Норберт Ксантенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Норберт Ксантенски
Norberts.jpg
Роден 1080
Ксантен, днес Германия
Починал 6 юни 1134
Магдебург, днес Германия
Почитан в Римокатолическа църква
Канонизация 1582 г.
Главно светилище Страхов (манастир) (Прага)
Празник в Католическата църква - на 6 юни
Покровителство Магдебург, Премонстрантски орден

Норберт Ксантенски, Норберт Лаонский (на латински: Norbertus) е католически светец, основател на Ордена на премонстрантите.

Биография[редактиране | edit source]

Норберт Ксантенски е роден около 1080 г. в Ксантен (съвр. Германия) или в Хенеп (съвр. Нидерландия), като и двата града по това време принадлежат на Кьолнското архиепископство в състава на Свещената Римска империя.

Норберт първоначално е назначен за каноник в Ксантен. Впоследствие е е повикан в двора на кьолнския архиепископ Фридриха, а вписледствие - в двора на императора Хайнрих V. Норберт води свески живот, като избягва ръкополагането си за свещеник и даже отхвърля предложение за назначение като епископ на Камбре през 1113 г.

Норберт Ксантенски (вдясно) получава августинския устав от ръцете на Свети Августин Блажени. Илюстрация от "Vita Sancti Norberti" (XII век)

Рязка промяна в живота му предизвиква инцидент по време на езда; конят му изплашен от гръм го хвърля и Норберт по чудо остава жив. Каноникът възприема случилото се като Божи знак, напуска императорския двор и се връща в Ксантен. Започва да води благочестив монашески живот. През 1115 г. основава до Ксантен бенедиктинско абатство, като влага в това начинание значителна част от състоянието си. Скоро след това е ръкоположен за свещеник.

През 1118 г. Норберт влиза в конфликт с канониците в Ксантен, които са недоволни от неговия аскетизъм и високи изисквания към монашеския живот. В резултат Норберт напуска абатството, продава и раздава на бедните цялото си имущество и заминава за Рим, където папа Геласий II го упълномощава да бъде странстващ проповедник в Северна Франция. Норберт проповядва Евангелието в този район, и през 1120 г. с разрешението на папа Каликст II основава в селището Премонтре ново абатство, което дава името си на новия Орден на премонстрантите. Година по късно Норберт има повече от 40 последователи, които съставят ядрото на новия орден. През 1125 г. конституцията на ордена е одобрена от папа Хонорий II. Житията съобщават за извършените от него чудеса в този период, като му приписват и откриването на гроба на Света Урсула, загинала мъченически за вярата до Кьолн. Част от мощите на светицата Норберт пренася в абатство Премонтре.

Свети Норберт, тъпчещ сатаната и ересите. Париж, 1750 г.

Премонстрантите се ръководят в монашеския си живот от строгия устав на Свети Августин Блажени. Новият орден бързо нараства и след няколко години има вече многочислени последователи в Германия, Франция и Нидерландия.

През 1126 папа Хонорий II назначава Норберт за архиепископ на Магдебург. По време на разкола, започнал в Църквата след избирането за папа на Инокентий II, Норберт взема негова страна против антипапата Анаклет II.

Последните години живота си Норберт прекарва в двора на император Лотар III като негов съветник и духовник. Норберт Ксантенски умира на 6 юни 1134 г. в Магдебург. Погребан е в магдебургското премонстрантско абатство. По време на Реформацията, когато Магдебург става протестантски град, католиците предприемат редица опити да вземат и препогребат мощите на светеца. Чак през 1629 г. мощите са пренесени в Прага, в Страховския манастир където се намират и досега.

Основаният от Свети Норберт орден след смъртта му започва да се нарича и Норбертински орден,в чест на неговия основател. Най-ранното от житията на светеца е съставено през XII век («Vita Sancti Norberti»). Норберт Ксантенски е канонизиран за светец от папа Григорий XIII през 1582 г. Католическата църква почита паметта му на 6 юни.

