Нураг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нураг в Лоса
Централната кула на нурагът Сант-Антине Торалба
Нураг Арубиу

Нураг или Нурага, в мн.ч. Нураги (на италиански: Nuraghe (м.р.); мн.ч. на италиански: Nuraghi) е тип мегалитни кули разпространени и строени на остров Сардиния до края на 2 хилядолетие пр.н.е., вкл. и до присъединяването на острова към Римската република.

Днес са известни на учените около 7000—8000 нураги, като по оценки пр.н.е. са били между 20-30 хиляди. Срещат се основно в северозапдната част на острова и в южната му централна част. [1].

В Сардиния мегалитните съоръжения изобилствали още в донурагическия период, като още в 3 хилядолетие пр.н.е. имало развити култури. Аналогични нурагически култури имало през бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика.

Спорно е отнасянето на нурагическата култура към шарданите които били морски народ. [2]. Носителите на нурагическата култура били неиндоевропейски народ. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. [2]. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие.

Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. encyclopedia britannica, article 'italy'
  2. а б Кац Т. П. Нурагическая Сардиния и «морские народы»