Ново село (Област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Но̀во сѐло е село, разположено в Северозападна България, административен център на община Ново село, област Видин.

Герб на Ново село
Ново село
България
Red pog.png
Ново село
Област Видин
Red pog.png
Ново село
Общи данни
Население 1 109 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 48,622 km²
Надм. височина 50 m
Пощ. код 3784
Тел. код 09316
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 52180
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Ново село
Георги Стоенелов
(независим)
Адрес кметство
сайт: http://obshtina-novoselo.com/bg/

География[редактиране | edit source]

Разположено е на брега на река Дунав. 3 км от селото граничат с реката. Най-ниската точка е 33 м, намираща се на брега на река Дунав. Средно селото е разположено на 50 м надморска височина. Отстои на 24 км от Видин на 17 км от Брегово, на 6 км от Флорентин и на 8 км от Гъмзово. През селото минава шосе № 122 от Видин за Брегово през Ново село. В района почвите и климатът са благоприятни за развитие на лозарството, винопроизвоството, а заедно с тях и на селския туризъм. В землището на селото са разположени няколко живописни местности. "Камъка" - гориста местност на около 3 км от центъра на селото в източна посока, разположена на брега на река Дунав, наречена така заради каменоломната, разположена в нея. Има изграден почивен лагер, който в момента е разбит и разграбен. Лагерът е разполагал с 2 хижи, ресторант, бунгала и 2 спортни игрища. В местността се намира единствената изворна чешма в селото. Около нея е имало 2 рибарника, които в момента не функционират. Разположена е и Първа помпена станция на напоителната система Ново село, която също не функционира. По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70-те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. Местността "Зелена" е разположена на територията на община Ново село и община Брегово. На новоселска територия са разположени лозови масиви с Новоселска гъмза, червен сорт грозде, предназначен за вино. Има свидетелства за населяване, вероятно от турско робство. За съжаление, местността е разкопана от иманяри. Землището на селото граничи със землищата на селата Флорентин, Винарово, Гъмзово, Връв и град Брегово. На север граничи с румънските села Враца и Гърла Маре, посредством река Дунав. Най-високата точка в землището на Ново село е 153м и се намира в местността Зелена. Горите са незначителна част от територията, предимно от акация. Намират се около река Дунав и в местностите Камъка, Зелена, Света вода, Камънска шума, Топола и др.

Граници[редактиране | edit source]

41,5 км, в т.ч. с Румъния - 7,8 км (р. Дунав); Сърбия - 2,6 км (в местността "Куделин" по р. Тимок); Флорентин - 4,6 км; Винарово - 2,6 км; община Брегово - 23,9 км, в т. ч. с Връв - 7,8 км (в т. ч. 1,5 км в местността "Куделин"); Куделин - 2,7 км; Гъмзово - 6,7 км и гр. Брегово - 6,7 км.

Местности[редактиране | edit source]

В землището на с. Ново село са ситуирани 33 местности:

Света̀ вода̀[редактиране | edit source]

Местност "Света̀ вода̀"

"Света вода" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 260 дка. Разположена е на 2 км от центъра на селото в юго-източна посока. На изток, запад и север граничи с местността "Край село". На юг напоителен канал я отделя от местностите "Път Чунгурузски" и "Чобанка". Средна надморска височина: 61,5 м, от 53 м в северозападната част до 70 м в юго-източната част около напоителния канал. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя IV и V категория. В източната част има млади лозови насаждения. През местността преминава и далекопровод. Дървесните видове, които се срещат са акация, череша, вишня, дива слива и други, разположени около напоителния канал. Отглеждат се предимно зърнени и технически култури. Легенда разказва, че когато Господ слезнал на земята, неговата стъпка останала върху камък в местността. Има идея там да бъде изграден манастир.

Ца̀рина[редактиране | edit source]

Селище от бронзовата епоха в местността "Ца̀рина"

"Царина" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 2 550 дка. Разположена е на 1 км от центъра на селото в северозападна посока. На изток граничи със строителните граници на Ново село, на юг с местността "Трин брег", на запад със землището на село Връв (местностите "Връвски отар" и "Край Дунава"), а на север е държавната граница с Румъния, посредством река Дунав. Средна надморска височина: 42,5 м, от 35 м по крайбрежието на р. Дунав до 50 м в източната част в непосредствена близост до населеното място. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя IV и V категория. Преди време тук е била разположена палметната градина на Ново село. Сега местна земеделска кооперация изкоренява дърветата от запустялата овощна градина и ще превърне земята в обработваема земеделска площ. Навсякъде в местността личат останките от хидрантната система за напояване, част от напоителна система Ново село, която в момента не функционира. В югозападната част има останки от селище от бронзовата епоха, сега разкопано от иманяри. През местността преминава далекопровод за село Връв, както и шосе № 122 от републиканската пътна мрежа. Дървесните видове, които се срещат са предимно акация и дива слива, разположени около бреговата ивица на река Дунав. Отглеждат се предимно зърнени и технически култури, а също и картофи. В турско време местността била султанска земя, от където е получила името си. Тя е почти равна, черноземна и много плодородна.

