Обидим
| Обидим | |
 Обидим
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 123 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 64,962 km² |
| Надм. височина | 1200m m |
| Пощ. код | 2776 |
| Тел. код | 074408 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 53059 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Банско Георги Икономов (ГЕРБ) |
Обидим е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, Област Благоевград.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Обидим се намира в Пирин, в близост до ски курорта Банско. Селото е на 1200 метра надморска височина.
[редактиране] История
Селото е основано в началото на 14 век. Обидим в началото е представлявало множество махали раздалечени на километри една от друга. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, като през зимата много от тях се местели със свойте стада в Беломорието (по поречието на река Места и Струма и най-вече в Южния дял на Родопите).
Като крупно селище Обидим се оформя в началото на 19 век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обидим (Obidim) е посочено като село със 185 домакинства и 430 българи.[1]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Обидим като село със 175 български къщи.[2]
В 1901 година войводата Иван Апостолов основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.[3] Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.[4]
Два месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, огравени от кременците Благо Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.[5]
На 13 септември/14 септември 1903 година край Обидим се провежда сражение между обединени чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на въстанието.[6]
Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото в планината българско население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока - единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.[7]
През 1908-1909 година селото има 220 български къщи с население 1050 души.[8]
Селото е два пъти опожарявано - 1903 г. и 1912 г. Голяма част от населението се преселва в пределите на България - предимно в Чепино (сега е квартал на Велинград). Непосредствено след отеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи и населението взема дейно участие в обществено политическия живот - активно участва във войните 1912 - 1918 г. давайки десетки жертви.
[редактиране] Религии
Населението е християнско.
[редактиране] Обществени институции
В началото на 20 век се обособяват различни партии като водеща сред тях е ВМРО. Въпреки негативните в някои отношения мерки, тя значително спомага да се благоустрои селото. Благодарение на добрата организация през средата на 30 год. на миналия век е издигнато на трудови начала огромно за времето си и селото училище. Също така е изграден път свързващ село Обидим и Места.[източник?]
[редактиране] Културни и природни забележителности
В землището на селото има общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир. Църквата "Свети Николай Чудотворец" е построена през 1842 г. и осветена през 1843 година. Самата сграда е с размери 23 метра дължина, 13 метра ширина и 8 метра височина. Ширината на зидовете е 1 метър. В близост до селото сред гората се намира манастирът "Свети Панталеймон".
[редактиране] Редовни събития
Благодарение на създадената традиция от 70 години на миналия век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 км от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.
[редактиране] Личности
- Родени в Обидим
Димитър Сеизов, български революционер, войвода в Неврокопско и Мелнишко, загинал при акцията на Македонския комитет от 1895 година през юли край село Добринища[9]- Димитър Пенков (1876 - 1925), български революционер
- Иван Кюлев (1872 - 1956), български фолклорист
[редактиране] Литература
- Петър Гаджанов - "Обидим - Из миналото и наследството"
- Георги Аврамов - Монастир "Свети Пантелеймон", Рождество Богородично и Свети Атанасий
(край с. Обидим, Разложко) Кратка история
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236-237.
- ↑ Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 243.
- ↑ Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 244.
- ↑ Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 247.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 104.
- ↑ Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 - 252.
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.79
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 148.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
