Обикновен орех
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Орех. За други значения вижте Орех (пояснение).
| Обикновен орех | |||||||||||||||||||||||
 Juglans regia |
|||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Juglans regiaL. (1753) |
|||||||||||||||||||||||
Орехът (на латински: Júglans régia – обикновен орех) е широколистно дърво, широко разпространено на Балканите, в югоизточна и централна Азия до Хималаите и югозападен Китай. „Орехи“ се наричат и ядките на дървото.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Орехът достига височина 20 - 40 м. и диаметър до 2 м. Има право стъбло и гъста и широка неправилна корона. Орехът е едроразмерно дърво ядрови вид; ядрото е тъмнокафяво до червено-кафяво, има фина структура и светлосива кафеникава беловина. Мъжките цветове са дребни, зелени и събрани в увиснали реси, разположени върху едногодишни леторасли. Женските цветове са единични или събрани по няколко в групи, разположени по върховете на летораслите. Цъфти в края на април и началото на май. Плодът на ореха е ценокарпна костилка.
Приложение [редактиране]
Орехът се използва като дървен материал. Притежава добри якостни свойства, не се измята, не набъбва и не засъхва много. Обработва се гладко и добре се лакира.
Листата на ореха са с голямо съдържание на йод и чаят, приготвен от тях, се пие за профилактика на гуша, атеросклероза и йодна недостатъчност.
Ореховите ядки са богати на белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли, на витамини от В-група и цяла гама от микроелементи. Зелените орехчета са богати на витамин С. От тях се приготвя спиртна настойка, която се приема при възпалителни процеси в устната кухина. Могат да се използват и за орехов ликьор или сладко. Орехите присъстват в редица рецепти: за таратор, кьопоолу, разбит хайвер, за пълнежа на традиционно приготвяния за Никулден шаран и др. Много често се използват в сладкарството.
Отглеждане на орех [редактиране]
Избор на място [редактиране]
Икономически изгодно е ореховите насаждения да се създават в места с относително най-благоприятно съчетание на екологични фактори съобразно с биологичните особености и изисквания на ореховите сортове и подложки.
Най-голямо внимание трябва да се обръща на климатичните фактори – температурен режим през зимата и пролетта, годишна сума на валежите по сезони. От гледна точка на надморската височина най-благоприятни са температурните условия до 400 - 500 м. в припланинските области.
Първостепенно значение имат и генотипът на почвата, дълбочина и дренираността ѝ, почвената реакция (pH), плодородието, изложението, наклонът, степента на ерозионните процеси и др. При преценката освен типа на почвата важно значение имат преди всичко дълбочината на коренообитаемия слой, плътността и механичния състав, нивото на подпочвените води и наличните източници за напояване.
Орехът предпочита дълбоки почви – поне 1,5 м. Нивото на постоянните подпочвени води не трябва да бъде по-високо от 2 м, а на подвижните – от 1,2 м. Плитките, силно ерозирани, каменисти, както и тежките, заблатени и силно уплътнените почви са непригодни за създаване на промишлени орехови насаждения. При избора на места за орехови насаждения трябва да се предпочитат почви с дълбоко разположен карбонатен слой (80 - 100 см.) и слабо кисела до неутрална реакция.
По-благоприятни са местата със северно изложение (до 500 м. надморска височина). При по-голяма надморска височина предимство има южното изложение, където температурната сума отговаря в по-голяма степен на биологичните изисквания на ореха. В хълмистите райони подходящи са и останалите изложения.
Предпосадъчна подготовка [редактиране]
Предпосадъчната подготовка на места се изразява в почистване на терена от дървесна и храстова растителност, подравняване, наторяване, риголване и др.
При наклонени терени тя включва и мерки за противоерозационна защита - изграждане на широки напорни тераси, улесняващи механизираната обработка, торене, борба с болести и неприятели, прибиране на реколтата и др. На сравнително по-бедни почви, с влошени физични свойства, предпосадъчната подготовка включва и предварително отглеждане на култури за зелено торене и заораването им в най-подходящи срокове.
Риголването на 60 – 70 см. дълбочина е едно добро агротехническо мероприятие, с което горният хумусен хоризонт, който съдържа най-много достъпни за растенията хранителни вещества, се заорава дълбоко в зоната, където се развива кореновата система на дърветата и се създават условия за проникване на въздух.
Риголването трябва да се извършва най-малко 3 месеца преди засаждането, като преди това се разхвърлят предвидените К и Р торове. След риголването се извършва повторно основно подравняване на площите, разхвърлят се торовете и дълбоко се заорават. Така в зоната на активната коренова система на растенията се внасят хранителни елементи в по-големи количества, което стимулира бързия растеж през първите години от засаждане то им.
В предпосадъчната подготовка се включват още маркирането, изграждането на пътна мрежа, напоителните и отводнителните канали.
Подреждане на сортовете [редактиране]
Добивите от ореховите насаждения зависят от възможностите за взаимноопрашване на отглежданите сортове. При подреждането на сортовете е необходимо да се вземат под внимание не само биологичните им способности по отношение на цъфтежа на мъжките и женските цветове, но и възможностите за пренасяне на прашеца от вятъра, както и условията за осигуряване на еднообразна стокова продукция и улесняване на механизираната беритба.
Съобразно с биологичните особености на сортовете и най-вече с растежните им прояви и цъфтежа на мъжките и женските цветове, за да се опрашват ефективно, те трябва да се подреждат според приетите схеми за един декар орехово насаждение. Това осигурява възможност за получаване на завръз 50 – 90 % като основна предпоставка за висока продуктивност. За всеки основен сорт се препоръчват най-малко по два сорта опрашители, с което се осигурява ефективно опрашване.
Разстояния на засаждане [редактиране]
При равнинни и слабо наклонени терени най-подходяща система на засаждане е правоъгълната, която осигурява по-добри възможности за механизиране на процесите на отглеждане. При наклонени терени предимство на отглеждане има релефна система на засаждане.
При обикновените насаждения се препоръчват разстояния 10 - 12 м между редовете и 8 - 10 м в реда. При определяне на разстоянията трябва да се съобразим с плодородието на почвата, растежните способности на сортовете и подложките, с изискванията на машините за обработка и за беритба на плодовете. В един декар могат да бъдат засадени между 10 - 12 дръвчета, за да има достатъчен просвет за короната на отделните орехи. Поради големите разстояния на засаждане в ореховите насаждения е необходимо да се извършва уплътняване на междуредията с някои други овощни видове. Най-подходящ уплътнител е бадемът. При поливни условия подходящ за отглеждане овощен вид е прасковата, а за неполивни – вишната.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) Participants of the FFI/IUCN SSC Central Asian regional tree Red Listing workshop, Bishkek, Kyrgyzstan (11-13 July 2006). Juglans regia. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 23 юли 2009.
Външни препратки [редактиране]
- [1] Информация за историята, култивирането, съдържанието и приложението на орехите (анг.)
- [2] Статия на ВВС за някои качества на орехите (анг.)
- Отглеждане на орех
