Обикновен дрян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Дрян.

Обикновен дрян
Cornus mas Parc Neuman Luxembourg 01.jpg
Дрян - общ вид по време на цъфтежа
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Cornales
семейство: Cornaceae Дрянови
род: Cornus Дрян
вид: C. mas Обикновен дрян
Научно наименование
Уикивидове Cornus mas
Linnaeus, 1753

Обикновеният дрян (Cornus mas) е листопаден храст или дребно дръвче с височина до 7—8 метра. По нашите ширини цъфти пръв и дава зрял плод последен. Цветовете му са първата храна за пчелите рано напролет. От плодовете могат да се приготвят сладка, компоти и сокове, които освен, че са вкусни, имат и лечебно действие.

Разпространение[редактиране | edit source]

Невзискателен е към почвата, сухоустойчив. Ареал — Средна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия. В България се среща по сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони до 1500 м. надморска височина.

Описание[редактиране | edit source]

За първи път дрянът се споменава от Омир, в сцената, в която Кирки храни Одисей и неговите моряци с плодове от дрян с намерение да ги превърне в свине. Павзаний отбелязва, че Троянският кон е бил изработен от дрян. Според Теофраст, дървесината на дряна е здрава като кокал и се използва за изработване на копия. Според Херодот, лъковете на ликийците са били изработени от дрян.

Ниско дърво или храст с кафяво-зеленикави клони. Короната му е почти закръглена. Младите клонки са зелени и окосмени. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни и с много специфично, пересто жилкуване с дъговидно извити странични жилки. Цветните и вегетативните пъпки се различават ясно. Вегетативните пъпки са продълговати, тесни и заострени, а цветните — сферични, покрити със светли сиво-жълти люспи. Те са красиви и се използват в някои коледни ритуали за „късметчета“. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Дрянът е един от най-ранно цъфтящите видове. Цъфти преди разлистване — февруари—март. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Дървесината му е много тежка, здрава и жилава и се използва за изработване на различни дребни предмети, включително и музикални инструменти (кавали, дървените части на гайдите и др.).

Химичен състав[редактиране | edit source]

Плодовете съдържат гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К. Съдържат още пектини, и две фенолкарбонови киселини — галова и салицилова. В листата има иридоиди.

Приложение в народната медицина[редактиране | edit source]

Използваема част[редактиране | edit source]

Плодовете, брани след пълното им узряване през август—октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при t° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустима влажност — 13%. Опаковат се в торби. Пазят се в сухо и проветриво помещение.

Лечебно действие и приложение[редактиране | edit source]

Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха и червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки — при блатна треска и за жабурене при болки във венците.

Начин на употреба[редактиране | edit source]

50 гр. дренки се варят 15 мин. в 1 л. вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл. вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използува за жабурене.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Иван Иванов, Илия Ланджев и Гео Нешев. Билките в България и използването ѝм. Държавно издателство „Земиздат“ - София, 1977.

Външни препратки[редактиране | edit source]