Нурсултан Назарбаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нурсултан Назарбаев
Нұрсұлтан Назарбаев
Нурсултан НазарбаевНұрсұлтан Назарбаев
Мандат
24 април 1991 г. – настоящ
Премиер Сергей Терешченко
Акежан Кажегелдин
Нурлан Балгимбаев
Касимжомарт Токаев
Имангали Тасмагембетов
Даниял Ахметов
Карим Масимов

Роден 6 юли 1940 г. (1940-07-06) (73 г.)
Шамалган, днес Казахстан
Съпруг Сара Назарбаева
Партия: Нур-отан; Комунистическа партия на Казахската ССР
Религия сунит
Подпис Signature of Nursultan Nazarbayev.png

Нурсултан Абишули Назарбаев (на казахски: Нұрсұлтан Әбішұлы Назарбаев; на руски: Нурсултан Абишевич Назарбаев) е казахстански политик, заемащ длъжността президент на Казахстан след разпада на Съветския съюз и провъзгласяването на независимост на Казахската ССР през 1991 г.

Завземане на властта[редактиране | edit source]

През 1984 г. Назарбаев става председател на Министерския съвет на Казахската ССР, под ръководството на Динмухамед Кунаев, главен секретар на Комунистическата партия на Казахстан (КПК).[1] Впоследствие заема длъжността първи секретар на Казахската комунистическа партия от 1989 до 1991 г.

Назарбаев критикува Аскар Кунаев, глава на академията на науките на 16-тия конгрес на КПК през януари 1986 г. за това, че не реформира ведомството. Динмухамед Кунаев, брат на Аскар, приема това като предателство. Кунаев заминава за Москва и изисква оставката на Назарбаев, докато привържениците на Назарбаев настояват за оставката на Кунаев и повишението на Назарбаев. Михаил Горбачов приема оставката на Д. Кунаев, заменяйки го с Генадий Колбин, етнически руснак, което дава началото на 3-дневни бунтове, известни като Желтоксан.

На 22 юни 1989 г. Назарбаев заема поста на Колбин, който въпреки длъжността си има малко власт в Казахстан.[1] Назарбаев е председател на Върховния съвет от 22 февруари 1990 г. до 24 април 1991 г. Избран е за президент от Върховния съвет на 24 април 1991 г. На 1 декември 1991 г. той печели президентските избори, събирайки 95% от вота в избирателна кампания, в която няма обявен друг кандидат.[2]

Президентство[редактиране | edit source]

Назарбаев с Джордж Буш в Белия дом, септември 2006 г.
Назарбаев с Дмитрий Медведев в Астана, 2008 г.

Назарбаев преименува бившата служба за държавна сигурност на Министерство на отбраната и поставя Сагадат Нурмагамбетов на поста министър на обраната на 7 май 1992 г. През юни 1992 г. Върховният съвет, под ръководството на председателя на парламента Серикболсин Абдилин, започва да обсъжда изготвянето на конституция.

Конституцията създава силна изпълнителна власт с ограничена намеса в нейните дела. Опозиционната политическа партия „Езат“, партия „Желтоксан“ и Републиканската партия провеждат демонстрации в Алмати от 10 до 17 юни, призовавайки за сформирането на коалиционно правителство и за оставките на правителството на премиера Сергей Терешченко и Върховния съд. Казахските сили за сигурност насилствено прекратяват протеста на 18 юни 1992 г. Парламентът на Казахстан, съставен от членове на Комунистическата партия, на които им предстоят избори заради провъзгласената независимост, приема Конституцията на 28 януари 1993 г.[3]

На референдум, проведен през април 1995 г., мандатът на Назарбаев е удължен до 2000 г. Той е преизбран през януари 1999 г. и отново през декември 2005 г. ОССЕ критикува последните президентски избори заради разминаването им с международните демократични стандарти.[4] За провеждането на нормални избори е нужно да има поне 2 съперничещи си кандидатури, 1 кандидатура не е избор, а референдум. На 18 май 2007 г. Парламентът на Казахстан одобрява поправка в конституцията, която позволява на Назарбаев да бъде кандидатиран за президент, колкото пъти пожелае. Тази поправка се отнася единствено и само за Назарбаев: оригиналният конституционен текст, ограничаващ президентската длъжност само до 2 мандата, се отнася до всички останали бъдещи президенти на Казахстан.[5]

