Нощ на дългите ножове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Националсоциализъм
Nazi Swastika.svg
Нацистки организации
НСДАП
СА
СС
Министерство на пропагандата
Хитлерюгенд
Нацизмът в историята
Нацистка Германия
Бирен пуч
Нощ на дългите ножове
Нюрнбергски митинги
Кристална нощ
Холокост
Нюрнбергски процес
Неонацизъм
Нацистка идеология
Арийска раса
Нацистка пропаганда
Нацистки окултизъм
Нацистка архитектура
Моята борба
Нацизъм и движение
Расистка политика в Нацистка Германия
Нацистка евгеника
Докторски процес
Нюрнбергски процес
Сродни проекти
Кратък речник на Третия Райх
Неонацизъм
ODESSA

„Нощта на дългите ножове“ (на немски: Nacht der langen Messer, позната още като Пуч на Рьом - на немски: Röhm-Putsch) е разправа на Адолф Хитлер над щурмоваците, проведена на 30 юни 1934 г. Повод за разправата е нелоялността на щурмоваците, начело с Ернст Рьом и подозрение в опит за преврат.

Предистория[редактиране | edit source]

Лидерът на СА Ернст Рьом.

Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република. Именно те се явяват основни сили на Бирения пуч през 1923 г. В началото на 1933 г. броя им нараства от 600,000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва освен пистолети, и пушки и автомати. Лидер на СА е Ернст Рьом. При завземането на властта от Хитлер, в неговите речи все по-често изказва мнение за края на революцията, което щурмоваците не одобряват и започват открито да критикуват новите ръководители на Германия, за новия курс на управление, като решенията им се стрували недостатъчно революционни.

Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали "революционни" въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.

Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили, и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.

Ход на събитията[редактиране | edit source]

  • 28 февруари - лидерът на СА заявява, че само щурмовите отряди са истинската армия на национал-социализма, а регулярните въоръжени сили - райхсвер, трябва да се превърнат в тренировъчна организация. Министерството на отбраната да премине пълна реорганизация.
  • 4 юни Хитлер се среща с Ернст Рьом, и в течение на петчасов разговор се опитва да го разубеди да се откаже от втора революция и да приеме условията на съглашението, избягвайки конфликт.
  • 17 юни - Вицеканцлерът Франц фон Папен произнася реч в Марбургския университет, в която предупреждава събралите се за възможна "втора революция".
  • 30 юни - през нощта съпроводен от личната си охрана от СС, с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Хитлер отива в хотел в Бад Висзее, където нощува Рьом и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер. По същото време, лидерите на щурмоваците са привикани в НСДАП в Мюнхен, където били арестувани от силите на СС. Хитлер обявява свалянето от поста на Рьом и заместването му с Виктор Лутце. Арести са проведени по същото време и в Берлин.

Жертви[редактиране | edit source]

  • В реч пред Райхстага на 13 юли, Хитлер обявява следните данни: разстреляни 61 метежника, сред тях 19 водачи на щурмоваците, още 13 човека загиват при "съпротива при арест", и трима се самоубиват - общо 77 високопоставени нацисти.
  • В документите на Нюрнбергския трибунал през 1946 година е обявено, че в "Нощта на дългите ножове" са убити 1076 души, болшинството от които били членове на НСДАП.

Значение[редактиране | edit source]

Адолф Хитлер поздравява щурмоваци на парад през 1935 година. Зад колата на Хитлер стои войник от личната „SS“ охрана на фюрера.

Хитлер използва тези събития за разправа с някои политици от старата Ваймарска република, които отдавна правят изказвания против нацистите. Разстреляни са предшественика на Хитлер на поста райхканцлер - Курт Шлейхер и пълномощника на Бавария Густав фон Кар, който дори няма никакво отношение към СА. Със задна дата, тези убийства са легализирани от Райхстага със специален закон, казващ че действията на Хитлер и СС от 30 юни, 1 и 2 юли 1934 година, са извършени по „държавна необходимост“. В официалната версия, фюрера „защитава Райха“ от опасността за преврат, и действа като „върховен съдия“ на Германия.

Следствие на „Нощта на дългите ножове“ е рязкото увеличаване на политическата роля на СС, СД и Гестапо. Националистическата идея в партията започва да преобладава над социалистическата. Хитлер не позволява СА да бъде погребана, но видът ѝ е значително редуциран. Лидер става взелият активно участие в метежа - Виктор Лутце, като организацията работи предимно с младежи, спомагателна дейност (охрана на лагери и подобни), и продължава да съществува до края на Третия райх през 1945 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]