Сладък кестен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обикновен кестен)
Сладък кестен
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Кестен (Castanea)
вид:Сладък кестен (C. sativa)
Научно наименование
Mill., 1768
Разпространение
Синоними
Сладък кестен в Общомедия
[ редактиране ]

Сладкият кестен (Castanea sativa) е широколистно дърво. Расте предимно в кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. Сладкият кестен е влаголюбив дървесен вид. Той има добре развита на дълбочина и ширина коренова система, което го предпазва от щети при силни ветрове. Сладкият кестен (наричан още Обикновен кестен) достига до височина 35 – 40 метра.

Листата на сладкия кестен са прости, цели и на дължина достигат до 25 см, а на ширина – до 8 см. Характерен за листата на сладкия кестен е тъмнозеленият цвят на горната им страна и силно назъбеният ръб на листото. Листните петури се прикрепят с немного дълга листна дръжка. Листата на сладкия кестен са богати на витамин K.

Сладкият кестен е еднодомно растение. Мъжките цветове са събрани в съцветия. Всеки отделен цвят има 5 – 6 околоцветни листчета, които са жълто-зелени на цвят. Всеки цвят разполага с 10 до 20 тичинки.

Плодовете му узряват от 4 до 5 месеца след цъфтежа на растението. Оптималния си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Плодовете му са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека.

Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ, Мала Азия. В България образува естествени насаждения в южната част на страната – по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. За кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина се смята, че имат изкуствен произход.

Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, а пределната му възраст е около 500 години. По-ранната гибел на сладкия кестен обикновено се причинява от гъбно заболяване, характерно за вида.


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Castanea sativa (Mill., 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Сладък кестен. Посетен на 11 март 2019

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]