Обикновен повет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновен повет
Clematis vitalba bgiu.jpg
Clematis vitalba
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Ranunculales
семейство: Ranunculaceae Лютикови
род: Clematis
вид: Clematis vitalba Обикновен повет
Научно наименование
Уикивидове Clematis vitalba
Linnaeus (1753)
Clematis vitalba

Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. То е плевелно, храстовидно растение, което се среща и в България.

Местообитание[редактиране | edit source]

Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали - в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.

Описание[редактиране | edit source]

Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.

Употреба[редактиране | edit source]

Clematis vitalba бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната епоха. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват.

Източници[редактиране | edit source]

  • Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127

Външни препратки[редактиране | edit source]