На 4 май 2001 г. Назарбаев поставя Алтинбек Сарсенбаев, който по онова време е министър на културата, информацията и мира, на поста секретар на Казахския съвет за сигурност, сваляйки от тази длъжност Марат Тажин, който става председател на Националния съвет за сигурност, заменяйки Алнур Мусаев, назначен за глава на Президентската гвардия.[6]

Правителствените политики на Назарбаев се считат за умерени и поддържащи баланс със САЩ и Русия. Независимо от казахстанското членство в Организация Ислямска конференция под управлението на Назарбаев държавата има добри отношения с Израел. Дипломатическите отношения между 2-те държави са установени през 1992 г., а Назарбаев отива на официални визити в Израел през 1995 и 2000 г.[7] Двустранната търговия между 2-те държави се изчислява на 724 милиона щатски долара през 2005 г. Назарбаев инициира прехвърлянето на стнолицта от Алмати в Астана.

Корупция[редактиране | edit source]

През 2004 г. „Прозрачност без граници“ поставя Казахстан на 122-ро място (наравно с някои други държави) в списъка от 146 държави по ниво на политическа корупция. Казахстанската оценка е 2,2 от 10, където 10 е най-добрият резултат, а всяка стойност под 3 индикира „необуздана корупция“.[8]

Заманбек Нуркадилов, бивш министър от правителството на Назарбаев, обявява, че последният е длъжен да отговори на обвиненията, че казахски офицери са приемали милиони щатски долари под формата на подкупи от посредничество за американски нефтени компании през 1990-те год.[9]

Назарбаев обявява свещена война срещу корупцията и заповядва приемането на „10 стъпки срещу корупцията“, [10], за да се пребори корумпираността на всички държавни и социални нива.

Няколко международни неправителствени организации обвиняват правителството на Назарбаев, че действа само на думи в своите антикорупционни усилия. Въпреки че Казахстан става съпредседател на ОССЕ през 2010 г., някои граждански активисти от и извън страната смятат, че малко е свършено в борбата със злоупотребата с човешките права и ширещата се корупция. Самото семейство на Назарбаев е замесено в серия от разследвания от западни правителства за пране на пари, подкупи и убийства. Сред тези разследвания е и т.н. „Казахгаейт“ - в хода на проведените дела американското министерство на правосъдието не намира никого от семейството на Назарбаев за виновен и делото е прекратено през август 2010 г. [11]

Предотвратяване на глобални ядрени заплахи[редактиране | edit source]

Назарбаев насърчава Общото събрание на ООН да обяви 29 август за Международен ден против атомните опити. В своя доклад той предлага нов договор за неразпространение, който „ще гарантира ясни задължения от страна на подписалите правителства и дефинира изпълними санкции за тези, които не спазят клаузите на договореностите.“[12]

Междурелигиозен диалог[редактиране | edit source]

Нурсултан Назарбаев си поставя за задача да организира в Астана - столицата на Казахстан, форум за световните и традиционните религии. В предишни години организаторите на подобни събития са единствено представители на водещите религии и вероизповедания. Сред други подобни събития, целящи да установят междурелигиозен диалог, са срещите на представителите на световните религии и вероизповедания, състояли се в италианския град Асизи през октомври 1986 г. и януари 2002 г.[13]

Първият Конгрес на световните и традиционни религии, който се състоява през 2003 г., позволява на лидерите на всички големи религии да създадат широки перспективи за многостранното сътрудничество и приноси за преодоляването на ксенофобски прояви. През 2009 г. се състоява Третият конгрес в Астана, в Двореца на мира и хармонията.

Друго[редактиране | edit source]

Пощенска марка с лика на Назарбаев, 1993 г.

Отношения с Иран[редактиране | edit source]

В реч, произнесена на 15 декември 2006 г., отбелязваща 15-тата годишнина от казахстанската независимост, Назарбаев обявява, че желае да се включи в проекта на Иран за създаване на обща парична валута за всички централноазиатски държави. Той смята да развие идеята заедно с иранския президент Ахмадинеджад на предстояща визита. В една от речите си обаче той критикува Иран като страна, подкрепяща тероризма. Казахският външен министър обаче обявява на 19 декември, че думите на президента не съвпадат с „истинските му възгледи“ и са били „грешка.“[14] В скорошна реч Назарбаев изразява религиозна солидарност с Иран с думите: „Днес ще посетя Туркменистан, където ще подпишем споразумение за построяването на железопътен възел, минаващ през Казахстан и Туркменистан и стигащ до Иран с достъп до Персийския залив. Това ще ни сближи с нашите мюсюлмански братя.“[15]