Трѝн брѐг[редактиране | edit source]

Хълма Трин брег и паметните плочи в чест на загиналите в Новоселското въстание от 1876 г.

"Трин брег" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 2 800 дка. Разположена е на 1 км от центъра на селото в западна посока. На изток граничи със строителните граници на Ново село, на юг с местностите "Чадъре" и "Кладенец Попов", на запад със землището на село Връв (местностите "Връвски отар" и "Валя дънка"), а на север с местността "Царина". Средна надморска височина: 56 м, от 48 м в северната част до 64 м в западната част. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя IV категория. В северозападната част има останки от селище от бронзовата епоха, сега разкопано от иманяри. В южната част е разположен хълмът Трин брег (65м н.в.), на който през 1876 г., по време на Новоселското въстание, османците изклали въстаналите новоселяни. На мястото има стар кръст и паметна плоча от 1976 г., на която пише: "Потомци, сведете ниско челата пред подвига на геройски загиналите борци в Новоселското въстание". В източната част на местността е разположена мерата (поляната) на Ново село, на която се пасат животните. В близост са и останките от Първа дъждовална напоителна станция, част от напоителна система Ново село, която в момента не функционира. До напоителната станция има паметен кръст, поставен от Община Ново село през 1886 г. във връзка с Новоселското въстание от 1876 г. В източната част е разположен гробищния парк на Ново село. Той се състои от старо и ново гробище, които в последствие са се слели. През местността преминава напоителен канал, свързващ Първа дъждовална напоителна станция и Втора помпена станция. В югозападната част са останките от селскостопанската база, обслужвала първите експериментално отглеждани лозя в района. В местността има 1 кладенец, в близост до хълма. Отглеждат се предимно зърнени и технически култури.

Кла̀денец Попо̀в[редактиране | edit source]

Резервоара в източната част на местността "Кладенец Попов"

"Кладенец Попов" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 1 000 дка. Разположена е на 2,5 км от центъра на селото в югозападна посока. На север граничи с местността "Трин брег", на изток с местността "Чадъре", на юг с местностите "Горуне" и "Кладенец Белтежов", а на запад граничи с местността "Валя дънка", разположена в землището на с. Връв. Средна надморска височина: 56,5 м, от 51 м в източната част до 62 м в северо-западната част. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя IV категория. Тук е най-плодородната почва в новоселското землище. Името на местността идва от кладенеца, разположен тук. През 50те години на ХХ век в това поле е започнало експериментално отглеждането на лозя в района на Ново село. След време масивите се изкореняват и се засаждат нови по хълмовете в южната част на землището, а тази земя се засажда със зърнени и маслодайни култури. Имало е селскостопанска база, на която основите личат и до днес. В източната и западната част на местността има резервоари, служили за приготвяне на разтвори за пръскане на лозята. Когато е функционирала напоителната система Ново село, цялата местност е била напоявана.

Кла̀денец Белтѐжов[редактиране | edit source]

Полски път в местността "Кладенец Белтежов"

"Кладенец Белтежов" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 1 500 дка. Разположена е на 3 км от центъра на селото в югозападна посока. На север граничи с местността "Кладенец Попов", също на север, но и на запад граничи с местността "Валя дънка" в землището на с. Връв, община Брегово. На юг граничи с метностите "Таула" и "Брестовете", на изток с местността "Горуне". Средна надморска височина: 54 м, от 48 м до 60 м. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя IV категория. Тук е най-плодородната почва в новоселското землище. Името на местността идва от кладенец, който бил разположен тук, но вече е заринат със земя. По време на турското иго със земята наоколо е разполагал турският чифликчия Белтеж, който използвал за слуги и работници местните хора, живеещи в района на Ново село и Брегово. До 90-те години цялата земя била напоявана от напоителна система Ново село. Днес тук се отглеждат предимно зърнени и маслодайни култури. В южната част има стар резервоар за приготвяне на разтвори. Кладенецът е разполовен в западната част, около него също има резервоар.

