Ноктюрно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нюктюрно е лирична миниатюра, най-често в бавно или умерено темпо.

Ноктюрно (фр. музика за нощта, «musique pour la nuit») е класическа музикална форма, почиваща на бавно темпо, патетичен израз, множество мелодични украшения и централна ускорена част. Това е един от жанровете на музикалния романтизъм.

Ноктюрното се представя като творба задушевна и с къса продължителност, която ирландският композитор Джон Филд (1782-1837) като един от първите развива след 1814 г. Потопено в атмосферата на нощта, странстване, предпочитано от романтиците, то има често структурата АВА, с твърде гъвкава и украсена мелодия, съпроводена от лява ръка за лъкатушещите арпежи. Темпото е по принцип бавно, а централната част(В) често по-бърза.

Фредерик Шопен определя най-известната музикална форма от ноктюрните. Той написва 21 от тях, от 1827 до 1846 г., от които 18 след 1832. Отначало публикувани по серии от 3, те често впоследствие са групирани по двойки (опуси 27, 32, 37, 48, 55, 62).

Любопитен случай[редактиране | edit source]

Съвременникът на Шопен и Лист Шарл Ролина описва как изпълнението на едно ноктюрно от Шопен за малко не скарва двамата гении:

Шопен свиреше рядко. Лист, за разлика от него, свиреше винаги, добре или лошо. Една майска вечер между 11 ч. и полунощ, обществото бе събрано в големия салон. Лист свиреше едно ноктюрно от Шопен, и, според обичая си, го украсяваше, примесвайки трилери, тремоло, които не се намираха там. Няколко пъти Шопен бе дал признаци на нетърпение; най-сетне, престанал да се въздържа, се доближи до пианото и каза със своя бавен английски:
- Умолявам те, драги мой, ако ми оказваш честта да изсвириш моя творба, свири, което е написано, или по-добре свири нещо друго. единствено Шопен може да променя Шопен. - Е, добре, свири го сам.! , каза Лист, изправаяйки се засегнат. - "Volontiers"(На драго сърце), отвърна Шопен.
В този момент, лампата биде изгасена от една зашеметена нощна пеперуда, изгорила крилете си на нея. Хората искаха да я запалят.
- Не!, провикна се Шопен; напротив, изгасете всички свещи. Лунната светлина ми е достатъчна.
Тогава той свири. Свири цял час. Да ви кажем как, е нещо, което ние не искаме да опитваме. Аудиторията, в екстатично мълчание, едва се осмеляваше да диша, и когато очарованието достигна своя край, всички очи бяха навлажнени от сълзи, особено тези на Лист. Той прегърна Шопен и се провикна:
- Ах, приятелю мой, ти имаше право. Произведенията на гений като теб са свещени; да се изменят е профанно. Ти си истински поет, докато аз съм само един еквилибрист(saltimbanque).

Charles ROLLINAT[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Charles ROLLINAT « souvenir de Nohant » compté dans « Le Temps » du 1er septembre 1874
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nocturne (musique)“ и страницата „Frédéric Chopin“ в Уикипедия на френски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.