Ново Змирново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ново Змирново
Ново Змирново
— село —
41.1214° с. ш. 21.3139° и. д.
Ново Змирново
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина600 m
Население41 души (2002)
Пощенски код7241
МПС кодBT
Ново Змирново в Общомедия

Ново Змирново (на македонска литературна норма: Ново Змирново) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пелагония, на левия бряг на Шемница, на 9 km северно от Битоля и на 1 km западно от Църнобуки. Селото е равнинно на 600 m надморска височина. Землището му е малко и обхваща 1 km2.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ново Змирново е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е възрожденска.[1] На картата на австро-унгарския генерален щаб планината е под името Смирново Рая (Smirnovo Raja).[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Змирнево или Смирнево има 90 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бугарско Смирново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 12 къщи.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Змирново има 48 българи екзархисти.[5]

В 1961 година има 171 жители. Населението се изселва в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и много евопейски страни.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители, самоопределили се като македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 41
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ново Змирново // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 31 юли 2018.
  2. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007