Кла̀денец Питаро̀в[редактиране | edit source]

Местността "Кладенец Питаров"

"Кладенец Питаров" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 120 дка, това е най-малката по площ кадастрална местност в землищео на Ново село. Разположена е на 5 км от центъра на селото в югозападна посока. На север граничи с местността "Валя дънка", в землището на с. Връв, община Брегово, на запад граничи с местността "Фънтъна Налта", в землището на гр. Брегово. На юг граничи с метността "Мъгура", на изток с местността "Таула". Средна надморска височина: 59,5 м, от 63 м в зеверозападната част до 56 м в югоизточната. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя V категория. До 90-те години цялата земя била напоявана от напоителна система Ново село. Днес тук се отглеждат предимно зърнени и маслодайни култури.

Горунѐ[редактиране | edit source]

Оброчен кръст в местността "Горуне"

"Горуне" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 1 100 дка. Разположена е на 3 км от центъра на селото в югозападна посока. На север граничи с местността "Кладенец Попов", на изток с местността "Път горунски", на юг с местността "Брестове", а на запад с местността "Кладенец Белтежов". Средна надморска височина: 54 м, от 50 м в северната част до 58 м в юго-западната част. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя IV категория. Тук е най-плодородната почва в новоселското землище. Името на местността идва от огромните горунови дървета, растяли тук. Навремето около дърветата имало землянка, служела за съхранение на гориво и инструменти на трактористите, а около нея били разположени стари оброчни кръстове. След земеразделянето тази територия остава в местността "Валага". Легендата разказва: "На кръст пладне, когато сянката на трите горуна се събира в една точка, там има закопано злато". От старите три горуна са останали само овъглените им корени. Израстнали са нови горунови дървета - един около пътя и още няколко около мястото на землянката и оброчните кръстове. Кръстовете сега са изкопани, строшени и хвърлени в яма, изкопана от иманяри, търсещи злато. В южната част на местността има резервоар, служещ за приготвяне на разтвори през 50тегодини на ХХ век, когато тук се отглеждали лозя. Днес тук се отглеждат предимно зърнени и маслодайни култури. До 90-те години цялата земя била напоявана от напоителна система Ново село.

Чадъ̀ре[редактиране | edit source]

Поле в местността "Чадъре"

"Чадъре" е кадастрална местност в село Ново село, Област Видин с площ от около 1 650 дка. Разположена е на 1 км от центъра на селото в югозападна посока. На север и северозапад граничи с местността "Трин брег", на изток с местността "Път трошка", на юг и югоизток с местността "Дълбоки бабки", на юг с местността "Път горунски", а на запад с местността "Кладенец Попов". Средна надморска височина: 54 м, от 48 м в югозападната част до 63 м в източната част. Местността е представена предимно от обработваема земеделска земя V категория. Местността е получила името си от лагерни турски палатки /чадъре/,където в турско време са лагерували войски. В най-високата източна част на местността е била разположена база за разстителна защита, сега закупена от местен земеделски производител, в момента не функционира поради лошото си състояние. Местността от изток граничи с път VID 2151, част от четвъртокласната общинска пътна мрежа, местното му име е "Пут Гъмзовски" или "Път за Гъмзово", все още неасфалтиран. Около пътя, в частта край базата за разстителна защита има орехови дървета. В местността се отглеждат предимно житни култури и царевица. До 90-те години цялата земя била напоявана от напоителна система Ново село.

  • Мъгу̀ра
  • Та̀ула
  • Брѐстове
  • Зелѐна
  • Ръвенѝк
  • Дълбо̀ки ба̀бки
  • Голя̀м брег
  • Я̀звина
  • Ва̀лага
  • Ка̀мена шу̀ма
  • Ку̀делин
  • Гъ̀мзово
  • Мо̀чи брег
  • Път Гору̀нски
  • Път Гъмзо̀вски
  • Път Чунгуру̀зски
  • Път Тро̀шка
  • Край сѐло
  • Ка̀мъка
  • Чоба̀нка
  • Метерѝз
  • Голя̀мо бъ̀рдо
  • Ота̀р
  • Топо̀ла
  • Дя̀лу Мага̀релуй

Транспортна мрежа[редактиране | edit source]

Републикански и общински пътища[редактиране | edit source]

