Нюрнбергски процеси

Гьоринг и Хес на процеса

Обвиняемите: на първия ред отляво надясно са Гьоринг, Хес, Рибентроп и Кайтел

Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 до 1949 година.

Първият и най-известният е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международния военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.

Вторият процес е по-малък, за военни престъпления и е воден от Нюрнбергския военен трибунал на САЩ. В него е включен и така нареченият Докторски процес.

Предистория

Присъдите на Международния трибунал в Нюрнберг осъждат не само нацизма, но и милитаризма, поне този на победените. „Процесът на века“ (ХХ), както и тези на Нюрнбергския военен и на Токийските трибунали срещат широк отзвук сред много народи, като дават и тласък на международното наказателно право.

През XVII век във войните в Европа загиват 3 млн. души, през XVIII век — 5,2 млн., през XIX век — 5,5 млн. През XX век жертвите в Първата световна война са 10 млн., а във Втората — 50 млн., като само загубите на СССР са 26 млн. Втората световна война е съпроводена с извършването на много злодеяния, зверства и геноцид.

Организация на трибунала

На Лондонската конференция, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция сключват „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“), неразделна част към което е Уставът на Международния военен трибунал. Впоследствие към споразумението се присъединяват 23 държави (според други източници - 19). С резолюция от 11 декември 1946 г. Общото събрание на ООН потвърждава принципите на международното право, залегнали в устава.

На 29 август 1945 година е публикуван първият списък с обвиняемите, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.

Процесът има огромно значение за осъждането за пръв път на военни престъпления. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче повечето от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата скамейка.

От деня на завършването на Втората световна война до началото на процеса минават малко повече от 6 месеца. За това време са разработени устав, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани основните доказателства на обвинението, съставено е обвинителното заключение.

Обемът на доказателствения материал, представен от обвинението е огромен. Трибуналът трябва да прегледа повече от 3000 документа, да разпита около 200 свидетеля, включително маршал Фридрих Паулус. Изправянето му на скамейката се оказва сред най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намирали се на подсъдимата скамейка, считали, че е загинал в Битката при Сталинград, били потресени, когато той се изправя да свидетелства срещу тях. Съдът приема и около 300 писмени показания.

Съдии, прокурори и адвокати

Съдийски състав

• полковник сър Джефри Лорънс (главен съдия, Великобритания)
• сър Норман Бъркет (заместник, Великобритания)
• Франсис Байдел (главен съдия, САЩ)
• Джон Паркър (заместник, САЩ)
• професор Анри Донедю дьо Вабр (главен съдия, Франция)
• Робер Фалко (заместник, Франция)
• генерал-майор Йона Никитченко (главен съдия, СССР, заместник-председател на ВС на СССР, участвал в показните процеси на Сталин)
• полковник Александър Волчков (заместник, СССР)

Прокурори

• Робърт Х. Джаксън — главен прокурор от САЩ
• сър Хъртли Шоукрос — от Великобритания
• генерал-лейтенант Роман Руденко — от СССР
• Франсоа дьо Ментон и Аугуст Шамптие де Рибез — от Франция

Адвокати

• Телфорд Тейлър
• майор сър Дейвид Максуел-Фейв
• сър Джон Уилър-Бенет
• Антъни Мареко

Начало на процеса

Първият и единствен процес от Международния военен трибунал се провежда в Нюрнбергската съдебна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са били зазидани и напълно е отсъствала дневна светлина. Залата е от тъмно зелен мрамор. На стените има барелефи — символи на правосъдието. По време на процеса стенографите са сменявани на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от цял свят правели снимки, през специално направени стъклени отвори в стената, извършвал се и звукозапис.

В най-високата част на залата седи съдебният състав: най-вляво — американците Джон Паркър и Франсис Байдел, подполковник А. Волков и генерал-майор Й. Никитченко, англичаните лорд Беркет и сър Лорънс и французите дьо Вабр и Р. Фалко.

