Нурсултан Назарбаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нурсултан Назарбаев
Нұрсұлтан Назарбаев
Нурсултан НазарбаевНұрсұлтан Назарбаев
Мандат
24 април 1991 г. – настоящ
Премиер Сергей Терешченко
Акежан Кажегелдин
Нурлан Балгимбаев
Касимжомарт Токаев
Имангали Тасмагембетов
Даниял Ахметов
Карим Масимов

Роден 6 юли 1940 г. (1940-07-06) (74 г.)
Шамалган, днес Казахстан
Съпруг Сара Назарбаева
Партия: Нур-отан; Комунистическа партия на Казахската ССР
Религия сунит
Подпис Signature of Nursultan Nazarbayev.png

Нурсултан Абишули Назарбаев (на казахски: Нұрсұлтан Әбішұлы Назарбаев; на руски: Нурсултан Абишевич Назарбаев) е казахстански политик, роден на 06 юли, 1940 г. Първият и единствен президент на Казахската съветска социалистическа република (1990-1991 г.). Първият президент на Република Казахстан от 10 Декември 1991 до наши дни. През периода 1984-1989 е председателят на Съвета на министрите на Казахската съветска социалистическа република; през 1989-1991 е Първи секретар на Комунистическата партия на Казахстан. През април 2011 г., преизбран за четвърти мандат.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Нурсултан Назарбаев е роден 6 юли 1940 в село Чемолган, в семейството на Aбиш и Aлжан, които са работили в областта на земеделието. Бащата Абиш е роден през 1903г. в село в подножието на Алтай. Той бил уважаван човек. Освен казахски знаел и руски и български езици.

Трудов път и политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1960 г. завършва професионално училище № 22 Днепродзержинск. През 1967 г. завършва висше образование в рамките на Карагандински Металургичнен Комбинат.

Първата му работа е през 1960 г. Той работи като строител. След това е работил като огняр в Карагандински Металургичнен завод.

През 1965-1969 - работил отново в Карагандински Металургичнен завод През 1969-1973 - на партийна, комсомолска служба През 1973-1977 - партиен секретар на Карагандински Металургичнен завод През 1977-1979 - секретар, втори секретар на Регионалната партия на Караганда. През 1979-1984 - секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан. През 1984-1989 - става председател на Министерския съвет на Казахската ССР, под ръководството на Динмухамед Кунаев, главен секретар на Комунистическата партия на Казахстан (КПК).

През декември 1986 г. в столицата, Алмати избухват бунтове дължащи се на факта, че за поста на първи секретар на Комунистическата партия на Казахстан, вместо Динмухамед Кунаев е избран Генадий Колбин. Кунаев лично се противопоставя на назначаването Назарбаев, който първоначално е бил препоръчан за поста. Една седмица след събитията Назарбаев, който е служил като председател на Съвета на министрите на Казахската съветска социалистическа република, лично отидшъл на среща със студенти в университета на Алмати и обяснил настоящата ситуация.

През 1989-1991 - първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан. Впоследствие заема длъжността първи секретар на Казахската комунистическа партия от 1989 до 1991 г.

Назарбаев критикува Аскар Кунаев, глава на академията на науките на 16-тия конгрес на КПК през януари 1986 г. за това, че не реформира ведомството. Динмухамед Кунаев, брат на Аскар, приема това като предателство. Кунаев заминава за Москва и изисква оставката на Назарбаев, докато привържениците на Назарбаев настояват за оставката на Кунаев и повишението на Назарбаев. Михаил Горбачов приема оставката на Д. Кунаев, заменяйки го с Генадий Колбин, етнически руснак, което дава началото на 3-дневни бунтове, известни като Желтоксан.

Считано от 14 юли 1990 г. до 23 Август 1991 - член на Политбюро.

Заместник-председател на Върховния съвет на СССР (10-11 събрание - 1979-1989) от региона на Северен Казахстан.

Заместник на СССР от 1989 до януари 1992 година.

През февруари - април 1990 - председател на Върховния съвет от 22 февруари 1990 г. до 24 април 1991 г. Избран е за президент от Върховния съвет на 24 април 1991 г.