Третокласен път №122 край Ново село

През землището на Ново село преминава третокласен път № 122 (Видин - Ново село - Брегово), част от републиканската пътна мрежа, с дължина 7,7 км. 35 % от него е с нов асфалт (отсечката Флорентин - Ново село, асфалтирана през 2006г.). 3,2 км от шосе № 122 преминават през селото с наименование ул. Архитект Илия Попов - това е главната улица, описваща множество завои през селото. Останалите пътища са от общинската пътна мрежа. 0,8 км е дълъг пътя до Първа помпена станция, той преминава и покрай почивната база на гранична полиция и е изцяло асфалтиран през 2006г. 1,3 км е дължината на пътя, преминаващ през местността "Камъка" около бившия почивен лагер. 38 % от трасето е с бетонни панели (0,5 км след лагера, към Дунава), останалото е с асфалт в задоволително състояние. Проблем са израстващите клони на дървета и храсти, ограничаващи ширината на пътното платно. 0,6 км е дълг асфалтираният път до бившата опитна станция по лозарство. Сега той е в много лошо състояние и също има проблем с израстващата растителност. 3 км е дълг околовръстния път на Ново село, който се нарича ул. Околовръстна.

Улична мрежа[редактиране | edit source]

Улица Добруджа
Начало на улица Околовръстна

В Ново село има 85 улици, над 65 % от тях са асфалтирани. Общата дължина на уличната мрежа е 31 980 м, в т.ч. 20 981 м асфалтирани и 10 999 м неасфалтирани улици. Главната улица се нарича Архитект Илия Попов и е с дължина 3,2 км. Пресичайки селото в посока северозапад - югоизток, тя прави множество завои. Улицата е асфалтирана и в добро състояние. Друга голяма улица е Околовръстна, с дължина 3 км. Улицата е асфалтирана, но в началото си откъм "Бен Хън Агро" ООД е в окаяно състояние. Улица Шипка е изцяло с нов асфалт и е с дължина 1 км. Улица Осъм е т. нар. "Крайречен път". Тя започва от централния плаж, преминава през пристанището и завършва при започналия строеж на дигата. Дължината ѝ е 1 км, не е асфалтирана и е застрашена от високите води на Дунав. Не малко пъти е била наводнявана. Други по-големи асфалтирани улици са: Св. Св. Кирил и Методий, Никола Петков, Петко Р. Славейков, Георги Марков, Добруджа, Преслав, Драва, Христо Ботев и др. Неасфалтирани са: Градинска, Любен Каравелов, Христо Смирненски, Средна гора, Иван Вазов, Генерал Гурко, Цар Симеон и др.


Въпреки големия брой асфалтирани улици в Ново село, значителен е броят и на неасфалтираните. Много малка част са баластрирани, но само с дунавска баластра и без да са утъпкани с валяк, което не е ефективно и по улиците отново се образуват локви, дупки и кал. Особено сериозен е проблемът с улица Огоста. Първоначално тя беше засипана само с жълта земя, изкопана от близката поляна. Сега улицата е засипана с дунавска баластра, но не е утъпкана и преминаването по нея дори пеша е силно затруднено. В подобно състояние са улиците: Иван Вазов, Тракия, Искър, Радецки, Сава Огнянов, Генерал Столетов, Пирин, Максим Горки и др. Улица Градинска, в участъка от ул. Христо Ботев до ул. Добруджа е блокирана от битови отпадъци и преминаването по нея дори пеша е затруднено. С подобна участ е и ул. Иван Вазов в участъка от ул. Средна гора до ул. Околовръстна. Натрупване на отпадъци има и по улиците: Физкултурна, Осъм, Околовръстна, Витоша, Люлин и др.