Едно ниво пред тях, успоредно е разположен секретариатът. Още едно ниво под тях - стенографите. В дясната част са разположени местата на членовете на обвинението и техните сътрудници. Зад тях са местата на представителите на пресата. Вляво от изхода — скамейката на подсъдимите. Преди всяко заседание ги довеждат един по един, при засилена охрана. Скамейката на подсъдимите е обкръжена от войници от американската военна полиция. Пред тях на специални места са разположени адвокатите. На втория етаж на залата има балкон за гости.

Това е обстановката, в която се провеждат заседанията около 1 година. Съдебният процес започва на 20 ноември 1945 и завършва на 1 октомври 1946 година. Трибуналът провежда 403 съдебни заседания, стенографирани в 20 228 страници в руския вариант.

В първия ден на процеса в кратко встъпително слово за правотата и основанията на Международния военен трибунал, председателят заявява:

„Процесът, който започва, е уникален по рода си в историята на световното право и той има огромно обществено значение за хората по света. По тази причина върху нашите плещи лежи огромна отговорност и ние сме длъжни честно и добросъвестно да изпълним своите задължения, без каквито и да е пристрастия, съобразно със свещените принципи на правото и справедливостта.“

Германските лидери се държали непринудено и спокойно. Те приказвали помежду си, пишели бележки на адвокатите си, водели пространни бележки от разпитите на свидетелите.

Главно дело и присъди

Обвинения

Планове на Нацистката партия

• Използване на Нацистката партия за агресия срещу суверенни държави.
• Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия.
• Нападение срещу Полша.
• Агресивна война срещу целия свят (1939-1941).
• Нападение срещу СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 година.
• Съвместно с Италия и Япония — агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 — декември 1941 година).

Престъпления срещу мира

• Всички обвиняеми сами или съвместно са участвали до 8 май 1945 година в „престъпления срещу мира — планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления“.

Престъпления срещу човечеството

• Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство. Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацистката диктатура и правителство. Убиване и изтезаване на хора без съд и присъда.

Военни престъпления

• Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят.
• Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територии и по море.
• Използване на населението на окупираните територии за роби и др.
• Убийства и жестоко отношение с военнопленници и военнослужещи, с които Германия се намира в състояние на война, а също така с хора, плаващи по море.
• Разрушения на градове и села без военна необходимост от това.
• Германизация на окупираните територии.

Присъди

1. Организиране и изпълнение на престъпления срещу мира
2. Планиране, организиране и провеждане на война, агресия и други престъпления срещу мира
3. Военни престъпления
4. Престъпления срещу човечеството

„О“ Обвинен      "В„ Обвинен и признат за виновен       “º" Няма повдигнати обвинения

