

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на 14 km северно от София. Район "Нови Искър" включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район "Нови Искър" живеят постоянно малко над 32 000 души.

Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение - той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър - кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. За съжаление, на територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район "Нови Искър" влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.

Град Нови Искър е изграден върху бреговете на река Искър.

История[редактиране | edit source]

За град е обявен през май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна Република България. Днес в него (по данни към 01.01.2011 г.) живеят малко над 15 000 души.

Квартали[редактиране | edit source]

Изглед към квартал Изгрев

Градът се състои от общо 5 квартала: "Славовци", "Кумарица", Курило", "Изгрев" и "Гниляне". Те имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство.

Имената на повечето от тях (без „Изгрев“), препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че са със славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.

"Най-младият" квартал в град Нови Искър е квартал "Изгрев". Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал "Изгрев" живеят постоянно над 3 000 души и той е важна част от града.

Управление[редактиране | edit source]

Сградата на общината

Като част от Столична община, район "Нови Искър" се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район "Нови Искър" г-жа Даниела Райчева. Тя е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова през ноември 2011 г.

Забележителности[редактиране | edit source]

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение”. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован, църквата „Св. Николай” в кв. Кумарица, църквата „Св. Рождество Богородично” в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка” в с. Балша.

Манастирската църква „Св. Иван Рилски” и „Св. Йоан Кръстител” в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст”. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмчк Димитър”, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.

Друг паметник, който е в много добро състояние, е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.

"Марковата къща" в с. Доброславци е една от малко запазените къжи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.

С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица” в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители” с. Чепинци и църквата „Всех светих”.

Спорт[редактиране | edit source]

Местният футболен клуб се казва "Нови Искър" и играе мачовете си на стадиона в квартал "Кумарица".

Личности[редактиране | edit source]

В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумрарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови,световни шампиони по самбо и бойно самбо,две от звездите в българският боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода "Косове",многократни републикански шампиони по карате-до,членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ангелов, Юрдан. "Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско", София, 1932 г.;

Други[редактиране | edit source]

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолколора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година,заедно с общините Своге и Мездра, "Празници на Искърското дефиле", кото дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.

Морският нос Курило на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селището Курило.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kurilo Point.