Обикновен дрян

Тази статия е за вида растения. За рода вижте Дрян.

---

Обикновен дрян
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Cornales семейство: Cornaceae Дрянови род: Cornus Дрян вид: mas Обикновен дрян

Обикновен дрян, на латински Cornus mas е листопаден храст или дърво с височина до 7 - 8 метра. Пръв цъфти по нашите ширини и последен дава зрял плод. Цветовете му са първата храна за пчелите рано напролет. От плодовете могат да се приготвят сладка, компоти и сокове, които освен, че са вкусни, имат и лечебно действие.

Разпространение

Невзискателен е към почвата, сухоустойчив. Ареал - Средна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия. В България се среща по сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони до 1500 м надморска височина.

Описание

Плодове и листа

За първи път дрянът се споменава от Омир, в сцената, в която Кирки храни Одисей с плодове от дрян и неговите моряци с намерение да ги превърне в свине. Павзаний отбелязва, че Троянският кон е бил изработен от дрян. Според Теофраст, дървесината на дряна е здрава като кокал и се използва за изработване на копия. Според Херодот, лъковете на ликийците са били били изработени от дрян.

Ниско дърво или храст с кафявозеленикави клони. Кораната му е почти закръглена. Младите клонки са зелени и окосмени. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни и с много специфично, пересто жилкуване с дъговидно извити странични жилки. Цветните и вегетативните пъпки се различават ясно. Вегетативните пъпки са продълговати, тесни и заострени, а цветните - сферични, покрити със светли сивожълти люспи. Те са красиви и се използват в някои коледни ритуали за "късметчета". Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Дрянът е един от най-ранно цъфтящите видове. Цъфти преди разлистване - февруари - март. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Дървесината му е много тежка, здрава и жилава и се използва за изработване на различни дребни предмети, включително и музикални инструменти (кавали, дървените части на гайдите и др.).

Химичен състав

Плодовете съдържат гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К. Съдържат още пектини, и две фенолкарбонови киселини - галова и салицилова. В листата има иридоиди.

Приложение в народната медицина

Използваема част

Плодовете, брани след пълното им узряване, през август - октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при t° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Пазят се в сухо и проветриво помещение.

Лечебно действие и приложение

Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха и червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки — при блатна треска и за жабурене при болки във венците.

Начин на употреба

50 гр. дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използува за жабурене.

Източници

• Билките в България и използването им, държавно издателство "Земиздат", София, 1977г. Автори: проф. Иван Исаев Иванов, маг. фармацефт Илия Иванов Ланджев и доктор по медицина Гео Кирилов Нешев.

Външни препратки

• Дрян - горският вълшебник [1]