Обая
| Обая Αγριόλευκα | |
 Църквата „Свети Георги“ | |
  Обая  Обая  Обая | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 87 души (1951 г.) |
| Обая в Общомедия | |
Обая или членувано Обаята (на гръцки: Αγριόλευκα, Агриолевка, до 1927 година Ουμπαγιά, Убая[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Обая е било разположено в Сярското поле, на 4 километра южно от Ветрен (Нео Петрици). Състои се от две махали – Горна и Долна Обая.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от турското oba, катун, временно местожителство на бежанци.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Обая е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Долна обасъ (Dolna-obassi) е посочено като селище в Сярска каза с 25 домакинства, като жителите му са 80 българи,[3] а Горна Обая (Gorna-obaya) – като селище в Демирхисарска каза с 80 семейства и 270 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Овая живеят 210 турци, а в Долна Ова - 180 българи. И двете села са посочени в Сярска каза.[5]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Обая (Obaïa) има 280 българи екзархисти и в селото работи българско училище с 1 учител и 15 ученици.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Част от българското население на Обая се изселва. В 1928 година Обая е местно-бежанско село с 45 бежански семейства и 201 души.[7] Селото е закрито в 1960 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Обая
Динчо Вретенаров (1886 – 1924), български революционер- Илия Коларов (1891 - 1922), български революционер, деец на ВМОРО
- Танчо Филипов (1892 - 1924), български революционер, деец на ВМРО, загинал в Горноджумайските събития[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 178.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов (Отвъд легендите). Том първи: Иван Михайлов и ВМРО. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2586-4. с. 395.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
