Обикновена катерица
Тази статия е за животното. За селото в Северна България вижте Катерица (село).
| Обикновена катерица | ||||||||||||||||||||||
 Обикновена катерица (Sciurus vulgaris) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Sciurus vulgarisLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Обикновената катерица (Sciurus vulgaris) е вид дребен всеяден гризач от семейство Катерицови (Sciuridae), разпространен в горския пояс на Евразия.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Дължината на тялото с главата е 145-265 mm, а на опашката — 145-189 mm.[2] Тежи 250-340 g. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Обикновената катерица има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми.
Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.
[редактиране] Разпространение
Разпространена в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата. Предпочита тъмните иглолистни гори.
Среща се в Европа, Сибир и Източна Азия - от Пиренейския полуостров и Англия до Камчатка и Манджурия. В България катерицата е разпространена в цялата страна, като е най-многобройна в гористите планински области.[2]
[редактиране] Начин на живот и хранене
Катериците са активни главно през деня. През зимата не изпадат в хибернация, но при студено време остават в гнездото си в продължение на дни. Възрастните екземпляри си изграждат по няколко гнезда, разположени на 3 до 15 m височина по дърветата. Те обикновено са построени от сухи клонки, застлани с мъх, шума или трева, имат диаметър 30-40 cm и 1-2 отвора с диаметър 5-8 cm. Понякога използват и кухини в дърветата. Катериците често сменят гнездата си, когато те се напълнят с паразити.[2] Въпреки, че са страхливи животни и живеят поединично, в едно гнездо може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно. Хранителните територии на индивидите често се застъпват.
Катерицата се храни със семена на шишарки, жълъди, филизи, гъби, орехи, ягоди; понякога с насекоми и птичи яйца. Складира си храна за зимата, главно ядки или изсушени гъби.[2]
[редактиране] Размножаване
Чифтосва се през февруари-март и през юни-юли. Обикновено отглежда по 2 поколения годишно, които се състоят от по 5-10 малки. Бременността трае 35-40 дни. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 45-50 дни, а на 55-60 дни малките напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 6 месеца.[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Shar, S., Lkhagvasuren, D., Bertolino, S., Henttoten, H., Kryštufek, B. & Meinig, H. (2008). Sciurus vulgaris. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 6 January 2009.
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 308-312.
