Обикновен орех

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Орех. За други значения вижте Орех (пояснение).

Обикновен орех
Walnut-tree 20041012 2599.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales
семейство: Juglandaceae Орехови
род: Juglans Орех
вид: J. regia Обикновен орех
Научно наименование
Уикивидове Juglans regia
Linnaeus, (1753)

Обикновеният орех (Juglans regia) е широколистно дърво, широко разпространено на Балканите, в югоизточна и централна Азия до Хималаите и югозападен Китай. „Орехи“ се наричат и ядките на дървото.

Описание[редактиране | edit source]

Орехът достига височина 20 - 40 m и диаметър до 2 m. Има право стъбло и гъста и широка неправилна корона. Орехът е едроразмерно дърво ядрови вид; ядрото е тъмнокафяво до червено-кафяво, има фина структура и светлосива кафеникава беловина. Мъжките цветове са дребни, зелени и събрани в увиснали реси, разположени върху едногодишни леторасли. Женските цветове са единични или събрани по няколко в групи, разположени по върховете на летораслите. Цъфти в края на април и началото на май. Плодът на ореха е ценокарпна костилка.

Приложение[редактиране | edit source]

Орехът се използва като дървен материал. Притежава добри якостни свойства, не се измята, не набъбва и не засъхва много. Обработва се гладко и добре се лакира.

Орехова ядка

Листата на ореха са с голямо съдържание на йод и чаят, приготвен от тях, се пие за профилактика на гуша, атеросклероза и йодна недостатъчност.

Ореховите ядки са богати на белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли, на витамини от В-група и цяла гама от микроелементи. Зелените орехчета са богати на витамин С. От тях се приготвя спиртна настойка, която се приема при възпалителни процеси в устната кухина. Могат да се използват и за орехов ликьор или сладко. Орехите присъстват в редица рецепти: за таратор, кьопоолу, разбит хайвер, за пълнежа на традиционно приготвяния за Никулден шаран и др. Много често се използват в сладкарството.

Отглеждане на орех[редактиране | edit source]

Избор на място[редактиране | edit source]

Икономически изгодно е ореховите насаждения да се създават в места с относително най-благоприятно съчетание на екологични фактори съобразно с биологичните особености и изисквания на ореховите сортове и подложки.

Най-голямо внимание трябва да се обръща на климатичните фактори – температурен режим през зимата и пролетта, годишна сума на валежите по сезони. От гледна точка на надморската височина най-благоприятни са температурните условия до 400 - 500 m в припланинските области.

Първостепенно значение имат и генотипът на почвата, дълбочина и дренираността ѝ, почвената реакция (pH), плодородието, изложението, наклонът, степента на ерозионните процеси и др. При преценката освен типа на почвата важно значение имат преди всичко дълбочината на коренообитаемия слой, плътността и механичния състав, нивото на подпочвените води и наличните източници за напояване.

Орехът предпочита дълбоки почви – поне 1,5 m. Нивото на постоянните подпочвени води не трябва да бъде по-високо от 2 m, а на подвижните – от 1,2 m. Плитките, силно ерозирани, каменисти, както и тежките, заблатени и силно уплътнените почви са непригодни за създаване на промишлени орехови насаждения. При избора на места за орехови насаждения трябва да се предпочитат почви с дълбоко разположен карбонатен слой (80 - 100 cm) и слабо кисела до неутрална реакция.

По-благоприятни са местата със северно изложение (до 500 m надморска височина). При по-голяма надморска височина предимство има южното изложение, където температурната сума отговаря в по-голяма степен на биологичните изисквания на ореха. В хълмистите райони подходящи са и останалите изложения.

Предпосадъчна подготовка[редактиране | edit source]

Предпосадъчната подготовка на места се изразява в почистване на терена от дървесна и храстова растителност, подравняване, наторяване, риголване и др.

При наклонени терени тя включва и мерки за противоерозационна защита - изграждане на широки напорни тераси, улесняващи механизираната обработка, торене, борба с болести и неприятели, прибиране на реколтата и др. На сравнително по-бедни почви, с влошени физични свойства, предпосадъчната подготовка включва и предварително отглеждане на култури за зелено торене и заораването им в най-подходящи срокове.

Риголването на 60 – 70 cm дълбочина е едно добро агротехническо мероприятие, с което горният хумусен хоризонт, който съдържа най-много достъпни за растенията хранителни вещества, се заорава дълбоко в зоната, където се развива кореновата система на дърветата и се създават условия за проникване на въздух.

Риголването трябва да се извършва най-малко 3 месеца преди засаждането, като преди това се разхвърлят предвидените К и Р торове. След риголването се извършва повторно основно подравняване на площите, разхвърлят се торовете и дълбоко се заорават. Така в зоната на активната коренова система на растенията се внасят хранителни елементи в по-големи количества, което стимулира бързия растеж през първите години от засаждане то им.

В предпосадъчната подготовка се включват още маркирането, изграждането на пътна мрежа, напоителните и отводнителните канали.

Подреждане на сортовете[редактиране | edit source]

Добивите от ореховите насаждения зависят от възможностите за взаимноопрашване на отглежданите сортове. При подреждането на сортовете е необходимо да се вземат под внимание не само биологичните им способности по отношение на цъфтежа на мъжките и женските цветове, но и възможностите за пренасяне на прашеца от вятъра, както и условията за осигуряване на еднообразна стокова продукция и улесняване на механизираната беритба.

Съобразно с биологичните особености на сортовете и най-вече с растежните им прояви и цъфтежа на мъжките и женските цветове, за да се опрашват ефективно, те трябва да се подреждат според приетите схеми за един декар орехово насаждение. Това осигурява възможност за получаване на завръз 50 – 90 % като основна предпоставка за висока продуктивност. За всеки основен сорт се препоръчват най-малко по два сорта опрашители, с което се осигурява ефективно опрашване.

Разстояния на засаждане[редактиране | edit source]

При равнинни и слабо наклонени терени най-подходяща система на засаждане е правоъгълната, която осигурява по-добри възможности за механизиране на процесите на отглеждане. При наклонени терени предимство на отглеждане има релефна система на засаждане.

При обикновените насаждения се препоръчват разстояния 10 - 12 m между редовете и 8 - 10 m в реда. При определяне на разстоянията трябва да се съобразим с плодородието на почвата, растежните способности на сортовете и подложките, с изискванията на машините за обработка и за беритба на плодовете. В един декар могат да бъдат засадени между 10 - 12 дръвчета, за да има достатъчен просвет за короната на отделните орехи. Поради големите разстояния на засаждане в ореховите насаждения е необходимо да се извършва уплътняване на междуредията с някои други овощни видове. Най-подходящ уплътнител е бадемът. При поливни условия подходящ за отглеждане овощен вид е прасковата, а за неполивни – вишната.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Participants of the FFI/IUCN SSC Central Asian regional tree Red Listing workshop, Bishkek, Kyrgyzstan (11-13 July 2006). Juglans regia. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 юли 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • [1] Информация за историята, култивирането, съдържанието и приложението на орехите (анг.)
  • [2] Статия на ВВС за някои качества на орехите (анг.)
  • Отглеждане на орех