Президентство[редактиране | edit source]

От април 1990 – Назарбаев е президент на Казахската съветска социалистическа република .

От април 1991 участва активно в преговорите в Ново-Огарево за сключване на нов договор за съюза. Застъпва са за запазването на СССР. През лятото на 1991 по време на подписването на нов договор за съюз с Михаил Горбачов и Борис Елцин беше договорено, че Назарбаев може да заеме поста на председател на правителството на обновения съюз, но Августувският питч е провалил тези планове.

Назарбаев защитава до последно позицията за запазване на СССР. През декември 1991 г. той не подписва Беловежското съглашение.

На 1 декември 1991, Казахстан избира президента на републиката, в която Назарбаев получава подкрепата на 98,7% от избирателите. Той е единствен кандидат. 16 декември, 1991 на Върховният съвет на Казахската съветска социалистическа република приема Закона за държавната Независимост на Република Казахстан. Страната е преименувана на Република Казахстан, съответно, Нурсултан Назарбаев, става президент на Република Казахстан.

Назарбаев преименува бившата служба за държавна сигурност на Министерство на отбраната и поставя Сагадат Нурмагамбетов на поста министър на обраната на 7 май 1992 г. През юни 1992 г. Върховният съвет, под ръководството на председателя на парламента Серикболсин Абдилин, започва да обсъжда изготвянето на конституция. Конституцията създава силна изпълнителна власт с ограничена намеса в нейните дела. Опозиционната политическа партия „Езат“, партия „Желтоксан“ и Републиканската партия провеждат демонстрации в Алмати от 10 до 17 юни, призовавайки за сформирането на коалиционно правителство и за оставките на правителството на премиера Сергей Терешченко и Върховния съд. Казахските сили за сигурност насилствено прекратяват протеста на 18 юни 1992 г. Парламентът на Казахстан, съставен от членове на Комунистическата партия, на които им предстоят избори заради провъзгласената независимост, приема Конституцията на 28 януари 1993 г.

На референдум, проведен през април 1995 г., мандатът на Назарбаев е удължен до 2000 г. Той е преизбран през януари 1999 г. (със 79,78% от гласовете ) и отново през декември 2005 г. (91,15% от гласовете ). ОССЕ критикува последните президентски избори заради разминаването им с международните демократични стандарти. За провеждането на нормални избори е нужно да има поне 2 съперничещи си кандидатури, 1 кандидатура не е избор, а референдум. На 18 май 2007 г. Парламентът на Казахстан одобрява поправка в конституцията, която позволява на Назарбаев да бъде кандидатиран за президент, колкото пъти пожелае. Тази поправка се отнася единствено и само за Назарбаев: оригиналният конституционен текст, ограничаващ президентската длъжност само до 2 мандата, се отнася до всички останали бъдещи президенти на Казахстан.

На 4 май 2001 г. Назарбаев поставя Алтинбек Сарсенбаев, който по онова време е министър на културата, информацията и мира, на поста секретар на Казахския съвет за сигурност, сваляйки от тази длъжност Марат Тажин, който става председател на Националния съвет за сигурност, заменяйки Алнур Мусаев, назначен за глава на Президентската гвардия.

На 15 юни 2010 за Назарбаев е формализиран статутът на Пръв президент на Република Казахстан - лидер на нацията, в съответствие с конституционното право на Република Казахстан.

23 Декември 2010 по време на Форума в Уст Каменогорск, имаше предложение да се удължи мандатът на президента на страната до 2020 г., както и за това да се проведе републикански референдум. Един от лекторите е Олжас Сулейменов.

На 7 януари 2011 г. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев отхвърля предложенията на парламента за републикански референдум за изменения и допълнения на Конституцията на Република Казахстан за удължаване на мандата на сегашния президент, без национални избори до 2020.

На 14 януари 2011 г. Казахстанският парламент единодушно прима промени в конституцията. На 31 януари Конституционният съвет на Казахстан обявявява закон, който обявява изборният референдум за противоконституционен. В същия ден, в отворено писмо, президентът се съгласява със Съвета, и предлага да се проведат предсрочни президентски избори. Така мандатът му се съкращава с почти две години.

