Оберон (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оберон.

Оберон
Оберон
Оберон заснет от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от Уилям Хершел
Дата 11 януари 1787 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 583 519 km
Ексцентрицитет ~0,0016
Орбитален период 13,463234 дни
Инклинация ~0,7°
Естествен спътник на Уран
Физически характеристики
Среден диаметър 1522,8 km
Площ 7 800 000 km2
Маса 3,014×1021 kg
Средна плътност 1,63 g/cm³
Повърхностна гравитация 0,346 m/s²
Период на въртене неизв.
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,24
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Оберон е най-външният от големите спътници на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. Понякога спътника е обозначаван и като Уран IV. Той е втори по големина и маса Уранов спътник и деветия най-масивен в Слънчевата система.[1] Оберон се намира извън магнитосферата на планетата.

Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Покрит е от множество кратери, които могат да достигнат до 210 km в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.

Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2 през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.

Откриване[редактиране | edit source]

Оберон е открит на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел, същата година в която той открива най-големия спътник на Уран - Титания. По-късно съобщава за още 4 спътника, които се оказват погрешни наблюдения. Забележително е, че 50 години след Хершел, Оберон и Титания няма да бъдат наблюдавани от никой друг. Днес Оберон може да бъде наблюдаван от Земята с аматьорски телескоп.[2]

Наименование[редактиране | edit source]

Името Оберон както и имената на другите четири големи спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел — Джон Хершел през 1852 г. по молба на Уилям Ласел които през 1851 г. открива Ариел и Умбриел (виж тук за повече информация). Оберон носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, също както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Оберон бива наричан Уран 4.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.

Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав покриващ дъното на повечето кратери.

Учените са установили следните геологични черти на Оберон: пропасти и кратери

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Спътниците по-масивни от Оберон са: Луната, четирите Галилееви спътници, Титан, Титания и Тритон. Вижте JPLSSD. за допълнителна информация.
  2. The Nine Planets Solar System Tour.


Спътници на Уран
... | Титания | Оберон | Франциско | ...
Миранда | Ариел | Умбриел | Титания | Оберон