Нормани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Норманска експанзия до 1130 г.

Норманите (на френски: Normands, на латински: Nortmanni) са народ с произход от викингите, които през 10-и век основават херцогство Нормандия, феод на кралство Франция.

Считат се за народ със смесен произход, нееквивалентни на викингите;[1][2] Тяхната идентичност се появява първоначално през първата половина на 10-и век и постепенно се развива в последвалите векове. Макар че бързо се адаптират към обичаите на своите поданици, норманите запазват много от чертите на своите викингски предци. Те показват обич към боевете, придружена от почти безразсъден кураж и хитрост и ловкост, които вървят ръка за ръка с нечувана подлост. В своята експанзия в други части на Европа, норманите си създават репутация от удивително дръзки подвизи, в които често само неколцина мъже побеждават враг многократно по-многоброен. Ненадминат капацитет за бързо придвижване по море и суша, използването на брутална сила и предвидлив усет за употребата и стойността на парите са все черти, които характеризират норманите.[3]

Норманите играят голяма политическа, военна и културна роля в средновековна Европа и дори в Близкия Изток. Те са известни с войнолюбивия си дух и впоследствие с християнската си набожност. Бързо възприемат романските езици на земята, в която се заселват, като техният диалект става известен като нормански или норманско-френски, важен литературен език. Херцогство Нормандия, което те формират чрез договор с френската корона, е един от големите феоди на средновековна Франция. Норманите са известни с архитектурата си, като тяхната уникална романската архитектура, и със своите музикални традиции, както и с военните си постижения и иновации. Нормански авантюристи основават кралство в Сицилия и Южна Италия чрез завоевания, а експедиция водена от техния херцог Уилям Завоевателя осъществява норманско завоевание на Англия. Норманско влияние се разпространява от тези нови центрове към Йерусалимското кралство и кръстоносните държави в Близкия Изток и основаното от тях Сицилианско кралство, към Шотландия и Уелс във Великобритания и към Ирландия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. see for instance H.M. Thomas, The English and the Normans: Ethnic Hostility, Assimilation, and Identity (2003), 38 ("Felice Lifshitz has shown ... what an important role the cult of Romanus played in the Viking reconfiguration of themselves as Christian Normans and in the merging of conquerors and conquered as one people."), and D. Crouch, The Normans: The History of a Dynasty (2002), 20 (remarking that by the 960s, the Normans were considered "no longer the 'Northmen of the Seine', but a people of a variety of descents gathered into one political unit within specific borders".)
  2. M. Chibnall, The debate on the Norman Conquest (1999), 2: "In Normandy the conquering northmen had assimilated ... the indigenous Frankish and Gallo-Roman peoples..."
  3. Enyclopedia Britannica. Norman (people). // Посетен на 16 August 2011.

Външни връзки[редактиране | edit source]