Някои го предпочитат горещо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Някои го предпочитат горещо
Some Like It Hot
Marilyn Monroe in Some Like It Hot trailer.jpg
Мерилин Монро в кадър от филма
Режисьор Били Уайлдър
Продукция САЩ
Сценарий Били Уайлдър
В ролите Мерилин Монро,
Джак Лемън,
Тони Къртис,
Джордж Рафт
Музика Адолф Дюч
Разпространител Metro Goldwyn Mayer
Премиера 29 март, 1959
Времетраене 120 мин
Език английски
Бюджет $2 883 848
Външни препратки
Страница в IMDb
Някои го предпочитат горещо в Общомедия

„Някои го предпочитат горещо“ (на английски: Some Like It Hot) е американска комедия от 1959. Във филма участват звезди като Мерилин Монро, Джак Лемън, Тони Къртис и Джордж Рафт. Режисьор: Били Уайлдър.

Сюжет[редактиране | edit source]

Годината е 1929, а Джо и Джери са безработни по време на Голямата депресия. Те стават свидетели на убийство в деня на Св. Валентин и се опитват да изчезнат от града, за да не ги убие мафията. Единствената възможност за работа, която имат пред себе си, е да свирят в момичешка група, и за целта се преобличат като жени. В допълнение, всеки си има свой проблем — единият се влюбва в Шугър, певицата на групата, но не може да ѝ признае, че е мъж; а другият има заможен обожател, който не приема „не“ за отговор.

Актьорски състав[редактиране | edit source]

Актьор Роля
Мерилин Монро Шугър Ковалчик
Тони Къртис Джо/Джозефин
Джак Лемън Джери/Дафни
Джордж Рафт Коломбо Гети
Пат О'Браян Мълиган
Джо Е. Браун Осгуд Филдинг III
Неемия Пърсоф Малкия Бонапарт
Джоан Шоули Сладката Сю
Били Грей Сиг Поляков
Джордж Е. Стоун Чарли Клечката
Дейв Бари Бийнсток

Награди[редактиране | edit source]

Филмът печели Оскар за най-добър художник по костюмите в черно-бял филм (Ори-Кели), а Джак Лемън печели номинация за най-добра мъжка роля. Освен това филмът е номиниран за най-добър художник, най-добра операторска работа, най-добър режисьор и най-добър сценарий. Филмът е обявен за „важен за културата“ от Библиотеката на Конгреса на САЩ и подбран за запазване в Националния филмов регистър.

Цитати[редактиране | edit source]

Осгут:аз съм Осгуд Филдинг III
Джери:аз сам Пепеляшка II


Джери (като Дафни): „Ти не разбираш, Осгуд. Аз съм мъж!“
Осгуд: „Е, никой не е съвършен.“

Любопитно[редактиране | edit source]

  • Съветското заглавие на филма е „В джазе только девушки“ ('Има само жени в джаза').
  • Работното заглавие на филма е „Not Tonight, Josephine!“ ('Не довечера, Джозефин!').
  • В началото Били Уайлдър искал Франк Синатра да играе Джери/Дафни.
  • Първоначалният изборът на Уайлдър за ролята на Шугър била Мици Гейнор.
  • Монро искала филмът да бъде цветен (договорът ѝ я задължавал всичките ѝ филми да са цветни), но Били Уайлдър я убедил, че трябва да бъде черно-бял, тъй като пробите с костюмите показали, че гримът на Къртис и Лемън придава на лицата им зелен оттенък.
  • На Монро ѝ трябвали 47 дубъла, за да каже правилното „Аз съм Шугър“, а не „Шугър, това съм аз“ или „Това е Шугър, аз“. След 30-тия дубъл Уайлдър пише репликата на черна дъска. В една друга сцена Монро трябва да рови из шкафовете и да каже „Къде е бърбънът?“. След 40 дубъла, в които тя казва „Къде е уискито?“, „Къде е бутилката?“ или „Къде е бонбонът?“, Уайлдър пише правилната реплика на шкафа. Но тъй като Монро се объркала относно в кой шкаф се намирала репликата, Уайлдър я залепя на всеки шкаф. Необходими са 59 дубъла за тази сцена и когато накрая го казва, тя е с гръб към камерата, което може и да означава, че Уайлдър накрая се е отказал и е дублирал репликата.
  • Коломбо (Джордж Рафт) вижда един от гангстерите на Бонапарт да подхвърля монета и го пита „Откъде научи този евтин трик?“. В Белязаният (1932) Рафт играе гангстер, който се е запомнил като човекът, който подхвърля монета.
  • След много дубъли на сцената с целувките, Тони Къртис се оплаква, че да целуваш Монро е „като да целуваш Хитлер“ (по-късно той признава, че е било удоволствие, и че няма спомени да е казвал „нещото“ за Хитлер).
  • Хотелът във Флорида, в който отсядат, всъщност е Хотел дел Коронадо в Сан Диего, Калифорния.
  • Кабаретен танцьор се опитва да научи Тони Къртис и Джак Лемън да ходят с токчета. След една седмица Лемън се отказва от помощта му, като казва, че не иска да върви като жена, а като мъж, опитващ се да върви като жена.
  • Дани Кей и Боб Хоуп отначало били взети предвид за ролите, които по-късно взели Лемън и Къртис.
  • Антъни Пъркинс се явява на прослушване за ролята, която Лемън получава по-късно.

Технически подробности[редактиране | edit source]

Времетраене на Филма: 120 минути, ч/б.

Външни препратки[редактиране | edit source]