Улица Дължина /м/ Настилка  % асфалтиране Състояние
Архитект Илия Попов 3200 асфалт 100 отлично
Околовръстна 3000 асфалт 100 добро
Шипка 1000 асфалт 100 отлично
Физкултурна 234 асфалт 100 добро
Иван Шишман 375 земя 0 лошо
Вихрен 274 асфалт 100 отлично
Мизия 296 земя 0 лошо
Гоце Делчев 182 земя 0 лошо
Христо Смирненски 675 земя 0 лошо
Радецки 370 земя 0 лошо
Сава Огнянов 153 земя 0 лошо
Велико Търново 310 асфалт 100 добро
Стара планина 220 асфалт и земя 30 добро
Марица 243 асфалт и земя 76 добро
Преслав 550 асфалт 100 добро
Стражица 80 земя 0 лошо
Родопи 200 асфалт 100 добро
Плиска 250 асфалт 100 добро
Хаджи Димитър 395 асфалт 100 добро
Ломоносов 262 асфалт и земя 47 добро
Цар Симеон I 382 земя 0 лошо
Филип Тотю 188 земя 0 лошо
Балкан 134 земя 0 лошо
Козлодуй 133 земя 0 лошо
Огоста 273 земя 0 лошо
Искър 146 земя 0 лошо
Янтра 218 асфалт 100 лошо
Добруджа 590 асфалт 100 лошо
Градинска 798 асфалт и земя 20 лошо
Средна гора 555 асфалт и земя 17 лошо
Иван Вазов 432 земя 0 лошо
Тракия 178 земя 0 лошо
Люлин 216 асфалт 100 лошо
Христо Ботев 536 асфалт 100 лошо
Максим Горки 200 земя 0 лошо
Македония 230 асфалт 100 лошо
Васил Левски 243 асфалт 100 добро
Никола Петков 714 асфалт 100 лошо
Св. св. Кирил и Методий 855 асфалт 100 лошо
Чавдар 336 асфалт 100 лошо
Странджа 122 асфалт 100 добро
Фантастика 100 асфалт 100 добро
Камчия 93 асфалт 100 добро
Мусала 130 асфалт 100 добро
Лермонтов 100 асфалт 100 добро
Д-р Асен Златаров 163 асфалт и земя 26 лошо
Пушкин 173 земя 26 лошо
Панайот Хитов 190 асфалт и земя 34 лошо
Пирин 193 земя 0 лошо
Средец 196 земя 0 лошо
Осъм 1000 земя 0 лошо
Пристанищна 323 асфалт 100 лошо
Бачо Киро 237 асфалт 100 добро
Борис Бенчев 110 асфалт 100 добро
Панайот Волов 146 асфалт 100 лошо
Ком 200 асфалт 100 лошо
Яне Сандански 303 земя 0 лошо
Генерал Столетов 310 земя 0 лошо
Генерал Гурко 400 земя 0 лошо
Генерал Скобелев 150 земя 0 лошо
Плевенска eпопея 272 земя 0 лошо
Войвода Тодор Велков 150 земя 0 лошо
Рила 268 асфалт 100 добро
Георги Марков 608 асфалт 100 лошо
Цар Крум 163 земя 0 лошо
Цар Иван Асен II 225 земя 0 лошо
Витоша 145 земя 0 лошо
Любен Каравелов 746 асфалт и земя 46 лошо
Георги Раковски 619 асфалт и земя 37 лошо
Драва 540 асфалт 100 добро
Страцин 472 асфалт 100 добро
Пейо Яворов 383 асфалт 100 добро
Александър Стамболийски 420 асфалт 100 добро
Дунав 240 асфалт 100 добро
Тимок 390 асфалт 100 добро
Росица 117 асфалт 100 добро
Цар Борис I 100 асфалт 100 лошо
Цар Калоян 272 асфалт 100 лошо
Захари Стоянов 200 асфалт и земя 45 лошо
Кочо Честеменски 90 асфалт 100 лошо
Георги Бенковски 105 асфалт 100 лошо
Рибарска 156 асфалт 100 лошо
Иван Рилски 138 земя 0 лошо
Отец Паисий 228 земя 0 лошо
Димитър Полянов 126 асфалт и земя 54 лошо
Петко Славейков 664 асфалт 100 лошо

Площади и квартални центрове[редактиране | edit source]

Площад "Демокрация"
Площад "Възраждане"

Централният площад се нарича "Демокрация" и е изцяло асфалтиран през 2006 г. Около него са разположени сградите на общинската администрация, читалище "Земеделец", пощата, младежкия дом, часовниковата кула, СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", магазини и кафенета. Има площ малко над 2 200 кв. м. Улицата, разделяща площада и парка е павирана. Улица Никола Петков е затворена за преминаване откъм площада с неподвижни метални ограничители, поради близостта на СОУ "Св. Св. Кирил и Методий". На този площад се правят редовните събори и неделни празненства през лятото. Наричан от новоселяните "мъгдан", той е основно място за сбирка на местното население по празници, събития и чествания.

Площад "Възраждане" се намира само на 300 метра от централния "Демокрация". На него е разположен паметник, поставен в чест на загиналите новоселяни за свободата на България, както и зенитно оръдие. От този площад в посока към р. Дунав се намира и централния плаж на Ново село.