На 3 април 2011 в предсрочни президентски избори за четвърти път, Назарбаев бе преизбран за президент на Казахстан до декември 2016 година. Според окончателните резултати на ЦИК, Нурсултан Назарбаев печели 95.5% от гласовете. Според Конституцията (чл. 42, т. 5) едно и също лице не може да бъде избран за президент на Република в продължение на повече от два пъти подред, но това ограничение не се прилага по отношение на първия президент на Република Казахстан.

През декември 2011 г. се провеждат протести в Мангистауска област, описани като най-големия протест по време на управлението на Назарбаев.

Партийно членство[редактиране | edit source]

Преди разпадането на СССР е бил член на Комунистическата партия. В Конституцията на Република Казахстан е забранено държавният глава да участва в политическа партия. Но Назарбаев подкрепя политическа партия "Нур Отан". През 2007 г., във връзка с изменение на Конституцията, Назарбаев официално поема поста ръководител на партията "Нур Отан".


Корупция[редактиране | edit source]

През 2004 г. „Прозрачност без граници“ поставя Казахстан на 122-ро място (наравно с някои други държави) в списъка от 146 държави по ниво на политическа корупция. Казахстанската оценка е 2,2 от 10, където 10 е най-добрият резултат, а всяка стойност под 3 индикира „необуздана корупция“.[1]

Заманбек Нуркадилов, бивш министър от правителството на Назарбаев, обявява, че последният е длъжен да отговори на обвиненията, че казахски офицери са приемали милиони щатски долари под формата на подкупи от посредничество за американски нефтени компании през 1990-те год.[2]

Назарбаев обявява свещена война срещу корупцията и заповядва приемането на „10 стъпки срещу корупцията“, [3], за да се пребори корумпираността на всички държавни и социални нива.

Няколко международни неправителствени организации обвиняват правителството на Назарбаев, че действа само на думи в своите антикорупционни усилия. Въпреки че Казахстан става съпредседател на ОССЕ през 2010 г., някои граждански активисти от и извън страната смятат, че малко е свършено в борбата със злоупотребата с човешките права и ширещата се корупция. Самото семейство на Назарбаев е замесено в серия от разследвания от западни правителства за пране на пари, подкупи и убийства. Сред тези разследвания е и т.н. „Казахгаейт“ - в хода на проведените дела американското министерство на правосъдието не намира никого от семейството на Назарбаев за виновен и делото е прекратено през август 2010 г. [4]

Предотвратяване на глобални ядрени заплахи[редактиране | edit source]

Назарбаев насърчава Общото събрание на ООН да обяви 29 август за Международен ден против атомните опити. В своя доклад той предлага нов договор за неразпространение, който „ще гарантира ясни задължения от страна на подписалите правителства и дефинира изпълними санкции за тези, които не спазят клаузите на договореностите.“[5]

Междурелигиозен диалог[редактиране | edit source]

Нурсултан Назарбаев си поставя за задача да организира в Астана - столицата на Казахстан, форум за световните и традиционните религии. В предишни години организаторите на подобни събития са единствено представители на водещите религии и вероизповедания. Сред други подобни събития, целящи да установят междурелигиозен диалог, са срещите на представителите на световните религии и вероизповедания, състояли се в италианския град Асизи през октомври 1986 г. и януари 2002 г.[6]

Първият Конгрес на световните и традиционни религии, който се състоява през 2003 г., позволява на лидерите на всички големи религии да създадат широки перспективи за многостранното сътрудничество и приноси за преодоляването на ксенофобски прояви. През 2009 г. се състоява Третият конгрес в Астана, в Двореца на мира и хармонията.

Друго[редактиране | edit source]

Пощенска марка с лика на Назарбаев, 1993 г.

