Нури Джонкер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нури Джонкер
турски офицер и политик

Званиемиралай
Години на служба1902 – 1927
Служи наНационално знаме на Османската империя Османска империя (1902 – 1920)
Национално знаме на Турция Турция (1920 – 1927)
КомандванияНачалник-щаб на 1-ва дивизия, 24-ти полк, военен аташе в Хага
Генерален директор на печата и разузнаването,
Анкарски гарнизон,
41-ва дивизия (губернатор на вилает Адана)
Битки/войниИтало-турска война
Балкански войни
Първа световна война
Турска война за независимост
ОбразованиеБитолско военно училище

Дата и място на раждане
1882 г.
Дата и място на смърт
2 януари 1937 г. (55 г.)
ПогребанТурция
Друга дейностдепутат във ВНСТ (Кютахия)
депутат във ВНСТ (Газиантеп)
Член на борда на Тюркие Иш Банкасъ
Нури Джонкер в Общомедия

Нури Джонкер (на турски: Nuri Conker) е офицер от османската и турската армия и турски политик. Джонкер е сред най-близките хора на Мустафа Кемал Ататюрк.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На палубата на яхтата „Ертургул“, 5 юни 1928 г. От ляво надясно Нури бей (Джонкер) и Салих бей (Бозок), Вюстафа Кемал паша (Ататюрк), Фахретин паша (Алтай, зад Мустафа Кемал), Шюкрю Наили паша (Гьокберк)

Нури Джонкер е роден през 1882 година в Солун, Османска империя. Завършва военното училище в Битоля и постъпва на служба в армията през 1902 година. Участва в Итало-турската война (1911), Балканските войни (1912 – 1913), Първата световна война (1914 – 1918) и Турската война за независимост (1919 – 1923). След това е на два пъти депутат в турския парламент и член на борда на Тюркие Иш Банкасъ.

Нури Джонкер е един от най-старите приятели на Ататюрк.[2] Сестра му Дрие Ханъм е женена за Салих Бозок. Според Филип Хендрик Стодард той е зет на Сюлейман Аскери бей.[3]

Дела[редактиране | редактиране на кода]

  • Conker, Mehmed Nuri, Zâbit ve Kumandan, İş Bankası Yayınları, Ankara, 1959. Джонкер пише книгат си в 1930 година. Книгата на Мустафа Кемал Zâbit ve Kumandan ile Hasbihal е отговор на книгата на Джонкер.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. T.C. Genelkurmay Harp Tarihi Başkanlığı Yayınları, Türk İstiklâl Harbine Katılan Tümen ve Daha Üst Kademlerdeki Komutanların Biyografileri, Genkurmay Başkanlığı Basımevi, Ankara, 1972, p. 174.
  2. Erik Jan Zürcher, The Unionist Factor: Tthe Role of the Committee of Union and Progress in the Turkish National Movement, 1905-1926, BRILL, 1984, ISBN 978-90-04-07262-6, p. 48.
  3. The Ottoman Government and the Arabs, 1911 to 1918: A Preliminary Study of the Teskilât-ı Mahsusa, Princeton University, 1963, p. 175.