Вторични центрове са образувани при бившата поликлиника, пред детската градина, църквата "Успение на Пресвета Богородица", около пазара и др. Асфалтирани площадки се образуват при кръстовищата на улиците Македония - Люлин - Тракия - Христо Ботев; Люлин - Добруджа - Архитект Илия Попов; Добруджа - Янтра - Преслав - Искър; Янтра - Огоста - Сава Огнянов - Архитект Илия Попов и др.

Пред православен храм "Успение на Пресвета Богородица" и на Площад "Възраждане" има паметници, поставени в чест на загиналите новоселяни за свободата на България, на които редовно се поставят цветни венци.

Селскостопански и горски пътища[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

По данни на пътеписната книга на граф Луйджи Марсили Ново село датира от 1700 година, но на около 2 км от центъра на сегашното село в посока село Връв (в сегашната палметна градина и местността Царина). В турски архиви от 1711 г. се споменава това Ново село. Населението обитавало селото само 70-80 години. За това кои са причините за неговото изчезване за сега липсват данни. Има вероятност, че неговото местене е станало поради отдалеченост от водата и речния бряг. Ако евентуално то е било разтурено поради военни походи, при Австро-Турската война, неговите жители първо се пръскат по околните села и колиби, от където в последствие се връщат и заселват на сегашното му място, по-на изток на брега на реката. Според едно старо предание село Просънъц е съществувало зад укрепения римски лагер на брега на р. Дунав, където е сегашното футболно игрище, на изток до едноименната „фуния“ (вдълбан коритовиден път към Дунава, край сегашната изба). Кога е изчезнало липсват данни. Има вероятност да е изчезнало през 1700 г., за което Марсили не споменава в своята книга. По предание било запустяло от епидемия от чума. Според друго предание, то било опожарено от турците поради бунт – непокорство с убиване турчина наемател на данъци, събирани неколкократно. Според твърдението на Проф. Руси Стоянов – балканист, езиковед, то било на лице 25 май 1645 г., но под името „Прусинча“. Според изнесеното във вестник „Кооперативно дело“ бр. 306 от 30 декември 1973 г. стр. 4 колона първа името „Просънъц“ произлиза от древно славянско наименование на месец януари, през който времето почвало да се прояснява и синее (небето). Със същото име януари древните римляни назовавали техния бог двулик („Янус“ пазител на римските порти, който се рисувал винаги с ключове в ръце. Има още едно твърдение, че името „Просънъц“ произлиза от думата „пръсънуло“. Едно време по тази коритовидна „фуния“ текла изобилна изворна вода от към „света вода“ и се вливала в Дунава. Дошло време тази вода да пресъхне, като останала да тече подземно. От тази подземна река хваната чрез помпи е водоснабдено сегашното село и с. Връв. Турски султани по време на „Просънъц“ са били Ахмед Хан І (1603-1616), Мурад Хан ІІІ (1626 г.) и Мохамед (1656-1661 г.)

След Освобождението през 1878 г. селата Ново село, Флорентин, Неговановци, Ясен и Винарово са включени в състава на Видинска околия. От 1 януари 1979 година Ново село става център на селищната система, в която влизат селата Флорентин, Винарово, Ясен и Неговановци.

Училището СОУ „Свети Свети Кирил и Методий“ е построено през 1939 г. На лицевата страна има красиви мозайки.

Говор[редактиране | edit source]

Изглед от пристанището

Диалектът, който се говори в Ново село, има сходни черти със съседните сръбски торлашки говори, както и с преходните говори на юг. Повлиян е лексикално и от влашкия. Легендата разказва, че когато Господ вървял по света и раздавал езиците на народите, точно на това място се препънал и торбата, в която носел езиците, се разпиляла. Затова наречието, което се използва в Ново село, е уникално. Издадена е книга за говора в Ново село.

Девизът на селото е „Ми смо си ми“ (Ние сме си ние).