През 2009 г. бившият британски министър Джонатан Ейткън издава биография на казахстанския лидер, озаглавена Назарбаев и създаването на Казахстан. Книгата фаворизира Назарбаев, като във въведението се заявява, че той има най-голям принос за успеха на съвременен Казахстан.[16]

Президентско обръщение през 2007 г.[редактиране | edit source]

По време на годишното си президентско обръщение към народа на 28 февруари 2007 г. президентът се застъпва за членство в Световната търговска организация, учредяване на Евразийски митнически съюз и взаимодействие с чужди страни в „борбата срещу тероризма и борбата срещу епидемии и природни бедствия.“[17]

Олимпийския огън[редактиране | edit source]

На 2 април 2008 г. Нурсултан Назарбаев става първият носител на Олимпийския огън от Казахстан, участвайки във факелната щафета в Алмати.[18]

Безсмъртие и дълголетие[редактиране | edit source]

С напредването на възрастта си Назарбаев започва да изразява желание учените да открият лекарство за биологическа безсмъртност възможно най-скоро. През 2010 г. той отправя няколкократни призиви към[17] най-добрите учени на страната да работят по-усърдно за изобретяването на лек против стареенето и обявява пред близките му казахски политици, че такъв „еликсир“ ще му помогне да властва още 10 год.

Личен живот[редактиране | edit source]

Назарбаев е роден на 6 юли 1940 г. в Шамалган, Казахска ССР и е женен за Сара Назарбаева, от която има 3 дъщери: Дарига, Динара и Алия. Дарига е омъжена за Рахат Алиев, син на бивш министър на здравеопазването, който служи като първи заместник-министър на външните работи и 2 пъти като посланик в Австрия. Динара е омъжена за Тимур Колибаев, син на бивш министър на строителството, който служи като първи заместник-председател на националната холдингова комания „Самрук Казина“, бивш първи вицепрезидент на държавната петролна компания „КазМунайГаз“. Алия е видна бизнес-дама, омъжена и впоследствие разведена с Айдар Акаев - син на бившия президент на Киргизстан Аскар Акаев, после омъжена за Данияр Хасанов - казахстански бизнесмен.

Назарбаев е практикуващ мюсюлманин. В миналото е изразявал атеистични възгледи в духа на Съветската ера.[19] Сега впряга усилия да подчертае ислямското си наследство, като изпълнява поклонничеството Хадж[19] и подкрепя реставрирането на джамии.[20] Същевременно осъжда мюсюлманските терористи.[21]

На 4 декември 2005 г. се провеждат нови президентски избори и Назарбаев печели с 91,15% от вота (от общо 6 871 571 гласували). Според доклад на Централната избирателна комисия на Казахстан тези избори са критикувани от ОССЕ и други съблюдаващи организации. Назарбаев полага клетва за 7-годишен мандат на 11 януари 2006 г.

Назарбаев е наричан „един от основните олигарси“ в постсъветска Централна Азия.[22] Смята се, че е прехвърлил в своя частна чуждестранна банкова сметка 1 милиард щатски долара от петролни доходи, докато неговото семейство контролира множество ключови предприятия в Казахстан.[22] Също се смята, че има финансови облаги от своите „специални отношения“ с казахско-израелския бизнесмен Александър Машкевич, за когото се говори, че до 2004 г. е успял да завземе контрол над 1/4 от казахстанската икономика.[23][24][25]

Почести и награди[редактиране | edit source]