Име	Точки на обвинението				Присъда	Бележки
	1	2	3	4
Мартин Борман	О	º	В	В	Смърт чрез обесване	Наследник на Хес като секретар на Нацистката партия, след бягството на Рудолф Хес в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда, въпреки че защитата пледира, че Борман е мъртъв, давност до 1972 г. Обявен за мъртъв от западногермански съд през 1973 година.[1]
Карл Дьониц	О	В	В	º	10 години затвор	Командващ Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер [2]. Обвиненията отправени към Дьонитц са основно свързани с многото потопени кораби от поверените му подводни сили.
Ханс Франк	О	º	В	В	Смърт чрез обесване	Първоначално губернатор на Краков, а по-късно генерал-губернатор на окупирана Полша, член на СС[3]
Вилхелм Фрик	О	В	В	В	Смърт чрез обесване	Министър на вътрешните работи при управлението на Хитлер.[4]
Ханс Фридцше	О	О	О	º	Невинен	Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс[5]
Валтер Функ	О	В	В	В	Доживотен затвор	Министър на икономиката при Хитлер[6]
Херман Гьоринг	В	В	В	В	Смърт чрез обесване	Райхсмаршал, Командващ Луфтвафе (военновъздушните сили на Германия). Самоубива се с отрова преди екзекуцията.[7]
Рудолф Хес	В	В	О	О	Доживотен затвор	Заместник на Хитлер; в опит да сключи мир с Великобритания, пилотирайки самолет, се отправя към Шотландия през 1941, където е задържан от британски военни като военнопленник[8]
Алфред Йодл	В	В	В	В	Смърт чрез обесване	Заместник на Кайтел; през 1953 година Германският денацификационен съд го оневинява за престъпления срещу международните закони.[9]
Ернст Калтенбрунер	О	º	В	В	Смърт чрез обесване	СС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Сред създателите на концентрационните лагери [10]
Вилхелм Кайтел	В	В	В	В	Смърт чрез обесване	Главнокомандващ Вермахта (OKW).[11]
Густав Круп фон Болен	О	О	О	О	Невинен	Главен нацистки индустриалец.
Роберт Лей	О	О	О	О	Без обвинения	Председател на германския трудов фронт, самоубива се преди началото на процеса 25 октомври, 1945.
Константин фон Нойрат	В	В	В	В	15 години затвор	Министър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп; освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954[12]
Франц фон Папен	О	О	º	º	Оправдан	Канцлер на Германия до 1932 г., става вицеканцлер след 1933 година; по-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрнбергския процес, по-късно, през 1947 година, на Германския денацификационен процес е намерен за виновен по обвинения във военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд.[13]
Адмирал Ерих Редер	В	В	В	º	Доживотен затвор	Командващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьониц; освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955[14]
Йоаким фон Рибентроп	В	В	В	В	Смърт чрез обесване	Нацистки министър на външните работи[15]
Алфред Розенберг	В	В	В	В	Смърт чрез обесване	Главен идеолог на националсоциализма, по-късно протектор на окупираните територии.[16]
Франц Сюкел	О	О	В	В	Смърт чрез обесване	Главен идеолог на програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка.[17]
Ялмар Шахт	О	О	º	º	Оправдан	Довоенен президент на Райхсбанк.[18]
Балдур фон Ширах	О	º	º	В	20 години затвор	Главнокомандващ Хитлеровата младеж. Разкаял се.[19]
Артур Зайс-Инкварт	О	В	В	В	Смърт чрез обесване	Губернатор на окупирана Нидерландия.[20]
Алберт Шпеер	º	º	В	В	20 години затвор	Личен архитект на Хитлер и негов близък приятел. След войната издава мемоари, в които изказва съжаление за ролята си в Третия райх.[21]
Юлиус Щрайхер	О	º	º	В	Смърт чрез обесване	Възбудител на преследвания срещу евреите, издател на антисемитския вестник „Дер Щурмер“.[22]

Трибуналът обявява за престъпни организации ръководния състав на NSDAP, SS, SD, Гестапо и отхвърля искането относно правителството, върховното командване, генералния щаб и SA.

Контролният съвет (от страните победителки) отхвърля молбите за помилване.

Легитимност на трибунала

След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите. Основният аргумент на тези критики е фактът, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието - закон "пост фактум". Подобна позиция е застъпил например сенаторът от Охайо Робърт Тафт, чиято позиция по този въпрос е изяснена в книгата „Образи на смелостта“ на президента на САЩ Джон Кенеди.

В много отношения пропагандните мотиви вземат превес над правото. Например главният френски обвинител на процеса се обявява твърдо против повдигането на обвинения срещу генерал-полковник Алфред Йодъл. Въпреки това генералът е осъден и екзекутиран. Той е посмъртно оправдан от германски съд през 1953 г.

Освен това за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване — като например Катинското клане и бомбардировките над Дрезден[23].

Източници

• Nuremberg Trials (на английски)
• Нюрнбергский процес (на руски)
• Михайлов, Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 35 - 49

Вижте също

• Токийски трибунал

Външни препратки

• Нюрнбергският процес 1945-1949 и Международният военен трибунал
• Нюрнберг II - не е лесно