Номенклатура (елит)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за елита от партийни функционери в Съветския съюз и други социалистически държави. За система за наименуване на обекти вижте Номенклатура.

Номенклатурата е ограничен кръг от хора, обикновено елит от партийни функционери в Съветския съюз и други социалистически държави, които държат ключови държавни позиции във всички сфери на обществения живот: в правителството, икономиката, образованието и др. Членовете на номенклатурата могат да променят мястото си в йерархията, но е рядкост те да излязат от нея. В този смисъл гражданственост е придобил и терминът „червена буржоазия“, с който се означава онази класа на привилегироване партийни членове или близки до партията, ползващи се с различни облаги, до които в тоталитарните комунистически режими останалите членове на обществото нямат достъп.

В изкуството тази социална прослойка намира своето отражение в известната карикатура на Илия Бешков Червена буржоазия.

Номенклатурата е устроена по различен начин, включително по-централизирана, в сравнение с управляващата класа в капиталистическия Запад, която комунистическата доктрина често осъжда. В книгата си Новата класа (на английски: The New Class: An Analysis of the Communist System) (Лондон, 1957) Милован Джилас нарича номенклатурата нова класа и твърди, че обикновените граждани я считат за бюрократичен елит, радващ се на специални привилегии, който е заместил по-раншните заможни капиталистически елити. Троцкистите предпочитат термина каста пред класа, тъй като в марксистката терминология реално номенклатурата не съществува като класа.

Произход на термина[редактиране | edit source]

Терминът е взет от латинската дума номенклатура - списък на имена. Реално тя се отнася до два вида списъци, използвани от комунистическата партия: един, който съдържа списък с ключови функционални длъжности, на които биват назначавани изпълнители на партийните поръчения (известни още като партийни функционери) и втори – с потенциални кандидати, които могат да бъдат назначени на тези длъжности.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Желю Желев. Фашизмът — Издателство „Народна младеж“, София, 1982

Външни препратки[редактиране | edit source]