Отношения с Иран[редактиране | edit source]

В реч, произнесена на 15 декември 2006 г., отбелязваща 15-тата годишнина от казахстанската независимост, Назарбаев обявява, че желае да се включи в проекта на Иран за създаване на обща парична валута за всички централноазиатски държави. Той смята да развие идеята заедно с иранския президент Ахмадинеджад на предстояща визита. В една от речите си обаче той критикува Иран като страна, подкрепяща тероризма. Казахският външен министър обаче обявява на 19 декември, че думите на президента не съвпадат с „истинските му възгледи“ и са били „грешка.“[7] В скорошна реч Назарбаев изразява религиозна солидарност с Иран с думите: „Днес ще посетя Туркменистан, където ще подпишем споразумение за построяването на железопътен възел, минаващ през Казахстан и Туркменистан и стигащ до Иран с достъп до Персийския залив. Това ще ни сближи с нашите мюсюлмански братя.“[8]

През 2009 г. бившият британски министър Джонатан Ейткън издава биография на казахстанския лидер, озаглавена Назарбаев и създаването на Казахстан. Книгата фаворизира Назарбаев, като във въведението се заявява, че той има най-голям принос за успеха на съвременен Казахстан.[9]

Президентско обръщение през 2007 г.[редактиране | edit source]

По време на годишното си президентско обръщение към народа на 28 февруари 2007 г. президентът се застъпва за членство в Световната търговска организация, учредяване на Евразийски митнически съюз и взаимодействие с чужди страни в „борбата срещу тероризма и борбата срещу епидемии и природни бедствия.“[10]

Олимпийския огън[редактиране | edit source]

На 2 април 2008 г. Нурсултан Назарбаев става първият носител на Олимпийския огън от Казахстан, участвайки във факелната щафета в Алмати.[11]

Безсмъртие и дълголетие[редактиране | edit source]

С напредването на възрастта си Назарбаев започва да изразява желание учените да открият лекарство за биологическа безсмъртност възможно най-скоро. През 2010 г. той отправя няколкократни призиви към[10] най-добрите учени на страната да работят по-усърдно за изобретяването на лек против стареенето и обявява пред близките му казахски политици, че такъв „еликсир“ ще му помогне да властва още 10 год.

Личен живот[редактиране | edit source]

Нурсултан Назарбаев израства в семейство с традиции. Той още от ранно детство знае родословното си дърво дванадесет поколения назад.

Назарбаев е роден на 6 юли 1940 г. в Шамалган, Казахска ССР и е женен за Сара Назарбаева, от която има 3 дъщери: Дарига, Динара и Алия.

Дарига е доктор по политически науки и заместник на Долната камара на парламента на Казахстан. Омъжена за Рахат Алиев, син на бивш министър на здравеопазването, който служи като първи заместник-министър на външните работи и 2 пъти като посланик в Австрия.

Динара оглавява Образователна Фондация кръстена на Назарбаев, която е основен акционер на Казахстанската народна банка. Най-богатата жена в Казахстан, според списание Forbes през 2011 г. Личното богатство възлиза на стойност $ 1.3 милиарда (№ 938 в света и номер 4 в Казахстан). Омъжена за Тимур Колибаев, син на бивш министър на строителството, който служи като първи заместник-председател на националната холдингова комания „Самрук Казина“, бивш първи вицепрезидент на държавната петролна компания „КазМунайГаз“.

Алия е видна бизнес-дама, управлява строителната компания "Елитстрой". Омъжена и впоследствие разведена с Айдар Акаев - син на бившия президент на Киргизстан Аскар Акаев, после омъжена за Данияр Хасанов - казахстански бизнесмен.

Назарбаев е практикуващ мюсюлманин. В миналото е изразявал атеистични възгледи в духа на Съветската ера. Сега впряга усилия да подчертае ислямското си наследство, като изпълнява поклонничеството Хадж и подкрепя реставрирането на джамии. Същевременно осъжда мюсюлманските терористи.

Назарбаев е наричан „един от основните олигарси“ в постсъветска Централна Азия. Смята се, че е прехвърлил в своя частна чуждестранна банкова сметка 1 милиард щатски долара от петролни доходи, докато неговото семейство контролира множество ключови предприятия в Казахстан. Също се смята, че има финансови облаги от своите „специални отношения“ с казахско-израелския бизнесмен Александър Машкевич, за когото се говори, че до 2004 г. е успял да завземе контрол над 1/4 от казахстанската икономика.

