Номер (знак)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знакът в шрифта Times New Roman

Знакът служи за означаване на но̀мера (поредността) на предметите (при условие, че задължително се посочва числената стойност) в редицата от други еднородни предмети.

В текста знакът "№" се използва само заедно с отнасящото се към него число, от което се отделя с разстояние, например, № 11. Ако се използват удвоени знаци, знакът за номер не се удвоява (например, № 4-9).

В английската типография номерът се означава със символите (т. е. малко латинско «n» и знакът за градус), No. (може и без точка) или # (предимно в технически текстове).

В немската типография номерът се означава с буквите Nr.

Във френската типография през 19 век номерът се означавал с (и в този вид е заимстван от Русия, а оттам по-късно - и от България); днес е прието означението No, no (Nos и nos за множествено число) или No.

В скандинавските езици се използват означенията nr. или nr:.

В случай на ограничени възможности за печат или по други причини знакът за номер (№) често, но съвсем неправилно, се заменя с латинската буква N.

В уникод знакът има код U+2116 и се предоставя по две причини - за използване в текстове на кирилица и за съвместимост с някои азиатски стандарти. В текстове на латиница не се използва. В HTML кодовете са № или №.