Обикновена вълча ябълка

Обикновена вълча ябълка
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Piperales семейство: Aristolochiaceae Копитникови род: Aristolochia Вълча ябълка вид: A. clematitis Обикновена вълча ябълка
Научно наименование
Aristolochia clematitis L.

Обикновената вълча ябълка (Aristolochia clematitis L.) е тревисто многогодишно растение. Разпространено по сухи, тревисти места, покрай стобори и пътища, плевел в окопните култури.

Описание

Кореновата му система е права, неразклонена, набраздена, къса и пълзяща. Листата са жълто-зелени, закръглени, с изпъкнало по долната им страна жилкуване, достигащи дължина 3-15 см. Цветовете ѝ са жълти. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото (май–юни). Плодът представлява едра крушообразна увиснала кутийка с множество семена.

Разпространение

В България е разпространена до 700 м надморска височина в полските, предпланинските и планинските райони.

Допълнителни сведения

Растението е отровно. Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, клематитин, ябълчна киселина, антибиотични вещества, витамин С. Има противомикробно действие, използва се за заздравяване на рани, за лечение на гнойни възпаления по кожата, кожен сърбеж, протрита кожа, язви. Използва се също и за понижаване на артериалното налягане, понижаване тонуса на матката, увеличаване силата на сърдечните съкращения. При предозиране аристолохиевата киселина, съдържаща се във вълчата ябълка е капилярна отрова и причинява некротични възпаления в тубулния апарат на бъбреците. Използват се коренищата (отвара, настойка), надземната част (отвара).

Източници

• Памуков, Димитър, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. София, Земиздат, 1989. с. 78-79.
• Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 2011, с. 1466