Критика на управлението[редактиране | edit source]

Цензура[редактиране | edit source]

Международната организация "Репортери без граници", отбелязва една лоша ситуация със свободата на словото в Казахстан. Казахстан също е в класацията на свободата на изразяване на 175 място от 197 държави. В класацията, съставена от Economist Intelligence Unit, нивото на развитие на демокрацията в Казахстан е класирано на 137 място от 167 страни през 2011 година. Международната организация "Репортери без граници" на World Press Freedom Day, публикуват списък на "хищници" на свободата на информацията, в който е и Назарбаев.

Права на човека[редактиране | edit source]

Положението с човешките права в Република Казахстан е било проблемна област за много правителствени и неправителствени наблюдатели. Според докладите, на организация Freedom House страната получава оценка 6 по политическите права и 5 по гражданските свободи (по скала от 1-7, където 1 е най-високата).

Политическа структура на Казахстан концентрира цялата власт в ръцете на президента. Назарбаев е избран за седемгодишен мандат на изборите през 2006 г., което, както е отбелязано от много наблюдатели, е далеч от международните стандарти.

Почести и награди[редактиране | edit source]

  • Рицар на Ордена на св. Андрей (Русия)
  • Велик кръст на Ордена на Витовт Велики (Литва)
  • Пояс на Ордена на Румънската звезда (Румъния)
  • Първостепенен орден на Ордена на Ярослав Мъдри (Украйна, 1997 г.)
  • Велик рицарски кръст с Велик медал на Ордена за Заслуги към Италианската република (Италия)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на Почетния легион (Франция, 2008 г.)
  • Велик рицарски кръст с Велик медал на Ордена на Леополд I (Белгия)
  • Велик рицарски кръст с Велик медал на Ордена на Бялата роза (Финландия, 2008 г.)
  • Велик медал на Ордена на Хризантемата (Япония)
  • Велик медал на Ордена на Нил (Египет)
  • Велик рицарски кръст на Великия орден на Крал Томислав I (Хърватия, 2001 г.)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на св. Михаил и св. Георги (Великобритания)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на Спасителя (Гърция, 2001 г.)
  • Велик рицарски кръст ма Ордена за Заслуги към Унгарската република (Унгария)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на Дъбовата корона (Люксембург)
  • Велика звезда на Ордена за Заслуги към Австрийската република (Австрия)
  • Рицар на Ордена на Трите звезди (Латвия)
  • Член на Ордена на Двойния бял кръст (Словакия)
  • Член на Ордена на Белия орел (Полша, 2002 г.)
  • Член на Ордена на Златния орел (Казахстан)
  • Медал на Астана (Казахстан)
  • Член на Ордена на Ахмед Кадиров (Чечня)
  • Велик кръст на Ордена на Финландския легион (Финландия, 2009 г.)
  • Член на Ордена на Свободата (Украйна, 2010 г.)

Автор на книги[редактиране | edit source]

  • Пътят на Казахстан
  • Стоманеният профил на казахстан
  • Без леви и десни
  • Стратегията на ресурсите и преход към пазара
  • Кремъл задънена улица
  • Стратегия за формиране и развитие на Казахстан като суверенна държава
  • Пазарна и социално-икономическото развитие
  • На прага на XXI век
  • Евразийският съюз: Идеи, практика и перспективи. 1994-1997
  • В хода на историята
  • Епицентърът на мира

Звания, титли и награди[редактиране | edit source]

На 12 май 2010 членове на долната камара на парламента на Казахстан единодушно приемат изменения в пакета от законопроекти, които разрешават на президента Назарбаев статут на лидер на нацията. Така депутатите се съгласяват, че Нурсултан Назарбаев до края на живота си е надарен с властнически правомощия независими от състоянието на президента (инициативи за хармонизиране разработени по основните направления на вътрешната и външната политика). Също така, в съответствие с измененията, той и семейството му са напълно освободени от наказателна отговорност.