  • Рицар на Ордена на св. Андрей (Русия)
  • Велик кръст на Ордена на Витовт Велики (Литва)
  • Пояс на Ордена на Румънската звезда (Румъния)
  • Първостепенен орден на Ордена на Ярослав Мъдри (Украйна, 1997 г.)
  • Велик рицарски кръст с Велик медал на Ордена за Заслуги към Италианската република (Италия)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на Почетния легион (Франция, 2008 г.)
  • Велик рицарски кръст с Велик медал на Ордена на Леополд I (Белгия)
  • Велик рицарски кръст с Велик медал на Ордена на Бялата роза (Финландия, 2008 г.)
  • Велик медал на Ордена на Хризантемата (Япония)
  • Велик медал на Ордена на Нил (Египет)
  • Велик рицарски кръст на Великия орден на Крал Томислав I (Хърватия, 2001 г.)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на св. Михаил и св. Георги (Великобритания)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на Спасителя (Гърция, 2001 г.)
  • Велик рицарски кръст ма Ордена за Заслуги към Унгарската република (Унгария)
  • Велик рицарски кръст на Ордена на Дъбовата корона (Люксембург)
  • Велика звезда на Ордена за Заслуги към Австрийската република (Австрия)
  • Рицар на Ордена на Трите звезди (Латвия)
  • Член на Ордена на Двойния бял кръст (Словакия)
  • Член на Ордена на Белия орел (Полша, 2002 г.)
  • Член на Ордена на Златния орел (Казахстан)
  • Медал на Астана (Казахстан)
  • Член на Ордена на Ахмед Кадиров (Чечня)
  • Велик кръст на Ордена на Финландския легион (Финландия, 2009 г.)
  • Член на Ордена на Свободата (Украйна, 2010 г.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Sally N. Cummings. Power and change in Central Asia. Psychology Press, 2002. ISBN 9780415255851. с. 59-61. Посетен на 3 February 2011.
  2. James Minahan. Miniature empires: a historical dictionary of the newly independent states. Greenwood Publishing Group, 1998. ISBN 9780313306105. с. 136-. Посетен на 3 February 2011.
  3. Russia and the new states of Eurasia: the politics of upheaval. Cambridge University Press, 1994. ISBN 9780521458955. с. 317-318. Посетен на 3 February 2011.
  4. Office for Democratic Institutions and Human Rights - Elections.
  5. Kazakhstan lifts term limits on long-ruling leader — Los Angeles Times. Latimes.com (2007-05-19). Retrieved on 2011-02-03.
  6. Robert D'A. Henderson. Brassey's International Intelligence Yearbook: 2003 Edition. Brassey's, 21 July 2003. ISBN 9781574885507. с. 272-. Посетен на 3 February 2011.
  7. Content. Web.archive.org. Retrieved on 2011-02-03.
  8. 3006681 TI Report Cover
  9. Kramer, Andrew E.. Ex-Kazakh Official Who Made a Threat Found Slain. // The New York Times. 14 November 2005. Посетен на 20 May 2010.
  10. КонтиненТ: казахстан: политика, общество. Continent.kz. Retrieved on 2011-02-03.
  11. New York Merchant Bank Pleads Guilty to FCPA Violation; Bank Chairman Pleads Guilty to Failing to Disclose Control of Foreign Bank Account, Department of Justice, August 6, 2010
  12. Right time for building global nuclear security. Chicago Tribune (2010-04-11). Retrieved on 2011-02-03.
  13. english/ Congress of World Religions - About Congress of leaders of world and traditional religions. Religions-congress.org (2007-10-15). Retrieved on 2011-02-03.
  14. Kazakhstan dismisses alleged anti-Iran comments from president - Irna. Web.archive.org. Retrieved on 2011-02-03.
  15. [1][мъртъв линк]
  16. Aitken, Jonathan. Nazarbayev and the Making of Kazakhstan. London, Continuum, 2009. ISBN 978-1-44115-381-4. с. 1-4.
  17. а б ProQuest Login — ProQuest. Proquest.umi.com. Retrieved on 2011-02-03.
  18. [2][мъртъв линк]
  19. а б Ideology and National Identity in Post-Communist Foreign Policies By Rick Fawn, p. 147
  20. Moscow News - Local - Moscow's Largest Mosque to Undergo Extension
  21. Kazakhstan — Government Mongabay
  22. а б Guriev, Sergei и др. The Evolution of Personal Wealth in the Former Soviet Union and Central and Eastern Europe (PDF). // www.wider.unu.edu. United Nations University — World Institute for Development Economics Research, October 2006. Посетен на 2006-02-17.
  23. Kazhegeldin, Akezhan. The end of the "controlled" democracy. // "Respublika". International Eurasian Institute for Economic and Political Research, December 24, 2004. Посетен на 2006-02-17.
  24. Rozen, Sami. Kazakh Historian Turned Deputy Minister After Stay in Israel. // www.axisglobe.com. Axis, March 9, 2006. Посетен на 2007-02-17.
  25. Krichevsky, Lev. Wealthy Kazakh businessman looks to make mark on Jewish world. // www.ncsj.org. Jewish Telegraphic Agency, 18 October 2004. Посетен на 2007-02-17.

Външни препратки[редактиране | edit source]