Говорът на Ново село всякога е будил интерес у много наши общественици и езиковеди. Много от тях правели бегли проучвания, доколкото им позволявали филологическите познания. Професор Милетич, Петър Иванов и Д.Маринов правят своите изказвания за характера на говора, професор Стефан Младенов, като филолог разглежда неговите основни фонетични и морфологични черти, дава представа и за някои от лексикалните му особености, но не прави пълно и обстойно проучване. Такова прави к.ф.н. Максим Славчев Младенов в отпечатания му през 1969 година научен труд, озаглавен “Говорът на Ново село, Видинско”. В заключенията си той казва:

”…от сравнително големия списък на инвентара от новоселския говор, който може да има локализация по Българската езикова територия, става ясно, че този говор не прилича на нито един от останалите български говори. В неговото формиране са участвали разнородни говори и всеки е допринесъл с някои свои черти за създаване на днешната му физиономия. Ако към този инвентар се прибавят и собствено новоселските особености, които може да се дължат или на вътрешното развитие, или на въздействие от страна на румънския език, то ще се получи пълна представа за новоселския говор като цяло”. На вниманието ни се налага един твърде важен теоретически извод: при създаването на новоселския говор действително участват различни по произход конституционни елементи, но те така са се разпределили, че се получила сравнително цялостна, единна и хомогенна система. Прави впечатление, че редица исторически явления от фонетиката и морфологията са се развили абсолютно последователно и много рядко – тук-таме може да съществува раздвояване в развоя на явлението. Това показва, че новоселския говор влизат от съставящите говори не отделни думи, носители на определени явления, а явления като цяло. Тази особеност навярно се дължи на факта, че смесването е станало много отдавна и то в момент,когато се е формирал сегашният облик на българските говори, когато редица исторически процеси са били още живи и поради това с действащата си сила са обхванали всички случаи. По този начин са били отстранявани дублетите. Сега там, където са се развили все пак дублетни форми е започнала семантична диференциация, която постепенно се обособявала като самостоятелни елементи в говора”. Както се вижда, фонетичната основа на говора е свързана със зоната на говорите в Белоградчишко, Трънско и Брезнишко. Това личи най-вече от застъпването на някои от старобългарските вокали. Има обаче елементи, като редукцията на гласа “А” на “Ъ” или група “ЧЪР”, които се отнасят към други говори.

Черти общи за Белоградчишко, Трънско и Брезнишко. “...Има редица черти, които са присъщи на всички говори, около северната част на границата с Югославия (Сърбия) /I-ва и II-ра зона/. Тук може да бъдат споменати такива особености като застъпване на старобългарското Ѫ с “У”/ру̀ка, ма̀ту/; звучни съгласни в краесловие: Ч,ДЖ на мястото на праславянските tj, dj; частица за бъдеще време – ЧЪ. Към тях може да се прибавят още случай - … и т.н.

Черти от трета зона. “Към тази група черти отнасяме редица особености, които засега не може с точност да бъдат фиксирани, но които безспорно се отнасят към зоната на македонските говори. Още Ст.Младенов/с.498/ посочва редица белези на македонския говор, които той смята за донесени от македонските преселници в Ново село. Такива са следните особеност: член на окончание – ИН, -НА, -но, -ни, -нъ; фонетичен белег –съ̀нцъ; причастия от типа – кажа̀л, пиша̀л; ударение в числителното – чътѝри; глагола – кажа̀л; наречие – мъ̀рку < мърка /малко/; глагола – врѐвим, кратко лично местоимение в началото на изречението от типа –“Си га вѝдъл?”, употреба на предлога – от вместо предлога – нарози от плуг” и т.н.

Изолираността на новоселяните от едноговорни български селища е причина за езиковото влияние на околните разноговорни села с по-богати езикови форми.


Природни и културни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата Свети Никола - покровител на рибарите.
Часовниковата кула

Църквата "Свети Никола" е паметник на културата с местно значение. Изграждането ѝ започва около 1825 г., когато е построен олтарът. Камбаните са поръчани и изработени в Пеща, Унгария. Върху тях има надписи „Свети Никола“ и „Възнесение Христово“. Към нея е изградена през 1931 г. часовникова кула, която фигурира и на герба на селото. Решение за постройка на нова черква "Успение Богородично" се взема през 1875 г., а строежът ѝ започва след Освобождението 1883 г.и продължава до 1894 г. Тя е доста голяма, модерна с четири кубета, с камбанария, в която са окачени две големи и една малка камбана, купени от Букурещ през 1900 г. Иконостасът е забележителен, от 1893 г. Майстор е Антон Станишев. Споменава се няколко пъти в тази публикация Зографисана е от Иван Доспевски син на Димитър Зограф.

Черква "Успение Богородично"

Читалището-паметник „Земеделец-1874“ е основано 1874, а сегашния вид на сградата е построена през 1930 година, с помощта на видният новоселянин архитект Илия Попов. То също е паметник на културата с местно значение. На две паметни плочи са изписани имената на всички загинали във войните новоселяни, включително и падналите въстаници през 1876 година. Фондът на читалищната библиотека днес наброява 15 328 тома художествена, научнопопулярна и детска литература.