Също така в Астана ще бъде създаден музей на първия президент и на държавен глава. На 13 май 2010 Казахстанският Сенат (горната камара на парламента) одобри промени в законодателството, които дават на президента Нурсултан Назарбаев статут на "лидер на нацията". На 3 юни същата година, Назарбаев е отказал да подпише проекта, но въпреки това, не му налага вето. Според казахстанското право, ако законът не е подписан, но не е върнат от президента в парламента, то той влиза в сила 30 дни след подписването му от президента. Така, от 14 юни, 2010, Нурсултан Назарбаев е обявен за "Лидер на нацията", което се приема със смесени и често критични оценки в някои части в Казахстан.

Културен образ на Назарбаев[редактиране | edit source]

През 2011 г. на екраните излязоха няколко филма, представящи образа на Нурсултан Назарбаев. Филмът "Небе на моето детство" е посветен на детството и юношеството на първия президент на Казахстан. През септември същата година филмът излеза „Три дни през август“. През декември 2013 Kazakhfilm представя биографичният епос "Пътят на лидера" на режисьора Рустем Абрашев.

През ноември 2011 г. в Астана, в Двореца на мира и съгласието, е премиерата на драмата "Дълбоките корени", посветена на 20-годишнината от независимостта на Република Казахстан. Целта на този филм, е до публиката да достигне значимостта на Назарбаев, по време на формирането и укрепването на независимостта на Казахстан.

Бившият зет на назарбаев - Ракхат Алиев, пише книгата "Законен кръстник", която е забранена в Казахстан.

Факти[редактиране | edit source]

Единият от двамата „рекордьори“ във властта на постсъветските държави. От 1989 г. е първият човек на този пост в републиката. Един от най-възрастните лидери в страните от бившия Съветски съюз - 73 години. По-стар от него само Ислам Каримов. Узбекистан и Казахстан са единствените страни от бившия Съветски съюз, където държавният глава не се е променял от независимостта насам.

Класиран е 10-ти със състояние от $ 1,1 млрд. в класацията на най-богатите и могъщите владетели на планетата.

Рождения му ден съвпада с официалния празник на столицата - 7 май.

На 1 Декември се отбелязва Денят на първия председател, който е и национален празник и почивен ден.

Американският уеб сайт About.com, собственост на вестник New York Times, добавя Нурсултан Назарбаев в списъка на най-лошите диктатори в Азия през 2013.

В наказателния кодекс на Казахстан има част отредена на смъртното наказание за покушение срещу живота на президента. То се изпълнява дори ако тези действия не доведат до смъртта на президента.

През 2014 г. получава награда в размер на 100 евро в категорията "Най-добър диктатор на годината" от Геополитически френския Център за изследване на престъпността.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 3006681 TI Report Cover
  2. Kramer, Andrew E.. Ex-Kazakh Official Who Made a Threat Found Slain. // The New York Times. 14 November 2005. Посетен на 20 May 2010.
  3. КонтиненТ: казахстан: политика, общество. Continent.kz. Retrieved on 2011-02-03.
  4. New York Merchant Bank Pleads Guilty to FCPA Violation; Bank Chairman Pleads Guilty to Failing to Disclose Control of Foreign Bank Account, Department of Justice, August 6, 2010
  5. Right time for building global nuclear security. Chicago Tribune (2010-04-11). Retrieved on 2011-02-03.
  6. english/ Congress of World Religions - About Congress of leaders of world and traditional religions. Religions-congress.org (2007-10-15). Retrieved on 2011-02-03.
  7. Kazakhstan dismisses alleged anti-Iran comments from president - Irna. Web.archive.org. Retrieved on 2011-02-03.
  8. [1][мъртъв линк]
  9. Aitken, Jonathan. Nazarbayev and the Making of Kazakhstan. London, Continuum, 2009. ISBN 978-1-44115-381-4. с. 1-4.
  10. а б ProQuest Login — ProQuest. Proquest.umi.com. Retrieved on 2011-02-03.
  11. [2][мъртъв линк]

Външни препратки[редактиране | edit source]