Нови хан

Нови хан
	Нови хан
	; Сградата на кметството
	Нови хан Координати: 42°36′20.46″ с. ш. 23°35′33.48″ и. д. / 42.605684° с. ш. 23.592636° и. д. Нови хан
Общи данни
Население	3255 души (15 март 2024 г.); 68,4 души/km²
Землище	47,558 km²
Надм. височина	631 m
Пощ. код	2110
Тел. код	071501
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	52012
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; – кмет	Елин Пелин; Ивайло Симеонов ; (Нова България, НППБ, ВМРО-БНД, ИТН; 2015)
Кметство; – кмет	Нови хан; Александър Стоичков; (ВМРО-БНД, ИТН)
	Нови хан в Общомедия

Нови хан е село в Западна България, част от община Елин Пелин в Софийска област. Населението му е около 3255 души^[1] (15 март 2024).

География[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Нови хан е разположен на 631 метра надморска височина в югоизточния край на Софийското поле, като на юг землището му навлиза в Лозенската, а на югоизток – във Вакарелската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището има останки от тракийски, римски и средновековни селища.

През 1670 г. на мястото на днешното село Нови хан е построен голям кервансарай, който е бил станция и странноприемница по „царския друм“ до столицата Цариград. Кервансараят е построен по заповед на Ахмед паша. Намирал се е на 25 километра източно от София – един ден преход. С вътрешната си уредба е смайвал всички пътешественици. Площта му е била 20 декара. От историческите извори научаваме, че е имал голям оловен покрив, дворът е бил ограден с висока каменна стена, от която се е спускала навътре широка стряха, като навес, опряна на каменни стълбове. В двора му е имало шадраван с водоскок и чешма с обилна вода. Останките от османския кервансарай, или „Калето“ (както го наричат местните), се намират в двора на основното училище „Св. св. Кирил и Методий“. Всъщност от кервансарая е запазена само западната стена. Постройката е обхващала цялото пространство, където днес се намира училището. Някои части на хана са били съборени през 1872 г. заради строежа на училището.

Постепенно около кервансарая възниква днешното село. Първото споменаване на селото е под името Хан Джедид през 1680 г., малко след построяването на кервансарая. То означава „нов хан“ на арабски език. Записано на османски турски е Han Cedit. По-късен вариант на името е преводът му на турски – Yeni Han. След Освобождението е преведено на български и става Нови хан.

Според местно предание селото е съствено от три махали – Анската, която е най-старата и е разположена северно от „ано“ (кервансарая), Горната, която някога е била в Лозенската планина и Търнавската, чиито жители се преселили от Търнава.^[2] По време на османското владичество селището многократно е било нападано и опожарявано именно поради местоположението си на главния път. Мнозина известни пътешественици са разказвали за Нови хан.

По време на Втората световна война в училището на Нови хан са евакуирани част от съоръженията на Радио „София“ и от студио в селото е публично обявено извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 година.^[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4]^[5]

Година на преброяване	Численост
1934	1901
1946	2077
1956	2410
1965	2519
1975	2843
1985	2572
1992	2434
2001	2410
2011	2508

Религии: Православно християнство.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Кметство

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На около 7 км от центъра на Нови хан се намира хранилище за радиоактивни отпадъци, изградено в края на 50-те и началото на 60-те години за складиране на отпадъци от дейността на експерименталния реактор на БАН. До 2006 година то се стопанисва от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. През 2006 е направена реконструкция на хранилището, за да отговаря на съвременните изисквания.^[6] От 2006 г. хранилището влиза в структурата на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.^[7] Контролът върху дейността на хранилището се извършва както от предприятието, така и от държавните контролни органи – Агенция за ядрено регулиране, Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.

От 2008 г. в Нови хан се намират студиа на „Нова телевизия“. Там се снимат някои от продукциите на телевизията, например предаването „На кафе“ и риалити шоуто „Биг Брадър“.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Училище
Детска градина
Към църквата има дом за сираци. В него всеки помага с каквото може. За този дом се грижи свещеник Иван, който заради благотворителната си дейност е избран за мъж на годината за 2005 г.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на загиналите в Балканската, Първата и Втората световна война

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Читалище
Църквата „Света Троица“ и построена около 1864 година. Майстори строители на черквата са били „Стойно, Миле, Митар и Божил от Слатина“ – това е издълбано на камък над вратата на черквата, без година, без дата. Черквата е била дълга 10 – 15 метра, широка 5 метра, със сводест таван. Стените, зидани изцяло от камък на хоросанов разтвор, са дебели 60 см. Прозорците отвън са тесни, а вътре в стените се разширяват два пъти. В черквата има два каменни свещника. В основата на единия е издълбана годината 1871. След Балканската война църквата е удължена на запад с още 7 метра, от войници завърнали се живи от фронта. Зографисана е първоначално от зограф руснак. През 2014 г. е извършена цялостна реставрация на стенописите отново от руски зограф Елена Адамова. По стените са изографисани светци в цял ръст, срещу вратата е изобразен св. Христофор с магарешка/конска глава.
В Нови хан всяка година се организира народен събор в чест на Свети Дух. Той се провежда всяка втора неделя на юни и има голямо културно значение.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър и Цветанка Вучеви (Шушумигарови), видни личности, участвали в основни мероприятия в общината
Марена Джингова, художник
Валентин Лилов, художник, професор в НХА
Кирил Божков, художник
Станислава Стоянова, художник
Симеон Янев, писател, професор в СУ
Дончо Цончев, писател

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б www.grao.bg
↑ Николаев, Цветко. Нови хан през вековете. София, Интервю прес, 2000. с. 28.
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 231 – 232.
↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
↑ Национален план за действие по околна среда – здраве, Министерски съвет на Република България
↑ Специализирано поделение „Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци – Нови хан“ // Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] а ^б www.grao.bg

[2] Николаев, Цветко. Нови хан през вековете. София, Интервю прес, 2000. с. 28.

[везенков-3] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 231 – 232.

[4] „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.

[pop-stat-5] „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)

[6] Национален план за действие по околна среда – здраве, Министерски съвет на Република България

[7] Специализирано поделение „Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци – Нови хан“ // Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]