Нончо Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нончо Воденичаров
български певец
Роден
Починал
30 май 2009 г. (53 г.)
Карамоан, Филипини

НаградиПочетен граждани на Копривщица
Музикална кариера
Стилпоп музика
Гласбаритон
Активностот 2002 г.
ЛейбълПайнер
Семейство
ДецаПетър Воденичаров
Нончо Воденичаров в Общомедия

Нончо Воденичаров е български каскадьор, певец, поет, актьор и бивш кмет на община Раднево.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 ноември 1955 година в Копривщица. На младини си изкарва прехраната като каскадьор в 40 филма. Участвал е предимно като конник – ездач в каскадите на много от най-големите български исторически филми, в това число и в епичните ленти „Хан Аспарух“, „Време на насилие“ и „Мъжки времена“.[1][2]

През годините освен каскадьор, певец и актьор, е бил също и управител на бензиностанция, както и президент на футболния клуб „Миньор“ – Раднево.[3]

Преди да стане кмет на град Раднево през 2003 година, Нончо Воденичаров е известен като собственик на голямото рибовъдно стопанство „Номиком“ – сред водещите в страната в областта на сладководното рибовъдство, на територията на арендования от него язовир „Овчарица“, недалеч от Раднево. Създаденият през 1981 година Културен център в Раднево понастоящем носи името му.[4]

През 2003 година с Решение № 250 от 5 септември същата година на ОбС – Копривщица е обявен за почетен гражданин на родния си град.[1]

На местните избори през есента на 2007 година в Раднево печели със 72% от гласовете на първи тур за втори кметски мандат.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 година се записва да участва в телевизионното състезание „Сървайвър 4“, където почива на 53 години на 30 май 2009 г. Като причина за това лекарите твърдят, че е масивен инфаркт,[2][1] като преди това при направените му прегледи и изследвания преди всяко състезание е показвал отлични резултати.[3]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Посмъртно през 2009 г. се издават всички песни от репертоара на Нончо Воденичаров, събрани в два албума – „Обич“ и „У дома“, в компилацията „Спомен за Нончо“, включваща и DVD с видеоклипове на песните от двата албума.
  • В памет на Нончо Воденичаров през 2009 г. Юнона записва песента „Раздаваш любов“ по текст на Лиляна Димова, музика и аранжимент на Ангел Ефтимов, а през 2010 г. оркестър „Канарите“ записват песента „Живот и песен“ по музика, текст и аранжимент на Атанас Стоев в албума си „Пътища и веселие“.
  • През 2014 г. в Копривщица, по повод пет години от смъртта на Нончо Воденичаров, е учредено сдружението с нестопанска цел „Нончо Воденичаров и приятели“. Членове в Управителния му съвет са: Искра Шипева, Петър Воденичаров, Иван Гранитски, Венцислав Иванов, Диана Миланова, Хари Янакиев, Володя Николов и Кунка Неделева. Сдружението има няколко основни цели: организаторска, образователна, информационна, конферентна и културна дейност, насочени към развитие и утвърждаване на духовните ценности, образованието и културата, както и към подпомагане на личностната реализация на млади таланти. Първата инициатива на сдружението е издадената стихосбирка „Поезия и песни“ със стихове за и от Нончо Воденичаров и текстовете на всички негови песни.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – „Обич“
  • 2009 – „У дома“

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2009 – „Спомен за Нончо“ (2 CD, 1 DVD), съдържа и DVD с видеоклипове на песните

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]