Читалище-паметник

Гористата местност „Камъка“ на около 3 км от центъра на Ново село в източна посока, разположена на брега на река Дунав, наречена така заради старата каменоломна, разположена в нея. Има изграден почивен лагер, който в момента е разбит и разграбен. Лагерът е разполагал с 2 хижи, ресторант, бунгала и 2 спортни игрища. В местността се намира единствената изворна чешма в селото. Около нея е имало 2 рибарника, които в момента не функционират. Разположена е и Първа помпена станция на напоителната система Ново село, която също не функционира. По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е с широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70-те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. Над местността са лозовите масиви "Метериз". Земята от гората е изключително подходяща за разсади. Срещат се синчец,кукуряк и други диви цветя.

Икономика[редактиране | edit source]

Ново село се намира в аграрен район. Главен поминък на населението е селското стопанство. В селото има 4 земеделски кооперации. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която в момента не функционира е преработвала гроздето от целия регион. На-известен сорт грозде е новоселската гъмза, отглеждана в местността Зелена. Отглеждат се още каберне, ракацители, отел и др. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. В миналото е имало овощна градина, която сега е превърната в нива и засадена с картофи. Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. Като община, известна част от населението работи в административния сектор. Има няколко хранителни магазина в центъра на селото. В миналото са съществували птицеферма, свинеферма, конеферма, кравеферма, няколко селскостопански бази, ракетна площадка за борба с градушките, напоителна система Ново село, обслужваща териториите на общините Ново село и Брегово, ДИП Ново село, лимонаден цех, мелница "Божа воля", 2 воденици, кланица, дъскорезница, складове на зърнени храни, ТПК Ракета, филиал на завода за помпи Видапомп, Новоселска гъмза АД, Панема АД - производство на безалкохолни напитки, бензиностанция, казан за печене на ракия, ветеринарна лечебница, топливо, аптека и др.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяко лято се провежда международен пленер с участие на много известни художници открай дунавските страни.
  • Ежегодно на пристанище Ново село акостират участниците в межународната дунавска регата ТИД. Провежда се традиционното детско шоу "На гости при баба" по инициатива и организация на читалище "Земеделец-1874" и водеща актрисата Минка Сурдулова/новоселянка/
  • Всеки юни,юли и август всяка неделя има хоро.

Празникът на Община Ново село е Трифон Зарезан, чества се всяка година на 14 февруари. Провежда се ритуал "Зарязване" изцяло организиран от читалище "Земеделец" в лозовите масиви. След зарязването се посещава новоселската изба /незнайно защо след като не функционира, може би носталгия на хората по миналото, когато същата изба е прибирала цялата им реколта, имало е износ на вина, работна ръка, кипяло е живот/. Танцовият състав при читалището поздравява всички лозари в Общината, а всеки втори жител на Ново село отглежда лозя.Следва общо веселие за всички лозари в големия салон в Общината, присъстват много гости и приятели на селото.

Спорт[редактиране | edit source]

„Славия“, футболният отбор на селото, е основан през 1928 г. Играе мачовете си на стадиона в Ново село. Основния екип е изцяло в бяло, а резервния в черно-бяло. След Втората световна война, през 1948 г. се преименува на "Урожай". През 1954 г. "Урожай" участва в първенството на Северозападната "Б" група, където завършва на 10 място. През същата година печели Републиканското селско първенство. През 1965 г. е преименуван на "Славия". Дълги години участва в Северозападната „В“ група и „А“ ОФГ-Видин. През 1992 г. обаче отпадна от „В“ група и след това игра само два сезона в областната група и прекрати съществуването си. През сезон 1998/99 отново игра в „А“ ОФГ-Видин, но след това се разпадна.

Най-големите успехи на отбора са 10 място в Северозападната "Б" група през 1954 г. и републикански селски първенец през 1954 г.

Други[редактиране | edit source]

Дом за деца, лишени от родителски грижи. В селото се работи по много социални програми, което привлича ромите от цялата област.

Топографски карти[редактиране | edit source]

  • Лист от карта L-34-XXXV Дробета-Турну-Северин. Мащаб: 1 : 200 000.

Галерия[редактиране | edit source]

Читалище "Земеделец"
Свети Николай
ДДЛРГ “Христо Ботев”


Външни препратки[редактиране | edit source]