Ножът в гърба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дяснопатриотична германска политическа карикатура от 1924 г., на която са изобразени Филип Шайдеман и Матиас Ерцбергер, които подписват Компиенското примирие, намушквайки германската армия с нож в гърба.
Австрийска пощенска картичка от 1919 г., на която е изобразен евреин, подигравателно намушкващ с нож в гърба германски войник на фронта.

Легендата за удар с нож в гърба (или за удар под пояса) (на немски: Dolchstoßlegende) е конспиративна теория за заговор срещу Отечеството от страна на германските социалдемократи. Тезата е разпространявана от страна на висшето военно командване на Германия след поражението на страната в Първата световна война.

Съгласно най-разпространяваната версия, германската армия излиза непобедена на бойното поле по време на Световната война, но получава «удар в гърба» от опозиционните и «безродни» цивилни в Родината. Германското отечество е предадено от социалдемократи, евреи и спекуланти-печелбари. Антисемитизмът в случая се свързва с «вътрешните» и «външни» врагове на Райха и в частност със световния еврейски заговор.

Метафората или легендата за удар с нож в гърба е упорито разпространявана от идеолозите на Немската национална народна партия, Фьолкише бевегунг и другите десни и паравоенни организации като "Консул". Дясната германска пропаганда обвинява "ноемврийските престъпници" в заговор против германското отечество, както и за сключването на Версайския договор и създаването на Ваймарската република посредством Ваймарската конституция.

В края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век тази метафора трайно се настанява в пропагандната реторика на НСДАП.

Употреба на термина[редактиране | edit source]

Метафората за «удар с нож в гърба» за първи път е употребена в статия в «Нов цюрихски вестник» (на немски: Neue Zürcher Zeitung) от 17 декември 1918 г. В нея се цитира изказването на британския генерал сър Фредерик Морис в интервю за британския вестник «Daily News»:

Що се касае до германската армия, то всеобщото мнение може да се изрази със следните думи: ударът под пояса ѝ е нанесен от цивилното население.

Тази противникова версия е възприета през ноември-декември 1919 г. в оправдание за загубата от генералите, командвали обединените сили на Централните силиЕрих Лудендорф и Паул фон Хинденбург. В своите мемоари Лудендорф предава разговора си от юли 1919 г. с генерал Нийл Малколм (на английски: Neill Malcolm), в който, докато обяснява на британеца причините за поражението на Германия, Малколм го реплекира: «Вие имате вид на човек, който е получил удар с нож в гърба?». Хинденбург в своите показания пред Комитета за разследване причините за загубата на войната от Германия в Райхстага също потвърждава верността на думите на английския генерал със свои: «На германската армия ѝ нанесоха удар в гърба».

Брошура от 1920 г. в памет на 12-те хил. немски евреи, паднали по бойните полета в Първата световна война.

Германският историк Борис Барт открива в архивите следното изказване на депутата в Райхстага Ернст Мюлер-Мейнинген от 2 ноември 1918 г. на среща в мюнхенската бирария «Льовенбройкелер», с което призовава революционно настроената аудитория към въздържаност:

Недейте да се предавате, това е наш дълг към Родината, по дяволите - останете до края! Ще ни е срам пред нашите деца и внуци, ако рухне линията на фронта и забием в него нож.

Образното старонемско предателство с „ножа в гърба“ е сюжет на смъртта на Зигфрид в «Песента за Нибелунгите». Тази изконно немска асоциация е пресъздадена през 1920 г. и в книгата «Из моят живот» (на немски: Aus meinem Leben) на бъдещия президент на Германия - Паул фон Хинденбург.

Съдебният процес през 1925 г.[редактиране | edit source]

През 1925 г. публицистът и социалдемократ Мартин Грубер заявява, че метафората за удара в гърба, истинността на която отстоява друг публицист - Паул Николаус Косман в редактираното от него списание «Süddeutsche Monatshefte», е лъжовна и клеветническа. Косман дава Грубер на съд. Процесът привлича широко общественото внимание в цялата страна, а в него като свидетели встъпват или са призовани водещи политици и по-специално Густав Носке и Филип Шайдеман. В крайна сметка Косман печели делото и Грубер е осъден да плати 3000 райхсмарки, а в обществеността се затвърждава мнението, че справедливостта на версията за предателството на германското отечество е потвърдена от съда.

В «Моята борба»[редактиране | edit source]

Тезата за «ножа в гърба» е успешно експлоатирана и в книгата на Адолф Хитлер "Моята борба". Ето какво пише в нея бъдещият фюрер:

След като осъзнах, че евреите са лидерите на социалдемокрацията, пердето започна да пада от очите ми. Моята продължителна душевна борба завърши.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Friedrich Freiherr Hiller von Gaetringen: «Dolchstoß»-Diskussion und «Dolchstoßlegende» im Wandel von vier Jahrzehnten, in: Waldemar Besson, Friedrich Freiherr Hiller von Gaetringen (Hrsg.): Geschichte und Gegenwartsbewusstsein. Historische Betrachtungen und Untersuchungen. Festschrift für Hans Rothfels zum 70. Geburtstag (S. 122—160), Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1963, ASIN B0000BIHKR
  • Boris Barth: Dolchstoßlegenden und politische Desintegration. Das Trauma der deutschen Niederlage im Ersten Weltkrieg 1914—1933. Düsseldorf 2003 (Rezension)
  • Joachim Petzold: Die Dolchstoßlegende. Eine Geschichtsfälschung im Dienst des deutschen Imperialismus und Militarismus. Akademie-Verlag, 2. Auflage, Berlin 1963
  • Irmtraud Permooser: Der Dolchstoßprozeß in München 1925, In: Zeitschrift für Bayerische Landesgeschichte 59/1996, S.903-926
  • Rainer Sammet: «Dolchstoß». Deutschland und die Auseinandersetzung mit der Niederlage im Ersten Weltkrieg (1918—1933). trafo Verlag, Berlin 2003, ISBN 3-89626-306-4
  • Wolfgang Benz (Hg.): Legenden, Lügen, Vorurteile. Ein Wörterbuch zur Zeitgeschichte, 6. Auflage, dtv München 1992
  • Lars-Broder Keil, Sven F. Kellerhoff: Deutsche Legenden. Vom 'Dolchstoß' und anderen Mythen der Geschichte, Linksverlag, 2002, ISBN 3-86153-257-3