Източници и литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Vita Norberti archiepiscopi Magdeburgensis, in: Georg Heinrich Pertz u. a. (Hrsg.): Scriptores (in Folio) 12: Historiae aevi Salici. Hannover 1856, S. 663–706 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)
  • Vita Norberti archiepiscopi Magdeburgensis. Leben des heiligen Norbert, Erzbischofs von Magdeburg. Übers. von Gustav Hertel. Die Geschichtsschreiber der deutschen Vorzeit 64. 2., unveränd. Aufl. Leipzig: Lorentz [u. a.], 1941.
  • Narratio translati e Saxonia in Boëmiam sacri corporis beatissimi viri, Norberti, Parthenopolitani olim archiepiscopi, Germaniae primatis, conditoris et patriarchae ordinis Praemonstratensis, cui compendiosa vitae rerumque ipsius s. Norberti historia, commentariolus item de transferendis sanctorum reliquiis, praemittuntur. Referentibus fratribus monasterii Strahoviensis, ejusdem ordinis, in superiore Praga siti … Pragae: Sessius, 1627.

Литература[редактиране | edit source]

  • Bernhardi, Wilhelm: Norbert von Xanten. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, с. 5–7.
  • Binder, Helmut (Hrsg.): 850 Jahre Prämonstratenserabtei Weißenau 1145–1995. Thorbecke, Sigmaringen 1995, ISBN 3-7995-0414-1 (Aufsätze von Renate Stahlheber zur Ikonografie S. 331–406).
  • Derksen, Johannes Kehr um, Norbert! Erz. aus d. Leben d. hlg. Norbert 1082–1134 St. Benno Verlag Leipzig 1971.
  • Elm, Kaspar: Norbertus triumphans. In: ebd. S. 57–66.
  • Elm, Kaspar (Hrsg.): Norbert von Xanten. Adliger, Ordensstifter, Kirchenfürst. Köln 1984, ISBN 3-87909-133-1
  • Elm, Kaspar: Norbert von Xanten, in: Theologische Realenzyklopädie 24 (1994), S. 608–612.
  • Gehle, Burkhard: Die Prämonstratenser in Köln und Dünnwald. Grüner, Amsterdam 1978, ISBN 90-6032-106-5.
  • Grauwen, Wilfried Marcel: Norbertus Aartsbisschop van Maagdenburg (1126–1134), Brussel 1978.
  • Halder, Klemens H.: Norbert von Xanten: Der Gründer des Prämonstratenserordens und seine Zeit. Tyrolia Verlag, Innsbruck 2010. ISBN 978-3-7022-3079-1.
  • Horstkötter, Ludger: Norbert von Xanten. In: Lexikon für Theologie und Kirche, 7 (1998), ISBN 3-451-22012-1, Sp. 903–905.
  • Horstkötter, Ludger: Norbert von Xanten († 1134), erst Ordensmann, dann Erzbischof von Magdeburg. In: Matthias Puhle, Renate Hagedorn (Hrsg.): Kloster Unser Lieben Frauen Magdeburg. Stift, Pädagogium, Museum. Ziethen, Oschersleben 1995, ISBN 3-928703-77-3, S. 43–49.
  • Poche, Emanuel: Norbert von Magdeburg, in: Wolfgang Braunfels (Hrsg.): Lexikon der christlichen Ikonographie – Band 8. Herder, Freiburg 1976, ISBN 3-451-22568-9 (zitiert: LCI).
  • Salewsky, Dietmar: Norbert von Xanten/Magdeburg – eine vielschichtige Persönlichkeit des Mittelalters. In: Matthias Puhle, Renate Hagedorn (Hrsg.): Prémontré des Ostens. Das Kloster Unser Lieben Frauen Magdeburg vom 11. bis 17. Jahrhundert. Ziethen, Oschersleben 1996, ISBN 3-932090-05-5, S. 29–42.
  • Weinfurter, Stefan: Norbert von Xanten und die Entstehung des Prämonstratenserordens, in: Barbarossa und die Prämonstratenser, Göppingen 1989, ISBN 3-929776-03-0, S. 67–100
  • Weinfurter, Stefan: Norbert von Xanten im Urteil seiner Zeitgenossen (Xantener Vorträge zur Geschichte des Niederrheins 5), Duisburg: Universität, 1992

Външни препратки[редактиране | edit source]